Решение № 1312 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330203973 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8505359073, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Глобал Биомет“ ЕООД, Е И К *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законовоустановения 14-дневен срок за обжалване (ЕФ е връчен на 20.06.2025г., а жалбата е подадена на 30.06.2025г.). Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу 1 което е издаден електронният фиш, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.05.2022 г. в 12,24 часа е установено нарушение, с ППС влекач СКАНИЯ Р410 с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 45000, в община Родопи, за движение по път А-1, км.107+663, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 107+663.

Нарушението е квалифицирано като такова на чл.102, ал.2 от ЗДвП и е отразено, че на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция от 2500 лева, като собственик/ ползвател, на когото е регистрирано ППС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства. От приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че въпросното ППС е със собственик дружеството-жалбоподател, както и че на датата на соченото нарушение е било заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път А1, съставляващ автомагистрала и включен в списъка, приложение към т.1 на Решение № 101/2020 г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, ч е има валидна тол декларация за преминаването, на платената категория е по-малка от измерената.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че 2 пътно превозно средство влекач СКАНИЯ Р410 с рег. № **** в състав с ремарке, на 25.05.2022 г. в 12,24 часа, е преминало през км 107+663 по път А1, с посока – нарастващ километраж, като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 20211, намиращо се на същото място. От статичните изображения е видно, че ППС е с този регистрационен номер и при засичането му безспорно се установява, че е било в състав с ремарке, като от статичното изображение е видно, че при този състав ППС-то е било с 5 оси. Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. В случая жалбоподателят не представя доказателства за правилното заплащане, оборващи констатациите от справката от електронната система, нито такива се установяват от представените доказателства, като наличието на сключен тристранен договор се явява без значение, при положение, че не се представят доказателства за извършено редовно плащане на конкретния курс, поради което и от фактическа страна съдът прие за установено посоченото от системата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Нарушението в ЕФ е правилно описано, като са посочени всички съставомерни елементи на същото и които се установяват от представените доказателства – преминаване на ППС през сегмент от пътната мрежа, за което не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Наказанието е наложено на регистрирания собственик на ППС-то.

Същевременно обаче, съдът намира, че са налице множество съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, които 3 представляват основания за отмяна на същия.

На първо място, основателно се явява възражението, че в случая, макар и да е налице констатирано нарушение, то не е било налице основание за издаването на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, на която се позовава в писменото си становище въззиваемата страна, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр.105/2018 г./, която пак съгласно писменото становище на наказващия орган съвпада с датата на издаването на електронния фиш, сочи, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП, още повече че тази разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (без да е посочена възможност за издаване на ЕФ). Липсва и 4 друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното и законосъобразно процедиране за ангажиране на отговорността на дружеството е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш.

С оглед на посоченото, към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Нещо повече, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал.3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2022 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е и съдебната практика на съдилищата в страната – така и Решение №287/2024 г. по к.а.н.д. № 18/2024 г. на Административен съд Шумен, Решение № 2940/2024 г. по к.а.н.д. № 306/2024 г. на Административен съд Бургас, Решение № 395/2024 г. по к.а.н.д. № 11100/2023 г. на Административен съд София-град и др. В този смисъл е и най-актуалната съдебна практика на АСПловдив – така и Решение № 5832/27.06.2024г. по к.а.н.д № 845/2024г. на Административен съд – Пловдив, XXI състав.

Отделно от това, в случая не се установява надлежното приложение на изискването на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Съгласно тази разпоредба, минималното 5 съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ следва да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предложат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Чрез новите разпоредби на чл.10б, ал.7 – 9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., изм. с ДВ. бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., националното законодателство е хармонизирано в съответствие с тези изисквания на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., като е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, който има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, като в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, на собственика или ползвателя да се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок да не се образува административнонаказателно производство. Съобразно чл.189е, ал.6а (Нова – ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.) не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява при извършена корекция, съгласно чл.10, ал.3б, както и в случаите по чл.10б, ал. 7 и 9 от ЗП. Предвиденият механизъм е различен и от механизма за заплащане на компенсаторна такса, при която, макар и в по-нисък размер от имуществената санкция (компенсаторната такса в случая е в размер на 750 лв.), заплащането се явява по-високо от дължимото допълване на дължимата такса (в размер от 119 лв. съгласно посоченото в ЕФ), още повече и че възможността за компенсаторното заплащане се предоставя от административнонаказващия орган едва след ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето.