Решение № 682 от 09.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100500684 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 72/16.02.2023г., постановено от Районен съд –Несебър по гр. д. № 20222150101035. С това решение съдът:

ОСЪЖДА Я. З. С., роден на **********г., гражданин на *** с постоянен адрес в ***, БУЛСТАТ: 175555942 да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК:

812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.

Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев следните суми: 161,80 лева, съответстваща на правото му от ½ идеална част в съсобствеността и представляваща половината от стойността на доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в ***, *** с идентификатор ***, абонатен № 963186, за която сума са издадени фактура № 0039255118/28.10.2019г. и фактура № 0042632827/25.10.2021г. с отчетен период от 01.06.2018г. до 19.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането;

36,95 лева – лихва върху главницата от 161,80 лева за периода от 28.11.2019г. до 28.09.2022г.; 300 лева – разноски за съдебното производство, съответстващи на правото му от ½ идеална част в съсобствеността.

ОСЪЖДА Л. Б. Б., родена на **********г., гражданин на *** с постоянен адрес в ***, БУЛСТАТ: 175555967 да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК:

812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.

Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев следните суми: 161,80 лева, съответстваща на правото й от ½ идеална част в съсобствеността и представляваща половината от стойността на доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в ***, *** с идентификатор ***, абонатен № 963186, за която сума са издадени фактура №

0039255118/28.10.2019г. и фактура № 0042632827/25.10.2021г. с отчетен период от 1

01.06.2018г. до 19.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането;

36,95 лева – лихва върху главницата от 161,80 лева за периода от 28.11.2019г. до 28.09.2022г.; 300 лева – разноски за съдебното производство, съответстващи на правото й от ½ идеална част в съсобствеността.

Подадена е въззивна жалба от Я. З. С. и Л. Б. Б. против решение № 72/16.02.2023г.

Жалбоподателите въвеждат оплакване, че решението е неправилно и необосновано. С. и Б. оспорват извода на районния съд, че водоснабдителното дружество е спазило общите условия за отчитане на водомерите. Въззивниците подчертават, че в конкретния случай не е изпълнена процедурата по чл.24, ал.4 от Общите условия на дружеството и отчитането на водомера е извършено само три пъти – на 01.06.2018г. на 17.10.2019г. и на 19.10.2021г.

Жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да отхвърли исковете на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.

Въззивниците се представляват в процеса от адвокат М.а, който пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Въззиваемата страна – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Дружеството – въззивник не се представлява в съдебно заседание.

След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Я. З. С. и Л. Б. Б. притежават право на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ ***, находящо в ***. За този имот е открита партида за водоснабдяване с абонатен № 963186 на името на Я. С. и е монтиран водомер. На 30.10.2018г., на 28.06.2019г., на 24.02.2020г., на 17.03.2021г., на 04.04.2020г. и на 15.07.2022г. обектът е посетен от инкасатор и в присъствие на свидетел е констатирано, че не е осигурен достъп до водомера. Показанията от водомера са отчетени на 01.06.2018г., 17.10.2019г. и на 19.10.2021г. За използваните количества вода са издадени фактура № 0039255118/28.10.2019г. на стойност 229,38 лева и фактура № 0042632827/25.10.2021г. на стойност 94,22 лева. Сумите, посочени във фактурите, не са платени.

На 29.09.2022г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД предявява осъдителен иск против Я. З. С. и Л. Б. Б. за заплащане на доставените количества вода, за които са издадени фактури на обща стойност 323,60 лева, ведно с лихва за забава в размер на 73,90 лева.

Ответните страни представят писмен отговор, в който оспорват иска. Ответниците въвеждат възражение, че отчитането на водомера не е извършено в съответствие с чл.23, ал.2 от ОУ на „ВиК“ ЕАД поне на три месеца веднъж. Според С. и Б., не е спазено и изискването на чл.23, ал.3 от ОУ на дружеството, според което количеството изразходена вода трябва да се начислява ежемесечно въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета (т.нар. слежубно отчитане) и да се издават фактури за това. Не е изпълнено и условието на чл.23, т.7 от ОУ, задължаващо доставчикът на услугата да отчита общия и индивидуалните водомери в сгради в режим на етажна собственост в присъствие на етажен собственик поне веднъж годишно.

Ответниците искат от съда да отхвърли иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.

За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по делото са представени доказателства за правото на собственост върху водоснабдения имот и 2 за заявяване и откриване на партида с абонатен № 963186. По делото са приложени общите условия на дружеството-ищец, справки-извлечения от показанията на водомера, решение № Ц-34/15.12.2017г., решение № Ц-20/28.12.2018г. и решение № Ц-37/23.12.2019г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, фактура № 0039255118/28.10.2019г. и фактура № 0042632827/25.10.2021г. Въз основа на тези доказателства, Районен съд – Бургас приема, че ищецът е доставил отчетените количества вода до жилището на ответниците, въвел е т. нар. „електронно отчитане“ и спазил изискванията за това. Съдът разглежда и отхвърля възраженията на ответниците за неизпълнение на посочените в отговора на исковата молба клаузи от Общите условия на дружеството. В резултат на това, съдът уважава иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД

Въз основа на изложените факти, настоящата съдебна инстанция достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането и при спазено диспозитивно начало.

Решение № 72/16.02.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите, за които са издадени фактура № 0039255118/28.10.2019г. и фактура № 0042632827/25.10.2021г.

Доказателствената тежест да установи фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца. Той трябва да установи обстоятелството, че ответникът е собственик на водоснабдения имот в периода от 01.06.2018г. до 19.10.2021г. и че начислените количества вода са използвани от него. В конкретния случай това доказване е проведено успешно.

Не се спори по делото, че ищецът е „ВиК“ оператор по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и доставя на потребителя ВиК услуги срещу заплащане. Според чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „ВиК“ операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл.8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. , потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на 3 водоснабдени имоти.

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, отчитането на водомерите при обекти, имащи сезонен характер, е допустимо да се извърши два пъти годишно. Според чл.24, ал.4 от ОУ обаче в случаите, в които липсва достъп до обект, отчитането може да се извърши и през по-дълъг период от една година. В конкретния случай, от представените по делото нотариален акт и справки-извлечение за показанията на водомерите, се установява, че апартаментът на ответниците има сезонен характер и не е осигурен достъп до него.

Обстоятелството, че за този апартамент е въведено електронно отчитане изключва полагането на подпис от собствениците или ползвателите му. При това положение, възражението на ответните страни – въззивници за неизпълнение на посочените клаузи от общите условия на дружеството-ищец, е неоснователно.

По изложените съображения, жалбата на Я. З. С. и Л. Б. Б. е неоснователна и трябва да се остави без уважение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да осъди „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД да заплати в полза на особения представител адвокат Р. М. възнаграждение в размер на 400 лева. Едновременно с това, съдът трябва да присъди в полза на дружеството – въззиваем съдебни разноски за въззивното производство в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 400 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/16.02.2023г., постановено от Районен съд –Несебър по гр. д. № 20222150101035.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ***, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев да заплати на адвокат Р. М. възнаграждение за особен представител в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА Я. З. С., роден на **********г., гражданин на *** с постоянен адрес в ***, БУЛСТАТ: 175555942 и Л. Б. Б., родена на **********г., гражданин на *** с постоянен адрес в ***, БУЛСТАТ: 175555967 да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.

Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев съдебни разноски в размер на 600 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4