Решение № 3314 от 04.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3314 гр. Варна, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110113445 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Г. В., действащ чрез адв.

К. Р., срещу Ж. Х. М., действащ чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Д. С., в условията на първоначално евентуално съединяване осъдителни искове, а именно главен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4 155.00 евро, представляваща престирана сума по развален договор за поръчка от 16.06.2021 г., с предмет на поръчката – закупуване на употребяван лек автомобил от чужбина, от която сумата в размер на 4 000.00 евро, представляваща продажна цена на избрания автомобил, а сумата от 155.00 евро – договореното в полза на ответника възнаграждение за изпълнение на поръчката и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца същата сума, като платена без основание.

Твърди се в исковата молба, че ищецът имал желание да закупи употребяван автомобил от чужбина, във връзка с което на 10.06.2021 г. се свързал с брата на неговата бивша съпруга, за когото знаел, че се занимава с внос на употребявани автомобили от И.. В отговор на направеното запитване, ответникът му изпратил снимки на лек автомобил марка „*“, модел „*“, модификация „*“ от 2008 г., като му съобщил, че цената на същия възлиза на 4000 евро, като включвала и доставката на колата до Б., а комисионната за ответника била в размер на 155 евро. Твърди се, че продажната цена и комисионната следвало да бъдат заплатени по банкова сметка на Ж. М.. Ищецът излага, че е харесал посочения автомобил, в следствие на което на 16.06.2021 г., след като ответника го уверил, че колата все още не е продадена и ще бъде доставена в едномесечен срок от превеждане на уговорената цена, първият заплатил сумата в общ размер на 4155 евро по банкова сметка на ответника. Сочи се, че на 17.06.2021 г. Ж. М. потвърдил, че е закупил автомобила, като го уверил, че последният ще бъде доставен в уговорения срок. Твърди се, че това не било сторено, поради което на 18.08.2021 г., отново посредством мобилното приложение „V.“, ищецът заявил на ответника, че разваля сключения между тях договор, поради пълното му неизпълнение.

1

Ищецът излага, че и до настоящия момент поръчания от И. автомобил не е пристигнал, а ответника категорично отказвал да възстанови платените суми.

По същество се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4155 евро и се претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, действащ чрез назначения от съда особен представител, в който се излага становище за вероятна неоснователност на предявения главен иск, както и на евентуалния такъв. Оспорват се исковете, както по основание, така и по размер. Ответникът оспорва всички наведени от ищеца фактически твърдения. Оспорва между страните да е бил сключен договор, поради което сочи, че същият няма как да бъде развален. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че между страните е била налице облигационна връзка, се твърди, че същата не е прекратена, поради което ответникът не дължи връщане на сумите. Оспорва ответникът да е участвал в представената към исковата молба кореспонденция по V. както и да е получавал процесните суми. В случай, че бъде установено, че сумите действително са постъпили по сметката на ответника, твърди, че същите са свързани с уреждане на финансови отношения между страните, в които отношения ответникът е кредитор, евентуално, че ищецът е превел процесните суми, изпълнявайки свой нравствен дълг или ги е дарил на ответника, поради което искането му да бъдат върнати било неоснователно.

По същество се моли исковете да бъдат отхвърлени.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично и чрез адв. К. Р. поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Д. С. поддържа отговора си и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от ангажирания банков превод в оригинал на л. 66 от делото и справката изискана от „П. и. б.“ АД /л. 75/, че ищецът на 16.06.2021 г. е превел по сметка на ответника сумата в общ размер на 4 155.00 евро. От цитираните книжа не става ясно какво е основанието на превода, доколкото в графа „основание“ е записано единствено „внасяне“.

По делото е представена в писмен вид и кореспонденция, водена чрез мобилно приложение „в.“, между ищеца и друго лице, което е записано в телефонния указател на първия като „*”.

Във връзка с оспорване автентичността на горепосочената кореспонденция е назначена и изслушана по делото СКТЕ, от която се констатира, че при вайбър кореспонденцията не се води регистър на IP адреси на страните и тази информация не може да бъде извлечена или придобита. Представената по делото кореспонденция не е манипулирана. Видно е още от експертното заключение, че ищецът е възложил на лице, което не може да бъде идентифицирано единствено от кореспонденцията по вайбър, срещу цена от 4 000.00 евро да му закупи употребяван лек автомобил марка „*“, модел „*”, година на производство – 2008 г. Договорена е и комисионна в полза на лицето „*”, чийто размер не може да бъде установен единствено от експертизата. Договорено е продажната цена, ведно с комисионната да бъдат заплатени по банков път по сметка на лицето, записано в телефонния указател на ищеца „*”, открита в „П. и. б.“ АД. Видно е от кореспонденцията още, че сумата е изпратена от ищеца на 16.06.2021 г. и получена от лицето „*” на същата дата. На 16.07.2021 г. ищецът е поканил лицето „*” да му предостави лекия автомобил в срок до понеделник /19.07.2021 г./, в противен случай да му върне парите. На 18.08.2021 г.

