Определение № 15417 от 23.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15417 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20251110118286 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. Г. Д. срещу В. Г. Д..

Ищецът твърди, че с нотариален акт от 2000г. Е. Д.а и Г. Д., родители на страните, даряват на децата си по ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 800 кв. м., представляващо парцел XIX-1177, кв. 60, *********, като на ищеца е дарен първият жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, югозападната част от таванския етаж, гараж в партерния етаж, стая – кухня на кота нула (11,53 кв. м.) и мазета № 5 и 6, както и ½ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж. На ответника са дарени втория жилищен етаж от сградата, югоизточната част от таванския етаж, гараж с баня/тоалетна и мазета № 4 и 7, както и ½ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж. Посочва, че в сградата има две стаи – кухни на кота нула, но само едната е включена в дарението. Твърди, че през 2010г. завладял втората стая – кухня, която не е включена в дарението, извършил ремонт и я обзавел, като открито, явно и необезпокоявано започнал да я владее, което продължило до настоящия момент. В началото на 2025г. установил, че ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост, поради което предявява настоящия иск.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че е собственик на имот с идентификатор ******** с площ от 14,74 кв. м., представляващ процесната стая – кухня, ведно със съответните идеални части от правото на строеж и общите части в сградата, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт № 125/07.12.2021г., том 5, рег.

№ 8993, дело № 771/2021г. на нотариус В. В..

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Посочва, че при сделката от 2000г. поради недоглеждане е изпусната едната стая на кота нула от къщата, която е процесната. Твърди, че същата е проектирана и предназначена функционално да съществува заедно със съседната тоалетна – баня с площ от 2,69 кв. м. Поддържа, че от 2000г. владее всички негови обекти в къщата, включително процесната стая, явно, необезпокояване и непрекъснато, като през 2008г. извършил ремонт в нея и след това я обзавел. Тъй като осъществил над 10 години владение върху стаята, през 2021г. се снабдил с констативен нотариален акт. Твърди, че на кота нула няма наличие на стая – кухня, а стая с жилищно предназначение. Посочва, че ищецът влизал в стаята без да бъде гонен от ответника, знаейки, че е собственост на ответника. През 2023г. приканил ищеца 1 няколко пъти повече да не влиза в неговата собствена стая. Излага, че в продължение на над 15 години само той плаща сметките за ток, вода и телефон на цялата къща, включително и за стаята. Изтъква, че са налице търпими действия.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока за отговор на исковата молба е подаден насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане. В насрещната искова молба ищецът (първоначален ответник) твърди, че от 2000г. е владял в продължение на повече от 10г. процесната стая, поради което и през 2021г. се е снабдил с констативен нотариален акт. Посочва, че около 2022г.-2023г. ответникът го издебнал и се настанил в имота, въпреки неговото противопоставяне, като на няколко пъти го подканил да го напусне, но към настоящия момент продължавал незаконно да се е настанил в него. Изтъква, че ответникът не го допуска в стаята, макар самият той да не я ползва от около година.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признат за собственик на самостоятелния обект в сграда с идентификатор ********, както и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху обекта.

Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който го оспорва. Отрича процесният обект да е извън нот. акт от 2000г. поради недоглеждане, като оспорва и изложените от ищеца съображение относно извършени ремонти и плащания на консумативи. Посочва, че от 2010г. владее имота като свой и го ползва като офис и помещение за стопанска дейност, като е извършил редица подобрения.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Предявени за разглеждане първоначален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 108 вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по първоначалния иск е да проведе пълно и главно доказване, че е упражнявал непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа власт върху процесния имот в продължение на поне 10 години с намерение да го свои, а в тежест на ищеца по насрещния иск, че е упражнявал непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа власт върху процесния имот в продължение на поне 10 години с намерение да го свои, както и че към настоящия момент ответникът се намира в имота и не го допуска до него.

Всяка страна следва да докаже и фактите, от които произтичат възраженията й, включващи извършването на ремонти, подобрения, обзавеждане и т. н.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че ищецът и ответникът са братя; че с нотариален акт за дарение от 2000г. родителите им са дарили описаните в акта имоти; че 2021г. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за процесната стая.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и имат отношение към делото, поради което следва да бъдат приети.

Следва да бъде уважено искането на страните за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели за установяване владението върху имота, но на всяка от страните следва да бъдат допуснати по двама, а не по трима свидетели, тъй като приложение намира чл. 159, ал. 2 ГПК. Относно възражението на ответника по насрещния иск за забрана по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да се има предвид, че свидетелите не се искат за установяване на посочения факт на „недоглеждане“, за да е приложима забраната.

Искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БТК, е 2 неоснователно, тъй като няма необходимост от същото.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2026г. от 10:30ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца и двама свидетели при режим на довеждане от ответника в откритото съдебно заседание за установяване владението върху имота, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за допускане разпит на трети свидетел на всеки от тях.

УКАЗВА на страните да водят допуснатите свидетели в насроченото открито съдебно заседание, като в случай че не го сторят, без наличие на обективна и уважителна причина за това, установена с надлежни доказателства, съдът ще отмени определението, с което ги е допуснал.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора на насрещната искова молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3