Решение № 3 от 03.01.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 3 гр. Варна, 03.01.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : Д. МАРКОВА

М. ХРИСТОВА при секретаря Е. ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№597 по описа за 2019г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С.К.К., лично и със съгласието на своята майка И.Д.Ч., чрез адв.М., срещу постановеното решение №67/14.05.2019г., поправено с решение №367/13.08.2019г., по т.д.№328/2018г. на ОС – Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Гаранционен фонд“ гр. София искове за заплащане на сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на брат му С. К.К., вследствие на ПТП на 13.04.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на уведомяване на ответника – 17.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се установява наличието на определените в КЗ предпоставки за уважаване на предявените искове – виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил – В. А. Ш. за настъпване на произшествието, вследствие на което е настъпила смъртта на С. К.; причинно следствената връзка между ПТП и смъртта на брата на ищеца, която е резултат от получените при инцидента травми; към момента на настъпване на произшествието виновният водач не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“; родствената връзка между ищеца и пострадалото лице.

Твърди се, че в хода на производството е установено, че между двамата братя са съществували изключително близки отношения и дълбока емоционална връзка. От показанията на свидетелите се установява, че въпреки, че са от две различни майки, двамата са били изключително близки, като С. К. е участвал в отглеждането на своя брат С..

Въпреки, че по делото са представени доказателства, че С. К. е отглеждан от своите баба и дядо се установи, че двете момчета са израснали заедно, а преди самия инцидент С. К. и момичето, с което е съжителствал са живеели в къщата на бащата К.. Установено е, че ищецът е приел новината за смъртта на брат си изключително тежко, разболял се е и не може да свикне с липсата на своя брат и към настоящия момент.

По същество моли съда да отмени решението и уважи предявените искове в пълен размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38а от ЗА.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна

„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София с писмен отговор, чрез адв.В., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. В хода на първоинстанционното производство са останали недоказани фактите и обстоятелствата, за които ищецът е следвало да събере доказателства, а именно създадената трайна и дълбока емоционална връзка, поради което претенцията е изцяло неоснователна. В този смисъл е и ТР №1/2016г. на ВКС в мотивите, на което е прието, че наличието на житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, следва да се преценява във всеки конкретен случай. Още повече, че по делото е установено обстоятелството, че ищецът и починалият му брат са живеели в отделни домакинства.

По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ОС – Добрич да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Третото лице – помагач К.Р.Щ., редовно призована, не е депозирала писмен отговор, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по иска.

С определение №682/04.10.2019г. като страна в производството, на основание чл.15, ал.6 от ЗЗД, е конституирана Дирекция „Социално подпомагане“ гр.София. Същата, с писмено становище, посочва, че уважаването на иска е в интерес на детето С.К., който е имал близки отношения със своя брат С. К..

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред

ОС – Добрич е образувано по предявени искове от С.К.К., представляван от законния си представител К.С.К., срещу „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София, за заплащане на сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания от загубата на брат си С. К.К., причинена при ПТП от 13.04.2017г., от водача на л.а.“Опел Вектра“ с ДК №ТХ ХХХХ АН, ведно с обезщетение за забавено плащане от датата на уведомяване на ответника – 17.09.2018г. до окончателното плащане на обезщетението.

В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че на 13.04.2017г., при управление на л.а.“Опел Вектра“ с ДК №ТХ ХХХХ АН, В. А. Ш. по междуселищен път ІІІ-293,с.Крушари –гр.Добрич, на около километър и половина на разклона за с.Ломница , е предприел маневра за изпреварване на движещ се пред него лек автомобил марка “Фиат“, модел“Брава“, с рег.№ТХ ХХХХ ТХ, управляван от М. Д. Д., като по същото време срещу него в противоположна посока се движил трети лек автомобил, останал неустановен при разследването. След като л.а.“Опел“, управляван от Ш., изпреварил л.а.“Фиат“, управляван от Д., водачът Ш. предприел маневра завой в дясно, с цел да върне автомобила си в лентата си за движение и да се размине безпрепятствено с движещото се насреща МПС, при което изгубил контрол върху управлението, автомобилът му започнал да се върти по часовниковата стрелка, излязъл от пътното платно в дясно и се ударил в крайпътно дърво. В резултат на удара е причинена смъртта на пътуващия на предната дясна седалка С. К.К..

За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №24001716,2017-1035-199 от 18.04.2017г. Образуваното ДП №86/2017г. по описа на Второ РУ на МВР е прекратено с Постановление изх.№435 от 25.10.2017г.на ОП – Добрич, на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК -поради смъртта на виновния деец.

