Решение № 1644 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1644 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Т.а като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100507978 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 10.05.2022 г., постановено по гр. дело № 1479/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 168 състав, е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 6, ал.1, т. 9 и чл. 10 ЗУЕС, предявен от Собствениците на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, р-н Оборище, ул.

„******* представлявани от Х.В.Б. – председател на управителния съвет на ЕС за приемане за установено по отношение на В. З. К., че дължи сумата от 525,10 лв., от които 506,70 лв. – главница – парични вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, за портиер и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г.,включително, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. и 18,40 лв. – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 11.01.2018 г. до 15.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2018 г. по ч. гр. дело № 58252/2018 г. по описа на Софийския районен съд.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Етажната собственост с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, 1 че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал е приел, че ответникът не е ползвал имота повече от 30 календарни дни за 2018 г. и е отхвърлил исковете. Излага становище, че в случая не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, тъй като по делото било безспорно установено, че процесният имот – Магазин № 2 е ползван през 2018 г. повече от 30 календарни дни. Поддържа се, че не е спазена процедурата по прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за писмено уведомяване на председателя на управителния съвет на ЕС от ответника.

Релевират се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, а именно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, който според въззивника не касае всички разходи за поддържането и управлението на етажната собственост. Твърди се, че ищецът претендира разноски по чл. 50, ал. 1 ЗУЕС, които не се разпределят при условията на чл. 51 ЗУЕС и в тази част искът е признат от ответника с изявление на стр. 5 от отговора на исковата молба.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия В. К., с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана. Излага становище, че в случая се касае за прилагане на императивна материалноправна разпоредба, каквато е чл. 51 от ЗУЕС.

Оспорва твърдението на въззивника, че от представените фактури за консумация в процесния имот следва извод за пребиваване над 30 календарни дни. Оспорва и твърдението на въззивника, че не е спазена процедурата по чл.

51, ал. 2 от ЗУЕС, като се позовава на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС и твърди, че се касае за две различни хипотези. Излага доводи за незаконност и нищожност на решението на ОС на ЕС 29.03.2018 г. и счита, че не следва да се зачитат правните последици по отношение на етажните собственици. На следващо място посочва, че с процесното решение на ОС на ЕС размерът на месечните вноски е определен произволно и по ред, който не е предвиден в ЗУЕС.

Предвид изложеното моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по реда на чл. 422 ГПК от Собствениците на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, 2 р-н Оборище, ул. „******* представлявани от Х.В.Б. – председател на управителния съвет на ЕС за приемане за установено по отношение на В. З.

К., че дължи сумата от 525,10 лв., от които 506,70 лв. – главница – парични вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, за портиер и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г.,включително, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. и 18,40 лв. – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 11.01.2018 г. до 15.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2018 г. по ч. гр. дело № 58252/2018 г. по описа на Софийския районен съд. В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост – магазин № 2, находящ се в гр. София, р-н Оборище, ул. *******. Ищецът твърди, че на 29.03.2018 г. ОС на ЕС е взело решение, с което е бил приет бюджетът на етажната собственост за 2018 г. и са били определени размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата; разходите за портиер, както и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, съгласно приложена към исковата молба таблица, като планираният приход на месечна база е бил изчислен в размер на 3 727,30 лв.

За 2018 г. е било изчислено, че ответникът дължи разходи за управление и поддържане в общ размер на 92,50 лв. от които: 1./ 5 лв. за ел. енергия; 2./ 6 лв. такса управление; 3./ 11,67 лв. почистване общи части; 4./ 2,50 лв. – озеленяване; 5./ 0,33 лв. вода; 6./ 66,67 лв. – портиер 7/24. Отделно от това е била предвидена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 8,84 лв., или обща сума за всички месечни разходи - в размер на 101,34 лв. Твърди, че ОС на ЕС е взело решение вноските на етажните собственици да бъдат заплатени до 10 – то число на съответния месец. Заявява, че ответникът не е изпълнявал месечните си задължения в посочения размер в периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г., въпреки че го е ползвал. Твърди се, че ответникът е в забава за посочените вноски, като дължи и лихви, считано от 11-то число на месеца. Предвид изложеното се иска исковете да бъдат уважени изцяло в предявения размер. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител – адвокат М.М., с който 3 същата се оспорва като неоснователна и недоказана. В законоустановения срок е постъпил и допълнителен отговор на ИМ от упълномощения от ответника адвокат, с който исковата молба се оспорва с изключение на частта, в която се претендират задължения към фонд „Ремонт и обновление“.

