Определение № 844 от 08.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 844 гр. Велико Търново, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20264100500577 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№4842/21.10.2026г. чрез РС-Павликени до ВТОС от страна на адв.Анна Мария К.Н. от АК-Разград - като пълномощник на К. Р. Д. с ЕГН**********, от гр.Павликени(съдебен адрес: гр.Разград бул.“Априлско въстание“№58 вх.Г адв.кантора№5) против: Определение№451/16.09.2025г. по ч.гр.дeло№678/2025г. на РС-Павликени, с което РСПавликени е оставил без уважение обективираното в молба с вх.№3415/11.08.2025г. от адв.Анна Мария К.Н. от АК-Разград - като пълномощник на К. Р. Д. от гр.Павликени искане за обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 и сл. ГПК. Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение със съществени правила на ГПК, поради което моли да бъде отменено обжалваното определение и се допусне обезпечаване на доказателствата искани с молба вх.№3415/11.08.2025г. и с допълнителната уточнителна молба подадени до РС-Павликени, а също и в частната жалба. Определя квалификация на бъдещите искове - чл.26 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.21, чл.22, чл.10, чл.11, чл.12 и чл.19, чл.33 от ЗПК и чл.143 ал.1 от ЗПК, за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №7053254304/09.02.2022г.

Развиват се доводи за нарушени разпоредби в ЗЗП и ЗПК и за прогласяване на недействителността на договора за кредит. На практика нямал годен екземпляр от договора за кредит, тъй като липсвали редове от същия, което прави абсолютно невъзможно предявяването на какъвто и да е иск свързан с този договор. Нямал екземпляр от този договор с подпис от страна на К. Р. Д., което правело абсолютно невъзможно предявяване на иск с твърдение, че подписите не са негови или, че изобщо липсват такива. Нямал никакви доказателства дали е налице рефинансиране, респ. нямал абсолютно никакви доказателства от които да било видно, кога и къде фактически е бил сключен този договор за кредит, в т.ч. документи във връзка с отпускане на процесния кредит(декларации, преддоговорна информация, застраховка, ОУ, уведомления и др…). Наложило се да подаде молба до „банката“ с искане да му бъдат предоставени всички документи свързани с процесния договор за кредит и с договора за цесия, но до момента нямало никакъв отговор и не му се давало абсолютно никакъв документ във връзка с този договор, а документите били необходими за предявяване на 1 съответния иск за защита на правата си. Счита, че бил лишен от възможността да предяви един обоснован граждански иск, в т.ч. и без нито едно годно доказателство. Отбелязва, че РС-Павликени не взел под внимание разпоредбата на чл.99,ал.3, ал.4 от ЗЗД, като банката е длъжна да съобщи писмено на длъжника,че вземането е прехвърлено. Цесията има действие спрямо длъжника от деня,в който той бъде уведомен. До момента, в който длъжника не бъдел уведомен писмено от стария кредитор-банката, цесията т.е. прехвърлянето нямало действие спрямо него. Затова означавал длъжника, като новият кредитор все още не съществувал като такъв. Претендира представяне от банката-ответника на: -Договор за потребителски кредит - в цялост- с всички приложения и приложени документи,включително с всички ОУ, анекси, допълнителни споразумения; -искане за кредит и декларации(попълненото и подписано искане Декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна и Декларации по ЗМИП; -Договор за застраховка с всички приложения и приложени документи Декларация във връзка със застраховката Сертификат за застраховане по застрахователна програма"защита на кредита" и Допълнителна медицинска услуга" Второ медицинско мнение", приложения и документи за платени застрахователни премии -от кого,кога и как, за коя застрахователна премия и в какъв размер; -документи за усвояване на средствата(платежно нареждане или извлечение от сметка, доказващо ,че сумата е преведена по сметката на К. Р.Д. или му е изплатена по друг начин); -Погасителен план; -Извлечение за плащанията(пълна справка за всички направени от Д. вноски по кредита); -с тандартен европейски формуляр; -документи във връзка с извършени плащания и от двете страни; документи за всички направени от К. Р.Д. вноски, документи за всички суми, които банката е превела на името на К. Р.Д., документ от които да е видно,какви суми е изплатил към банката като цяло и с разбивка по месеци и какви са компонентите на тези вноски, документ от който да е видно,какви суми има останали според Банката,като дължими ,какъв е общият размер и какви са сумите за всеки един от компонентите-главница,лихва,такси,застраховка и т.н.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК “Ти Би Ай Банк”ЕАД(чрез юрисконсулт К. Запрянов) e подал отговор на частната жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 от ГПК. Това производство има изключителен характер и намира приложение само при наличие на реална опасност доказателството да бъде изгубено или събирането му да се затрудни в бъдеще. В настоящия случай подобна опасност не се твърди и не се установява. “Ти Би Ай Банк”ЕАД не е носител на спорното вземане. Не се спори, че същото е прехвърлено по силата на договор за цесия на „АПС Бета България“ЕАД, поради което банката била изгубила качеството си на страна по облигационното отношение. Именно по тази причина тя не разполагала с активна материалноправна и процесуална легитимация във връзка с искането за обезпечаване на доказателства. След прехвърлянето на вземането банката не можело да бъде адресат на задължения, свързани с упражняване на права по това правоотношение, включително и за представяне на документи, които вече не са част от нейното текущо правно и фактическо разпореждане. Кредитното досие било предадено на цесионера и съответно банката не разполагала с искания договор. Доводите в частната жалба, свързани с липсата на уведомяване по чл.99 от ЗЗД и твърдяната недействителност или непротивопоставимост на цесията, били изцяло ирелевантни към предмета на настоящото производство и представлявали възражения по съществото на евентуален спор между страните. Счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че липсвала обезпечителна нужда спрямо банката. Същата не била страна по правоотношението към момента, не упражнява права по него и не съществувал риск нейно поведение да осуети или затрудни бъдещо удовлетворяване на претенцията. Моли да бъде оставена без уважение подадената 2 частна жалба и да се потвърди Определение№160/02.04.2026г. по ч.гр.дело№678/2025г. на РСПавликени, както и да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателите доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС-Павликени е образувано по искане по чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства чрез задължаване на ответника по бъдещия иск - „Ти Би Ай Банк“ЕАД да представи определени документи. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за допускане на поисканото обезпечаване на доказателства и е отхвърлил молбата като неоснователна.