Починалият в резултат на произшествието е брат на ищеца. Двамата са израснали в едно домакинство и били силно привързани един към друг, много близки и задружни. С. К. бил десет години по-голям от С. и помагал на родителите си при отглеждането на по-малкия брат, грижел се за него и му бил пример за подражание.

Към датата на ПТП

-13.04.2017г. виновният водач, управлявал л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ТХ ХХХХ АН, не е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което на основание чл.557 ал.1 от КЗ, обосновава отговорността на ответника Гаранционен фонд. Последният е бил уведомен за произшествието и за претендираните вреди с молба вх.№24-01-711/ 17.09.2018г., по която е получил отказ за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ищецът моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът

„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София, с писмени отговори и в съдебно заседание, оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че по делото не са установени топлите и близки отношения между ищеца и починалия му брат. Същите не са живели в едно домакинство, тъй като са налице данни, че за пострадалия са се грижили неговите баба и дядо, поради отказ на родителите му. Изложеното обосновава извод, че между него и ищеца не е имало братски отношения.

Оспорва претенцията и като завишена по размер с твърдения, че обезщетението не съответства на понятието справедливост и не е съобразено с икономическите условия в страната и стандарта на живот. Твърди, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид разпоредбата на пар.96, ал.1 от КЗ, като същото се определи до 5 000лв.

По същество моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

С определение №94/18.02.2019г. като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирана К.Р.Щ., наследник на виновния водач В. А. Ш.. Същата, с писмено становище твърди, че се е отказала от наследството на починалия В. Ш., който отказ е вписан в особената книга при РС – гр.Добрич.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от ОС - Добрич решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на ответника Гаранционен фонд по чл.557 ал.1 ,т.2 б.“а“ от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което не е обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на лицето, което не е сключило застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат. Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не може ли отказва да изплати обезщетението /чл.558, ал.4 от КЗ/.

Съобразно разпоредбата на чл.558 ал.5 от КЗ увреденият, спрямо когото деликвентът е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от Гаранционния фонд.

Предявените искове са допустими, на основание чл.558, ал.5 от КЗ.

Не е спорно между страните и от приложеното заверено копие на КП за ПТП №24001716/13.04.2017г., изготвен от служители на СПП на МВР Добрич се установява, че л.а.“Опел Вектра“ с ДК №ТХ ХХХХ ТХ, управляван от В. А. Ш., с който е предизвикано ПТП на посочената дата, няма валидна застраховка Гражданска отговорност, поради което ответникът е надлежно легитимиран да отговаря за предявените спрямо него искове.

С Постановление от

25.10.2017г. на ОП - гр.Добрич по пр.№435/2017г. наказателното производство срещу виновния водач е прекратено, на основание чл.24 ал.1 ,т.4 от НПК, поради смърт на водача на автомобила.

Не са спорни и обстоятелствата за механизма на произшествието, вината на водача и причинно следствената връзка между ПТП и смъртта на лицето С. К.К.. Посочените обстоятелства се установяват и от заключенията по допуснатите пред ОС – Добрич съдебно – медицинска и съдебно-автотехнически експертизи, приети като обективни, компетентно дадени и не оспорени от страните по делото.

В заключението по автотехническата експертиза е посочено, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил се е движил със скорост 138,85км/ч. Към момента на удара му в крайпътното дърво, скоростта му е била около 122,08км./ч. По отношение механизма на произшествието вещото лице посочва, че същото е осъществено по следния начин: наближавайки мястото, водачът на автомобила е предприел маневра изпреварване на движещия се преди него лек автомобил „Фиат Брава“ с ДК №ТХ ХХХХ ТХ, като при извършването й скоростта му на движение е била 138,85км./ч. В същото време срещу двата автомобила, в противоположна посока към с.Крушари, се е движил друг автомобил. По тази причина, след като е извършил изпреварването водачът В. Ш. предприел маневра завой в дясно, с цел връщане в лентата си за движение и безпрепятствено разминаване с насрещно движещото се превозно средство. Тази маневра не е била съобразена със скоростта му на движение в този момент, поради което е изгубил управление върху автомобила. Последният е изгубил своята динамична устойчивост и е започнал да се отклонява в дясно, като в същото време се е завъртял и около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, изнасяйки лявата странична част напред. Плъзгайки се по асфалта, той е преминал напред, върху десния банкет и след като е изминал разстояние от около 30м и завъртян на 90 градуса, се е ударил в крайпътното дърво, което се е намирало там. Ударът на автомобила в дървото е реализиран в областта на предната му лява врата, като в пряко съприкосновение са били следните детайли: задна част на преден ляв калник, основа колонка предна лява, колонка предна лява, врата предна лява, праг ляв, под лява врата, предна лява част на тавана.

Разпечатката съдържа 53 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46df38eb-b236-4453-957c-38f5676d1c98