Оспорва се валидността на решението на ОС на ЕС, с което са определени месечните разходи, предмет на претенцията и по настоящия иск. На следващо място посочва, че с процесното решение на ОС на ЕС размерът на месечните вноски е определен произволно и по ред, който не е предвиден в ЗУЕС.

Оспорва исковете за заплащане на разходи за управление и поддръжка като неоснователни, като счита, че същите са недължими съгласно императивната разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Твърди се, че ответникът не е използвал процесният имот повече от 30 календарни дни за една година, поради което не дължи заплащане на разходи за управление и поддръжка.

От представения по делото нотариален акт № 822/11.06.2018 г. по н. дело № 909/2018 г. по описа на нотариус И.Д., рег. № 039 и район на действие – СРС, се установява, че ответникът е прехвърлил процесният Магазин №2 с договор за дарение на недвижим имот от 11.06.2018 г. на Д.Д. П..

Видно от протокол от проведено ОС на ЕС на 29.03.2018 г., са гласувани решения от т. 1 до т. 16. С приложение № 2 към протокола е определен бюджетът на ЕС за 2018 г., като в него е посочен размерът на разходите за всеки отделен самостоятелен обект в сградата на ЕС. За магазин № 2 са изчислени месечни задължения в общ размер на 101,34 лв., от които 8,84 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ и 92,50 лв. за разходи за управление и поддръжка. По делото не се твърди и не са налице данни това решение на ОС на ЕС да е оспорвано и отменено по съдебен ред по чл. 40 ЗУЕС, поради което същото има обвързващо действие за всички етажни съсобственици, в това число тези, които не са участвали в гласуването или са гласували „против“ приемането на обективираните в протокола решения.

От Удостоверение № 833/28.08.2017 г. на Столична община се установява, че сграда в режим на ЕС е въведена в експлоатация. Приобщени са справки с отчетено количество електрическа енергия за периода от 12.1.2017 г. до 31.12.2018 г. и за вода за периода от 29.12.2017 г. до 13.12.2018 г., като в отчета изрично е посочено, че фактурите, издадени през периода от 11.07.2018 г. до 13.12.2018 г. са анулирани, като същите са префактурирани 4 по новосъздадена партида на новия титуляр – собственик на обекта.

По делото е разпитан свидетелят М.А.М., който пред съда заявява, че е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на ЕС.

Свидетелят споделя, че в сградата има общо четири магазина, като се ползва само един от тях, а именно процесният магазин № 2, който се ползва за жилищни нужди и в него се настаняват туристи.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 50, вр. чл. 51, ал. 1, вр. ал. 4 ЗУЕС, вр. чл. 86 ЗЗД от собствениците на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, р-н Оборище, ул. „******* представлявани от Х.В.Б. – председател на управителния съвет на ЕС за приемане за установено по отношение на В. З.

К., че дължи сумата от 525,10 лв., от които 506,70 лв. – главница – парични вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, за портиер и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г., включително, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. и 18,40 лв. – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 11.01.2018 г. до 15.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2018 г. по ч. гр. дело № 58252/2018 г. по описа на Софийския районен съд.

По предявен иск с правна квалификация чл.50, ал.1 ЗУЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и е взето решение на Общото събрание на етажната собственост относно вноската във фонд „Ремонт и обновление“. По иск по чл. 51, ал. 1, вр. ал. 4 ЗУЕС е 5 достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. При направено от собственика възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е направила възражението, т.е. на ответника. Доказването на това възражение е свързано с доказването на факта, на който то се основава - че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година.

/Решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 395 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. За уважаване на иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е необходимо да се докаже, че е налице парично задължение и че длъжникът е изпаднал в забава.

Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46e042da-244f-411a-90a4-19e0972c4862