Решение № 141 от 25.08.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Разград, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20263330200338 по описа за 2026 година

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т. Д. Т. от гр.Ш., против Електронен фиш сер. К № 115540** на МВР ОДМВР -Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 800 лева /409,03 евро. Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, изцяло като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и повереника му.

Повереникът е депозирал и писмено становище.

Представителя на наказващия орган сочи, че жалбата е частично основателна, в частта относно квалификацията и неоснователна в останалата й част.

За РП – Разград не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: Спрямо жалбоподателят е издаден Електронен фиш сер. К № 115540** на МВР ОДМВР -Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 800 лева /409,03 евро. От фактическа страна във фиша се сочи, че на 18.08.2025г. в 05,48 часа в с. Осенец, ул. Девети септември до дом №48 с камера насочена в посока гр.Русе, е установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №120ссс2, като при разрешена скорост 50км/ч е установена скорост 87 км/ч и 1 превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч. Сочи се, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №110013**, в сила от 22.07.2026г. Посочено е, че собственик срещу когото се издава фиша е Т. Д. Т. с адрес в гр.Ш..

Към ЕФ са приложени снимка /клип/ от техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимка за позиция на техническо средство, протокол за извършена проверка на технически средства, протокол за използване на техническо средство. От удостоверение за регистрация се установява, че действително собственик на автомобила е жалбоподателя. Последното обстоятелство не е спорно. В случая мястото на засичане на автомобила от техническото средство е отразено в приложения клип /л.29 от делото/ и съдът приема, че действително процесният автомобил е заснет на посоченото място в с. Осенец, тъй като няма причина да се мисли, че е било налице неточно боравене или настройване на камерата. Очевидно е заснет именно автомобила на жалбоподателя и е отчетена именно скоростта на този автомобил – всякакви доводи за възможно засичане на друг автомобил са лишени от логика и се приемат от съда за неоснователни. Техническото средство засича автомобила по регистрационния номер /разпознава същия/ и явно в това отношение не може да се говори за грешка. В този смисъл техническото средство очевидно е отчело и скоростта на процесния автомобил и съдът няма причини да се съмнява в правилността на същото отчитане. Доводите на обжалващата страна, че скоростта била посочена в приложената снимка /клип/ като „приблизителна“ не изменят тези изводи– именно по тази причина самото отчитане на скоростта предполага и съответно коригиране с допустима фактическа грешка, поради което съдът не намира някаква неяснота или несигурност по отношение на отразените в клипа данни. От приложена снимка е видно и разположението на техническото средство в процесния случай и съдът приема, че същото съответства на посоченото в протокола за използване на техническото средство- няма данни които да поставят под съмнение тези обстоятелства. Изложените доводи от обжалващата страна, оспорваща разположението и правилното боравене с техническото средство не се споделят от съда, доколкото са крайно голословни -не се основават на реални данни, а се разсъждава върху хипотетични възможности. Именно протоколът за използване на техническото средство и приложената снимка се явяват доказателства за местоположението му и времето на използването му. В случая става въпрос за засичане в рамките на населено място с важащо общо правило за ограничение на скоростта от 50 км/ч /чл.21, ал.1 ЗДвП/, а не за наличен знак, установяващ друго ограничение, за какъвто знак говори защитата в доводите си и оттам извлича следващи доводи за разстояния при засичането. От наличните данни не остава съмнение, че автомобилът е заснет именно в рамките на населеното място и в този смисъл в рамките на важащото за населеното място ограничение на скоростта. По делото е представен протокол за проверка на техническото средство, няма данни поставящи под съмнение изправността му и съдът намира, че същото е действало точно. Доводите на защитата за липса на доказателства за съответна подготовка на служителите работили с техническото средство са крайно неоснователни и за работа с подобна апаратура не се изискват документи доказващи квалификация или курс. Използваното техническо средство 2 работи автоматизирано и без човешка намеса и доколкото е несъмнено, че със същото са оперирали контролни органи имащи такава служебна компетентност и няма никакви реални фактори, които да поставят под съмнение отчитането на данните в конкретния случай, то и съдът приема отчетените данни за обективни. Данните по делото дават основание за извод за коректно действие на техническото средство, поради което и не може да се мисли, че е допусната някаква неточност. С оглед на казаното съдът приема, че фактическите обстоятелства във фиша се доказват.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законовия срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт. Разгледана по същество е само частично основателна относно квалификацията на нарушението и следващия от това размер на наказанието и неоснователна в останалата част.

При ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е спазен процесуалният закон. Електронният фиш е издаден от надлежен орган и при спазване на изискуемите за неговата валидност форма и съдържание и съдът приема, че същият отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП от формална страна. Относимите факти са ясно посочени в ЕФ – посочено е какво е било ограничението на скоростта, посочено е и превишението. Конкретно е посочено и мястото на нарушението -визира се движение на автомобила в населено място, от което е ясен и начинът на установяване на ограничението на скоростта /в случая общоважащото ограничение за населени места/. В този смисъл правата на санкционираното лице да разбере какво му се вменява от фактическа страна са спазени. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса. В случая няма данни, които да поставят под съмнение точността на работа на техническото средство и оттук коректността на отразените данни. От приложените по делото писмени доказателства – разпечатка /клип/ от техническо средство се установява, че нарушението е извършено на посоченото във фиша място. Установено е превишението на скоростта –автомобилът, управляван от жалбоподателя, се е движил със скорост 87 км/ч и в този смисъл жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 37 км/ч. Посочените данни са отразени във фиша и не е необходимо по-конкретно уточнение. Засечената от системата за контрол скорост е коригирана в ЕФ с допустимата техн. грешка, което е видно от приложената разпечатка– видно от клипа заснетата скорост е 90 км/ч, а в санкционния акт е приета скорост 87 км/ч. Доводите, изложени в жалбата, че не била ясна датата на издаване на фиша са несъстоятелни- тези фишове никога не носят дата на издаване, тъй като се генерират при самото заснемане на нарушението. Жалбоподателят не е упражнил правото си по чл.189, ал.5 ЗДвП да посочи в декларация обстоятелства, които биха установили друго лице като нарушител. Ето защо остава изводът, че именно жалбоподателят, като собственик /чл.188, ал.1от ЗДвП/ е субект на административнонаказателната отговорност в случая.

Издател на ЕФ е ОДМВР – Разград, на територията на която е извършено нарушението и е компетентна да го издаде. С оглед изложеното съдът приема за доказано, че жалбоподателят 3 е извършил вмененото му деяние, явяващо се нарушение по чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП. От субективна страна жалбоподателят е действал с пряк умисъл.

Нарушението обаче не е извършено в условията на повторност по смисъла на §6.т.33 от ДР на ЗДвП, както е прието в обжалвания електронен фиш. В случая във фиша се сочи, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходно наказание - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №110013**, в сила от 2.07.2026г.

Действително такъв влязъл в сила фиш е налице /не е обжалван и е влязъл в сила на 22.07.2025г./ и същият визира именно такова по вид нарушение. След извършване на настоящото нарушение обаче е последвала законодателна промяна /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, с която разпоредбата на чл.182, ал.4 ЗДвП е изменена, като е отпаднала отговорността за повторност в случай, че новото нарушение е такова по чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, както е в случая. В случая по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН спрямо жалбоподателя е приложима новата редакция на разпоредбата, явяваща се по-благоприятна за него, поради което, с оглед извършеното ново нарушение, същият не може да носи отговорност за повторност и в този смисъл, с оглед приложимата редакция на закона, то жалбоподателят не е действал в условията на повторност. Затова и направената във фиша квалификация, а именно „повторност“ е неправилна и фишът следва да бъде изменен по реда на чл.63, ал.2 т.4 от ЗАНН като нарушението се преквалифицира по основния състав, а именно по 182, ал.1, т.4 от ЗДвП и съответно следва да се намали наказанието, като на жалбоподателя се наложи предвиденото в този текст наказание, а именно глоба от 204,52 евро, явяващи се равностойност на 400 лв. В останалата част ЕФ е законосъобразен и следва да бъде потвърден в тази му част.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Електронен фиш сер. К № 115540** на МВР ОДМВР -Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП на Т. Д. Т. от гр.Ш. му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 800 лева /409,03 евро, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП в нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 800 лева /409,03 евро/ на 204,52 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш сер. К № 115540** на МВР ОДМВР -Разград в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

5