2 ищецът е изпратил поредното съобщение, в което е съобщил на лицето „*”, че няма да го търси повече, ще го даде на съдебен изпълнител и че приключва всякаква комуникация с него и ще се срещнат в съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изовди:

Един от основните принципи в обективното гражданско право е забраната за неоснователно обогатяване, в чиято основа е концепцията за естествената справедливост. В цивилистичната доктрина цитираното правило се разглежда като една допълнителна претенция за имуществено уравнение. Предявеният главен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. За да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения иск: 1./ наличието на валидно сключен договор за поръчка с ответника; 2./ получаването на процесната сума от същия в изпълнение на поетите договорни задължения; 3./ преустановяването на учредената облигационна връзка с обратна сила и 4./ размера на предявените граждански притезания.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.

Първият спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е за това дали страните по делото са страни и по облигационно правоотношение.

Отношенията между страните разкриват белезите на договора за поръчка, който е нормативно регламентиран в разпоредбите на чл. 280 и следв. от ЗЗД. Характерното за договора за поръчка е, че се учредява косвено представителство в полза на довереника, доколкото същият действа от свое име, но за сметка на доверителя, освен ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник – арг. от чл. 292, ал. 1 от ГПК, тогава правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя, което е присъщо за прякото представителство. Договорът за поръчка е двустранен, консенсуален, комутативен и по принцип безвъзмезден договор, освен ако не е договорено изрично да се заплати възнаграждение в полза на довереника – арг. от чл. 286 от ЗЗД. В конкретния случай по делото не е ангажиран писмен документ, материализиращ съдържанието /правата и задълженията на страните/ на облигационното правоотношение, но няма пречка договорът да бъде сключен и в устна форма, доколкото същият е неформален, т.е. писмената форма е само за доказване на съвпадащите по обем и съдържание насрещни волеизявления на страните, но не е елемент от фактическия състав на сделката освен в случаите, при които поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти – арг. от чл. 292, ал. 3 от ЗЗД. От експертното заключение по назначената СКТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се констатира по несъмнен начин, че ищецът в качесвтото си на доверител е възложил закупуването на лек автомобил марка „*“, модел „*”, година на производство – 2008 г. за негова сметка, а именно срещу цена от 4 000.00 евро. Констатира се по делото, че лицето, което се задължило по поръчка на ищеца и за негова сметка да закупи сочения лек автомобил от свое име срещу съответната комисионна е именно ответникът. До този извод съдът достига след съвкупния анализ на експертното заключение, което установява водените между страните преговори, с банковото бордеро и справката от „П.“ АД. Вярно е, че единствено от водената между страните кореспонденция чрез мобилното приложение „вайбър“ не може да се констатира по несъмнен начин, че автор на изявленията е ответникът, доколкото лицето, с което ищецът е договарял е записан в телефонния му указател „*”, но кореспонденцията съпоставена с платежното нареждане и справката от банката, в съвкупност като косвени доказателства водят до единствения възможен извод, като изключват всяка друга възможна версия, а 3 именно на 10.06.2021 г. по възлагане на ищеца ответникът в качеството си на довереник се задължил от свое име, но за сметка на първия да закупи лек автомобил марка „*“ модел „*“, модификация "*", година на производство - 2008 г. срещу продажна цена от 4 000.00 евро, при договорена комисионна в полза на довереника в размер на 155.00 евро.

Сумата в общ размер на 4 155.00 евро, включваща средствата за изпълнение на поръчката и договореното възнаграждение, е преведена по сметка на ответника на 16.06.2021 г., което обстоятелство се констатира по несъмнен начин от ангажираните писмени доказателства - банково бордеро и справка от „П.“ АД.

Съгласно чл. 287 от ЗЗД, договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона /чл. 87 от ЗЗД/, още и с оттегляне на поръчката от доверителя. В конкретния случай, договорът е прекратен, считано от 19.07.2021 г., тъй като поръчката е оттеглена от ищеца на тази дата, имайки предвид изявлението му от 16.07.2021 г., че ако в срок до понеделник /19.07.2021 г./ ответникът не му предостави поръчаната кола, последният следва да му върне парите, което изявление тълкувано при условията на чл. 20, ал. 1 от ЗЗД имплицитно съдържа в себе си оттегляне на поръчката, още повече, че доверителят-ищец след тази дата продължил да настоява довереникът-ответник да му върне процесните пари, като на 18.08.2021 г. ищецът е приключил всякакви комуникации с ответника и заявил, че ще се срещнат с последния в съда.