Решение № 7905 от 03.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7905 гр. София, 03.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110156599 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Д. М. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 24276/2024 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Д. М. Г. за: сумата от 3529,34 лева (три хиляди петстотин двадесет и девет лева и 34 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 340,35 лева (триста и четиридесет лева и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 11.04.2024 г., сумата от 60,58 лева (шестдесет лева и 58 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,57 лева (тринадесет лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 11.04.2024 г., както и държавна такса в размер на 78,88 лева (седемдесет и осем лева и 88 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно 1 тези общи условия е доставил за процесния период от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. на ответника топлинна енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. . Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения му по делото особен представител, оспорва предявените искове – както по основание, така и по размер.

Счита, че ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове. Сочи, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като ищецът не представял годни доказателства за правото на собственост върху имота. Оспорва и извършените записвания, отразяващи потребеното количество топлинна енергия.

Оспорва дължимостта и на претендираната сума за дялово разпределение, като счита, че сключеният договор с третото лице – помагач е недействителен. Намира за недължими и претендираните суми за лихва за забава, доколкото не са настъпили предпоставките за изпадане на ответника в забава за изпълнение. Възразява, че претендираните вземания са погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище във връзка с основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение 2 на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия нотариален акт за дарение на недвижим имот г. по описа на нотариус С към СРС, се установява, че на 22.09.1993 г. собствеността на процесния имот, а именно ап. , е придобита по силата на договор за дарение от Ц Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници, издадено на 11.08.2023 г. от Столична община, че след смъртта на Цонка Йончева Герговска, настъпила на 29.03.2007 г., единствен неин наследник по закон е ответникът по делото и неин син – Д. М. Г..

По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че след придобиването на имота от наследодадетелката на ответника, да е налице последващо отчуждаване. Ето защо следва да се приеме, че по време на процесния имот ответникът е собственик на процесния имот. Като такъв има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период е имал 3 броя отоплителни уреди и 1 бр. водомер за топла вода. На отоплителните уреди са поставени ИРРО. Отразено е, че за периодите 2020/2021 г. и 2021/2022 г. апартаментът е бил необитаем, а за периода 2022/2023 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. За периодите 2020/2021 г. и 2021/2022 г. не е била начислявана топлинна енергия за топла вода, а за периода 2022/2023 г. е начислявана на база 2 лица – по 140 л. на ден за едно лице съгласно чл.

69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. Били съставени протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 170 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, 3 от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 3529,34 лева и 60,58 лева за цена на доставена услуга дялово разпределение. Посочено, че към момента на изготвяне на заключението, не са налице данни за извършени плащания. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 344,43 лв. върху непогасената топлинна енергия и 13,57 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 24.04.2021 г., вещото лице е посочило, че от общия размер на дължимата главница за топлинна енергия следва да се приспадне сумата от 170,28 лева, чиято изискуемост е настъпила преди посочената дата.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.04.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.