Решение № 68 от 03.02.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1312/2025
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- §2, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ,ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Казанлък, 03.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255510101312 по описа за 2025 година
В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. Д. заявява, че доверителят й сключил с ответника Договор за паричен заем № *** от ***г.
Сочи, че съгласно чл.4 от договора заемателят-ищец се задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да представи на ответника едно от следните обезпечения: поръчители- 2 физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант. Съгласно чл. 4 на договора за паричен заем, заемателят сключил договор с „Ф.“ ЕООД за предоставяне на възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение било в размер на 473,72 лева или 36,44 лева на всяка вноска.
Била реализирана третата възможност, поради което бил сключен договора с ответника „Ф.“ ЕООД.
Заявява, че с оглед съдържанието на посочената разпоредба сключването на договор за поръчителство се превръща в условие за сключването на договора за кредит, което нарушава добрите нрави и води до нееквивалентност на престациите. Освен това възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 40% от заетата сума и самата разпоредба на договора била във вреда на потребителя. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция била сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което било свързано с него и на чийто капитал бил едноличен собственик, а именно - „Ф.“ ЕООД. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, 1 така и на добрите нрави. Счита, че уговорената като възнаграждение за поръчителя сума е била в прекомерно висок размер - почти половината сума от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на поръчителя. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като нарушава добрите нрави.
Счита, че уговореното възнаграждение в размер на 473,72 лева представлява повече от 40% от сумата, отпусната по договора за заем, и води до нееквивалентност на престациите и до явно несъответствие. Счита, че договорът е нищожен и понеже със сключването на договора се стигало до заобикаляне на закона и до нарушаване на нормативно предвидения размер на годишния процент на разходите. Освен това, договорът за поръчителство бил толкова неясен, че не позволявал на ищеца да прецени икономическите последици от сключването на договора, и поради това е нищожен. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал.
2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение. Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение.
Твърди, че в тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.
4 ЗПК, както и на чл. 11 ,ал. 1, т. 10 ЗПК.
Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.
Счита, че настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини:
Заявява, че от справка по партидата на „Ф.“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за поръчителство /***г./, както и към настоящия момент, едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е „И.“ АД - кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на пap. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е.
2 кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. На следващо място, от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит. От клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че „И.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор. На последно място в чл.
12 от договора е уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко време своите права по този договор /включително суброгационните права срещу потребителя/ на всяко трето лице по своя преценка, включително на изрично посоченото дружество „А.“ АД, което дружество е посочено изрично като бъдещ цесионер и в чл. 10 от договора за паричен заем.
Счита, че от гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита, и е уговорена изрично възможността суброгационните права на гаранта да бъдат придобити възмездно чрез цесия от конкретно посоченото в двата договора трето лице „А.“ АД /чл. 9, ал. 1, т.
5/, което от своя страна води до възстановяване на платените от гаранта суми и придобиване на вземанията от предварително определения от кредитора цесионер. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „И.“ АД на допълнителен финансов приход от 473.72 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка. Сочи, че при липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл.
22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК. С оглед гореизложеното намира, че 3 процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен, поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по изложените погоре съображения.
Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и че е неясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението за поръчителя следва да се счита за част от разходите по договора и да е ясно посочено като елемент от ГПР в договора. Освен това поддържа, че двамата ответници са свързани лица и реално възнаграждението на поръчителя представлява още едно възнаграждение за кредитодателя като чрез него се цели да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което: да прогласи по предявения от ищеца К. В. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Н. ул. “О.“ 9 срещу „И.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № *** от ***г., а при условията на евентуалност, че разпоредбата на чл. 4 от сключения договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; да прогласи по предявения от ищеца К. В. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Н. ул. “О.“ 9 срещу „Ф.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на гаранция № *** от ***г.
Претендира присъждането на разноски. Моли съда да й присъди адвокатско възнаграждение с включен ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуално представителство по двата иска, като счете това заявление за списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С допълнителна молба вх. ***047/02.06.2025 г. по описа на Районен съд – К. адв. Д. заявява, че цената на предявените искове е 1473,72 лева. В съдебно заседание исковата малба се поддържа от адвокат М. Д., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Кирилова, в качеството й на пълномощник на ответното дружество „И.“ АД, с който заявява, че счита предявените искове за неоснователни.
Излага следните съображения:
Твърдението на ищеца, че с оглед съдържанието на разпоредба 4 от договора за паричен заем, сключването на договор за поръчителство се превръща в условие за сключването на договора за кредит за неоснователно и противоречи на собственото му изложение на фактическата обстановка, както и на представените с исковата молба договори.
Обръща внимание, че в процесния случай ищецът е сключил не договор за поръчителство, както твърди процесуалният му представител, а договор за предоставяне на гаранция. От текста на договора за предоставяне на гаранция, едната страна - „Ф.“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в 4 полза на „И.“ АД с наредител К. В. И., с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна - К. В. И., се задължава да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение. В случая, позовавайки се многократно на договор за поръчителство и евентуално за неяснота на клаузите на този договор, ищцовата страна очевидно се опитва да прикрие липсата на релевантна аргументация на неоснователните си твърдения и претенции. Процесният договор за предоставяне на гаранция не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите, а е договор, който урежда отношенията между страните във връзка с договорена между тях услуга, която едната страна се задължава да предостави.
Разпечатката съдържа 31 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46e34040-8711-45c3-a958-a074dfa1cfe5