С Определение№160/02.04.2026г. по ч.гр.дело№678/2025г. на РС-Павликени е: оставил без уважение обективираното в молба с вх.№3415/11.08.2025г. от адвокат А. К. Н. от АКРазград(пълномощник на К. Р. Д.) искане за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 и сл.

ГПК, като неоснователно и недоказано; -осъдил К. Р. Д. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ЕАД сумата от 81.81€ - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В мотивите се излага , че за прилагането на защитата по чл. 207 ГПК е необходимо да се установи и докаже съществуването на основателна, сериозна и много вероятна опасност, но не и хипотетична, някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни. Към молбата не били представени доказателства в подкрепа на доводите, че е налице опасност посочените данни да бъдат изтрити, което да обуславя необходимостта от образуване на настоящото производство. Целта на последното било предварително събиране на доказателства, които по някаква причина са застрашени от изгубване, а не съдействие по установяване на предполагаема опасност от изгубване на такива. По делото между страните не било спорно вземането по процесния договор да било прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕАД - твърденията им в депозираните молби и отговор. При това положение и с оглед чл.99 ал.2 от ГПК ответникът нямал задължението да пази и предава на молителя каквито и да е документи за вземането, а е длъжен да ги предаде на новия кредитор. При това положение е нелогично да бъде задължен ответникът да представя документи, които твърди да не са у него и които по силата на закона е бил задължен да предаде на трето лице. Цесионерът бил регистриран от БНБ като небанкова финансова институция, които институции имат нормативно задължение за съхранение на информация относно своите клиенти и извършените от тях трансакции.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Oбезпечаването на доказателствата по чл.207 и сл. от ГПК e способ за предварителното им събиране до започване на същинския исков процес. Целта е да се осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори, доказателствено средство да бъде загубено/унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. Съгласно чл.207 от ГПК, когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. За прилагането на тази разпоредба е необходимо да се установи и докаже съществуването на основателна, сериозна и много вероятна опасност(не предполагаема/хипотетична), някое доказателство да се изгуби(да липсва, да не е налично и да изчезне) или неговото събиране да се затрудни(да се пречи, възпрепятства, възпира и осуетява неговото намиране, откриване и 3 прилагане към доказателствения материал…).

Следва да се отбележи, че събирането на доказателства в гражданския процес се осъществява в състезателно производство, с участието на страните по спорното правоотношение и съдът допуска събирането на доказателства, които са относими - предназначени са да установят спорните факти, които са от значение за разрешаването на делото. Това са принципни положения, приложими, както за събирането на доказателства при разглеждане на делото по общия процесуален ред, но така също и за предварителното им събиране в производство по чл.207 и сл. от ГПК по висящ съдебен спор или по такъв, който все още не е заведен. Следователно, както следва и от разпоредбите на чл.208 ал.1-ал.6 от ГПК, искане за обезпечение на доказателства по дело, което още не е заведено, може да бъде подадено от бъдещия ищец и трябва да е насочено срещу бъдещия ответник(насрещна страна) по спорното материално правоотношение, е необходимо да съдържа изложение на фактите, които съставляват основанието на бъдещия иск и които ще се доказват с исканите за обезпечение доказателства. В чл.207 от ГПК се има предвид конкретно доказателство и състояние, а не изясняване на обстоятелства, които евентуално да бъдат предмет на твърдения от страна на ищеца в същинския исков процес. Разликата е от значение за предметните предели на производството по предварително събиране на доказателства, в което производство съдът следва да извърши преценка по общите правила въпроса за относимостта и допустимостта на самото доказателство.

В молбата за обезпечение на доказателства молителят(бъдещ ищец) е длъжен да индивидуализира спорното правоотношение по бъдещия иск и да изложи конкретни факти, за чието установяване се ангажират доказателствени средства, с оглед преценката на съда за относимостта и допустимостта на самото доказателство. Предвид изложеното следва да се приеме, че молителят не е индивидуализирал спорното право и релевантните за бъдещия спор правопораждащи факти. Молителят обосновава искането си с невъзможността да формулира претенцията си по отношение на ответника, като посочва общо и неясно твърденията си, че поисканите писмени доказателства ще бъдат унищожени или манипулирани. При положение, че се твърди за извършена цесия, то цесионера(небанкова финансова институция) и цедентът(банкова финансова институция) са подчинени на особен надзор, изключващ във висока степен загубата на каквато и да било информация, свързана с дейността им(в т.ч. и с нормативно задължение за съхранение на информация относно своите клиенти и извършените от тях трансакции…). Така, както е обосновано искането за обезпечение на доказателства, навежда на извод, че със средствата на привременното производство по чл.207 от ГПК молителят се домогва до снабдяване с информация, въз основа на която да направи преценка за наличието на накърнени субективни права, които са защитими по исков ред, но не такова е предназначението на обезпечението на доказателства. Въз основа на това молбата за допускане обезпечение на доказателствата следва да бъде отхвърлена. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата - отхвърлена.