Решение № 111 от 21.03.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Плевен, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500037 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1735/25.11.2022 г., постановено по гр. дело № 2660/2022 г. по описа на РС-Плевен,ответниците П. Р. П. от гр. Плевен, ЕГН **********, В. В. П. от гр. Плевен, ЕГН **********, и ОУ „Ц.С.“-гр. Плевен, БУЛСТАТ 000402981, **********, представлявано от директора Ф. В. Ф., са осъдени да заплатят солидарно на Д. М. П. от гр. Плевен, ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Т. Ц. М.,ЕГН**********, сумата от 4871,43 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от малолетното дете от причинено на 26.04.2022 г. счупване на първата костица на четвъртия пръст на лявата ръка, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 5000,00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение Пл.РС е осъдил П. Р. П. от гр. Плевен, ЕГН **********, В. В. П. от гр. Плевен, ЕГН ********** и ОУ „Ц.С.“- гр. Плевен, БУЛСТАТ 000402981, представлявано от директора Ф. В. Ф., да заплатят на Д. М. П. от гр. Плевен, ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Т. Ц. М., ЕГН **********, сумата от 846,52 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

Срещу постановеното решение на Пл.РС е постъпила въззивна жалба от 1

В. В. П. и П. Р. П., чрез пълномощника им адв. С. Й. от САК, в частта, в която В. В. П. и П. Р. П. са осъдени да заплатят солидарно присъденото обезщетение в размер на 4871,43 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението на РС е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Въззивниците считат, че не са обсъдени всестранно всички факти и обстоятелства по делото, с оглед представените доказателства, както и не са съгласни с изводите, направени от съда в мотивите на решението досежно родителската отговорност по чл.48 от ЗЗД. Изразяват несъгласие и с постановения размер на присъденото обезщетение от 4871,43 лв., като считат, че е необосновано завишен и не кореспондира с действителния обем, интензитет и продължителност на понесените от пострадалото дете неимуществени вреди, нито е съобразена фактическата обстановка при настъпване на увреждането.

При определяне размера на неимуществените вреди, съдът не е обсъдил съществуващата в страната обществено-икономическа обстановка към момента на увреждането, стандартът на живот и средностатистическите данни за доходите и покупателната способност на парите към момента на увреждането. Присъденото обезщетение се равнява на около 7 минимални работни заплати, което е необосновано висок размер, имайки предвид и това, че възстановителният процес е протекъл нормално, с разумна продължителност, без оперативни интервенции и няма данни за усложнения и остатъчни явления. Предвид събраните по делото доказателства, следва, че претърпените болки и страдания не се отличават с по-висок интензитет от обичайния за такива случаи. Не са събрани доказателства инцидентът да е станал причина за влошаване на социалния живот или училищните ангажименти на пострадалото дете, както и не е посочено какъв именно е бил видът и начинът на лечението, нито неговата продължителност, като е доказано поставена гипсова имобилизация на лявата ръка, която детето е носило общо 30 календарни дни.

Навеждат доводи, че по делото не са представени доказателства за твърденията в исковата молба, че детето е преживяло психическа травма по време на увреждането и след него, както и че са настъпили негативни последствия в психиката му. Липсват доказателства, същите да са установени от специалист, както и какъв е обемът и видът на нанесената вреда за психичното здраве на детето, както и не са представени доказателства то да е 2 посещавало психолог или психиатър, нито да е провеждана съответна терапия или лечение.

Въззивниците намират за неприемливо отразеното в решението на първоинстанционния съд, че родителите отговарят за това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено увреждане, предвид обстоятелството, че увреждането е настъпило в училище и по време, когато те са били на работа, т.е. нямало е как да предотвратят увреждането. Твърдят, че не са съобразени събраните по делото доказателства, от които е видно, че е имало спречкване между двете деца по време на игра на футбол и вероятно инцидентът е с начало отправени обидни думи и псувни от Т. М. към А. П., а не умишлено нападение от страна на А. към Т..От представената характеристика на А. П.ов П. е видно, че родителите проявяват внимание относно възпитанието на детето си, осъзнавайки, че то има проблемно поведение. Видно от приложената по делото характеристика на А. П.ов П.,е изготвен план за дейности за отстраняване проблемите в поведението му, като същият е изпълнил повечето задачи от плана, показал е добри лидерски умения и такива за работа в екип, както и е налице е подобрение в дисциплината и поведението му и повишен интерес към учене.

Въззивниците молят Окръжния съд, да постанови решение, е което да отмени първоинстанционното решение в частта, с която същите са осъдени да заплатят солидарно присъденото обезщетение в размер на 4871,43 лв. и да присъди обезщетение в редуциран справедлив размер, като съответно бъдат редуцирани и присъдените деловодни разноски за първата инстанция.

