Решение № 6377 от 12.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6377 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Съдия:

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20211100509197 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20104365 от 25.04.2021 г., постановено по ГД № 64254 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), ГО, 88, е отхвърлен искът на „И.В. П.“ ЕООД срещу Е. Г. Н. ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4700,00 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на основание чл. 6.1. от договор за посредничество между страните от 23.04.2019 г.

Решението на СРС е обжалвано от ищеца „И.В. П.“ ЕООД в цялост. Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се четири групи оплаквания, а именно: за неправилност извода на първата инстанция, че ищецът не е изпълнил договорните си задължения в качеството му на посредник по посочения договор; че уговорената неустоечна клауза противоречи на добрите нрави; че уговорената неустоечна клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП; допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като на ищеца не е била разпредЕ. доказателствена тежест да установи, че уговорената неустоечна клауза е в съответствие с добрите нрави. В жалбата се излага подробни съображения в подкрепа на направените с нея оплаквания. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 въззиваемата страна Е. Г. Н..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От представения по делото договор за поръчка за продажба от 23.04.2019 г., сключен между Е. Г. Н. като възложител и „И.В. П.“ ЕООД като посредник се установява следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от договора възложителят възлага на посредника да извърши възмездно от името и за сметка на възложителя да посредничи между възложителя в качеството му на продавач и всички потенциални купувачи за продажба на следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 1, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. *******.

Съгласно чл. 2 и чл. 4 от договора за извършеното посредничество възложителят дължи на посредника заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 2000,00 евро при подписване на предварителен договор покупко-продажба с потенциален купувач в деня на подписване на предварителния договор. Съгласно чл. 5 от договора посредникът има следните задължения: да обяви имота за продажба, като го представи на всички потенциални купувачи; да осигури организационното обслужване на сделката до сключването на окончателен договор за покупко-продажба; да организира за своя сметка и със свои средства рекламна кампания за предлагане на имота; да организира огледи; след подписване на предварителен договор да консултира възложителя за набавянето на документи, необходими за сключването на окончателен договор. Съгласно чл. 3.1 от договора правата на посредника по чл. 1 са ексклузивни, респ. за срок от 3 месеца, считано от датата на подписване на договора възложителят не може продава имота самостоятелно или чрез друг посредник, съответно посредникът в този срок има изключителното право да предлага имота за продажба и да посредничи при сключване на договори за продажба на този имот. Договорът автоматично продължава действието си за същия нов период и при същите условия в случай, че липсва писмено волеизявление за прекратяване на договора от някоя от страните в срок от 5 дни преди изтичане на предходни период. Според чл. 6 от договора ако в срока, за който са предоставени ексклузивни права по чл. 3.1 от същия възложителят извърши разпореждане с имота, без да използва посредническите услуги на посредника, възложителят дължи неустойка в размер на 10% от обявената продажна цена на имота, като неустойката е дължима след вписване в Имотния регистър към Агенция по вписванията на разпоредителната сделка без участието на посредника.

Представен е договор за посредничество от 23.04.2018 г. между С.Д. Й. и „И.В. П.“ 2

ЕООД за организиране от последното на огледи, справки, проверки и консултации, както и да посредничи при свързването на страните и воденето на преговори за закупуване на следния недвижим имот: Апартамент № 1, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. *******.

По делото е представена справка от Служба по вписванията – Варна, от която се установява, че на 02.07.2019 г., под акт № 140, том 46, № дв. вх. рег. 16568/02.07.2019 г. по партида на Е. Г. Н. е вписан договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, като продавач е отразена Е. Г. Н., а като купувачи М.Н.Д.-Ц. и Ц.К.Ц..

От показанията на свидетеля А.Ц. П.ски се установява, че същият е син на управителя на ищцовото дружество, в периода от 2016 г. до 2019 г. е работил при ищеца на длъжност офис организатор, същият е присъствал при подписване на договора за посредничество между страните, като при подписването ответницата се е запознала с клаузите на договора, сама е взела решение да го подпише и не е подписвала други документи, извършвани са огледи от негови колеги, но той лично не е правил такива, тъй като работата му не е свързана с това, при оглед се съставя протокол. Сочи, че е имало купувач, който е искал да купи жилището. Работата им е да продадат съответния имот.

По делото не са представени други доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Предявени за разглеждане са евентуално съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 49-51 от ТЗ.

Основателността на този иск е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от посочения в исковата молба договор за посредничество; 2. посредникът да е изправна страна – изпълнил или поне да е имал готовност да изпълни посредническите си задължения, уговорени с чл. 5 от договора за посредничество; 3. възложителят да не е изпълнил поето договорно задължение, за 3 неизпълнението на което е уговорена неустойка в претендирания размер. Ищецът следва да установи първата и втората материална предпоставка, а ответникът, че е изпълнил поетите в процесния договор правни задължения. В случай, че се установи възникването на твърдените субективни права, ответникът следва да докаже, че е заплатил претендирано обезщетение за причинени на ищеца вреди от пълното неизпълнение на договорното задължение.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.

Видно от съдържанието на чл. 6 от процесния договор, предвиденото обезщетение по своята правна същност представлява компенсаторна неустойка. Същата се дължи при неизпълнение на задължението на възложителя във връзка с предоставените на посредника ексклузивни права и цели да обезщети посредника за евентуални вреди от неизпълнението.

Поначало неустойката може да се търси, когато са налице елементите на фактическия състав, който я поражда. В тази връзка, неустойката се дължи само ако са налице условията и онази форма на неизпълнение, за което е била уговорена – така Решение по т. д. № 714/2008 г. на ВКС, II ТО.

В разглеждания случай ищецът не е представил доказателства по делото, от които да се установява, че е изпълнил посредническите си задължения. Не се установява нито, че е обявил имота за продажба на всички потенциални купувачи, нито че е извършил рекламна кампания за предлагането на имота. Не се установява и че е организирал огледи. От представения по делото договор за посредничество от 23.04.2018 г., дори и да се приеме, че е налице техническа грешка в изписването на датата, което не е установено по делото, се доказва единствено, че между ищеца като посредник и посоченото в него физическо лице като потенциален купувач е възникнало облигационно отношение.

Изпълнението на задълженията на посредника, вкл. това за предоставянето му за оглед на потенциални купувачи не може да се счете за доказано и от показанията на разпитания в хода първоинстанционното производство свидетел П.ски. Същият е посочил, че е син на управителя на ищцовото дружество и че е бил служител на последното. Посочил е, че са извършвани огледи от негови колеги, а това се удостоверявало с изготвянето на протокол за оглед. Протоколи за извършени огледи на процесния имот обаче не са представени от ищеца. Същевременно въззивният съд съобразява служебната обвързаност на свидетеля с дружеството ищец, както и че същият е син на управителя и едноличния собственик на капитала на последното, които обстоятелства дават основание за извод, че 4 свидетелят е вероятно заинтересован от разрешаване на спора за неустойка в полза на ищеца. По делото няма други доказателства, които да подкрепят свидетелските показания, и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК същите не следва да бъдат кредитирани, освен в частта, с която се сочи, че извършването на оглед се удостоверява с нарочен протокол, тъй като тези обстоятелства са неизгодни за ищеца и са посочени от водения от него свидетел.

Обстоятелството, че от сключване на договора за посредничество между страните до продажбата на имота е изминал период от почти два месеца е ирелевантно за преценката дали ищецът е изправна страна по договора. Съдържанието на породената от договора облигационна връзка предполага изпълнението на задълженията по чл. 5 да започне непосредствено след възникването й и щом не е установено то да е предприето, ищецът не би могъл да има качеството на изправна страна в облигационното отношение.