При условията на евентуалност, молят, да бъде отменено първоинстанционното решение по предявените срещу тях искове, поради неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция, вкл. и за присъдените разноски в производството.Претендират направените във въззивното производство деловодни разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Д. М. П., като майка и законен представител на малолетния Т. Ц. М. от гр. Плевен и ОУ „Ц.С.“ – гр. Плевен.

В съдебно заседание, проведено на 01.03.2023 г. въззивниците П. Р. П. и В. В. П. се явяват лично и с процесуалния представител адв. С. Й. от САК, 3 която поддържа подадената въззивна жалба и изразява становище, че размера на присъденото обезщетение е прекомерен и не съответства на вида на увреждането, нито на оздравителния период, като прави искане същият да бъде намален, а при условията на евентуалност, да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение.

В съдебно заседание, проведено на 01.03.2023 г. въззиваемата Д. М. П., като майка и законен представител на малолетния Т. Ц. М. от гр. Плевен се явява лично и с пълномощника адв. М. М. от АК-Плевен.Моли окръжния съд, да постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционното решение на Пл.РС като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършване на проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната му част е и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, въззивният съд счита, че разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено.

Всъщност предмет на разглеждане пред РС-Плевен са предявени от Д.

М. П. от гр. Плевен, като майка и законен представител на малолетния Т. Ц.

М. ,субективно съединени искове с правно основание чл.48,ал.1 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД вр.чл.47,ал.1 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД против П. Р. П. от гр. Плевен, В. В. П. от гр. Плевен и ОУ „Ц.С.“ - гр. Плевен,при условията на обикновено другарство в процеса/предмет на спора са права и задължения на ответниците,почиващи на едно и също основание-непозволено увреждане/, за заплащане от ответниците при условията на солидарна отговорност на обезщетение в размер на 5 000,00 лв., за причинените болки и страдания на малолетното дете Т. Ц. М. , в резултат на счупване на четвърти пръст на лявата му ръка/средна телесна повреда/ от малолетния А. П.ов П.,както и причинените вследствие на това психически стрес и душевни страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на 4 увреждането - 26.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че малолетният Т. Ц. М. е бил ученик в VI „в“ клас на ОУ „Ц.С.“ - гр. Плевен. Твърди се, че от миналата учебна година малолетният Т. Ц. М. почти ежедневно се е оплаквал пред майка си от грубото поведение на неговия съученик А. П., свързано с отправяни обиди и подигравки към Т., както и нецензурни реплики, псувни по адрес на майката и бащата на Т. и неприлични жестове, както и че малолетният Т. е преживявал изключително болезнено тези обиди, особено по отношение на неговия баща, тъй като същият е починал. Майката на малолетния Т. нееднократно е провеждала разговори с класната ръководителка на сина си и с директора на ОУ „Ц.С.“ във връзка с грубото поведение на А. П. за предприемане на съответните мерки спрямо него, но въпреки намесата на класния ръководител и директора, в поведението на малолетния А. не е настъпила промяна и той е продължил да тормози съученика си Т., който е бил подложен на ежедневен стрес и напрежение в училище.

В исковата молба се посочва, че на 26.04.2022 г. в учебен час по „Физическо възпитание и спорт“, по време на игра с топка между двете деца А. и Т. отново е възникнал конфликт, като А. е ритнал с крак Т. в лявата ръка.След удара ръката е била подута в китката и болезнена. При посещение в спешния кабинет на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“- гр. Плевен и направена рентгенова снимка, е установено, че е налице счупване на четвърти пръст на лявата ръка ,което е наложило ръката на детето Т. да бъде гипсирана.

В исковата молба се твърди се, че малолетният Т. е претърпял и продължава да търпи значими и продължителни болки и страдания, които са в пряка и непосредствена последица от умишлено причинената му средна телесна повреда от малолетния А. П., както и че по време на лечението с гипсовата превръзка малолетният Т. фактически не е ползвал лявата си ръка, което от своя страна е довело до допълнителни неудобства и несгоди, свързани с невъзможността самостоятелно да се обслужва при къпане, тоалетна, обличане и събличане, а вследствие на претърпения инцидент същият продължително време не се е занимавал със спорт.

В подадения отговор по чл.131 от ГПК ответниците са оспорили изцяло предявената претенция от страна на Д. М. П. от гр. Плевен, като майка и законен представител на малолетния Т. Ц. М., като неоснователна. Изложили са твърдения, че е налице случай между две малки малолетни деца,като и двете момчета са получавали забележки, свързани с поведението си в училище, което е отразявано по предвидения в Правилника на училището ред, както и че този инцидент не е довел до влошаване на отношенията между двете деца.

Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като 5 същият е съобразил и преценил в цялост събраните по делото писмени , гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебномедицинска експертиза,като е достигнал до правилни изводи относно установените факти.По делото е изслушано и детето Т. М. в присъствието на социален работник от ДСП-Плевен.

Пред въззивната инстанция не се сочат и не са събирани нови доказателства, които да променят изводите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.48 ал.1 от ЗЗД, родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.