Решение № 55 от 18.03.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500389 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби на „УМБАЛ БУРГАС”АД с ЕИК 102274111 и на Г. С. Г. от гр. Б., против Решение № 950/16.08.2023 г. по гр.д.20222100100606/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Въззивницата-ищец Г. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от нея против ответната „УМБАЛ - БУРГАС” АД искове, както следва: искът за обезщетение за неимуществени вреди - за разликата над уважения размер от 28 000 лв до предявения размер от 80 000 лв; искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди - за разликата над уважения размер от 8 532,23 лв до предявения размер от 24 377,78 лв; искът за обезщетение за имуществени вреди - за разликата над уважения размер от 1 618,08 лв до предявения размер от 4 045,20 лв; искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди - за разликата над уважения размер от 493,05 лв до предявения размер от 1 232,60 лв.

1

Твърди се, че в обжалваната от ищцата част, решението е неправилно.

Изложени са твърдения, че правилно и обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение, съдът е приел за установени допуснати след хоспитализацията на ищцата нарушения на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, подробно описани във въззивната жалба. Сочи се, че съдът правилно е приел, че описаните от него в мотивите на решението действия са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, като предприетото спешно родоразрешение чрез ЦС стои в пряка причинноследствена връзка с всички последвали събития - хистеректомия, илеовезикална и илео-вагинална фистули и съпътстващите болки и страдания, понесени от ищцата, като е изключил от причинноследствената връзка с процесния деликт претендираните от ищцата вреди, изразяващи се в преждевременна загуба на детеродни функции и преждевременна менопауза.

Изразено е съгласие с приетото от съда, че вредоносните за ищцата резултати са обусловени от комплексен каузален фактически състав: от една страна рисковата бременност на ищцата, съчетана с предходни оперативни интервенции и заболяване ендометриоза, за които е приел, че са причинили срастванията в коремната кухина, затрудняващи достъпа до матката при извършването на секциото и са способствали бързото образуване на нови сраствания след първите две лапаротомии; и от друга страна - посочените погоре пропуски и грешки на здравните специалисти в ответната болница, които съставляват професионална небрежност. Според ищцата, съдът правилно е приел също, че всяка от тези две групи събития представлява необходимо условие за настъпването на крайните резултати, поради което и двете групи са елемент от причинната връзка по смисъла на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД.

Твърди се обаче, че съдът неправилно е установил връзка между обективното състояние на ищцата при хоспитализирането й и настъпилите вреди и неправилно е отчел степента на участие на това й здравословно състояние във вредоносните последици, съотв.неправилно е приел, че приносът на медицинските специалисти от ответното болнично заведение в настъпването на неблагоприятния резултат е 40%, и неправилно е определил и дължимите от ответника обезщетения за претърпените от ищцата вреди 2 съответно на 28 000 лв - за неимуществените вреди и 1 618,08 лв - за имуществените.

Оспорва се като необоснован и неправилен изводът на съда, че обективното здравословно състояние на ищцата по време на хоспитализцията й стои в каквато и да е причинна връзка с настъпилите вреди. Изложени са твърдения, че обективите фактори, установени от съда - рисковата бременност на ищцата (предвид нейната възраст и двуплодната бременност), съчетана е предходни оперативни интервенции и заболяване ендометриоза, за които е приел, че са причинили срастванията в коремната кухина, затрудняващи достъпа до матката при извършването на секциото, не могат да бъдат поставени като условие за настъпване на неблагоприятния резултат.

Твърди се, че уврежданията на ищцата не биха настъпили, ако не е било погрешно взето решението за пристъпване към спешно оперативно родоразрешение без доказани медицински показания за такова и при това по време на активно естествено раждане в крайната фаза на изгонване на първия близнак.

Твърди се от друга страна, че всеки един от тези фактори, е сред предвидимите съгласно медицинската наука и опитни правила, такива, въз основа на които лекуващите лекари не само са могли, но и е следвало да предвидят наличието на сраствания и да предприемат действия по правилното диагностициране и предотвратяване на неблагоприятните последици от наличието на сраствания. Сочи се, че съгласно Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария, приети от Българският лекарски съюз и утвърдени от Министерството на здравеопазването, лекарите са задължени да спазват утвърдените правила за добра медицинска практика, медицинските стандарти в лечебно-диагностичната практика, да имат адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа симптомите на заболяването и при необходимост, да извършат съответен медицински преглед като компетентно диагностицират, проведат лечение или пренасочат пациента към профилиран лекар-специалист. Сочи се, че в случая липсват действия на лекуващите ищцата лекари, отговарящи на добрата медицинска практика, съгласно която е следвало да е налице адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост, съответстващ медицински преглед; навременни, достъпни и безопасни грижи за пациента; провеждане, 3 планиране на изследване или лечение, и/или клинична преценка, когато е необходимо, съобразно утвърдените медицински стандарти и протоколи за поведение в лечебно-диагностичната практика.

Твърди се, че според вещите лица неминуемо претърпените от ищцата коремни операции и ендометриозата водят до сраствания, които при полагане на дължимата грижа нейното състояние е могло да бъдат установени (най-малкото да се предполага с висока степен на вероятност) от медицинската й история, както и да се положат допълнителни усилия за правилно диагностициране - вместо това ищцата дори не е прегледана при приема й в болницата. Сочи се, че съдът е възприел безкритично твърденията за наличие на тежки обширни сраствания, затруднили достъпа до матката, с които ответникът обяснява причинените наранявания на пикочния мехур.

Твърди се, че обемът и тежестта на срастванията, вписвани в медицинската документация, не се потвърждават от обясненията на в.л. Д. Твърди се, че съдът неправилно е отхвърлил възражението на ищците за възможност срастванията, наложили дебридирането на червото, да са се образували в резултат на извършеното секцио в резултат на погрешна интерпретация на обясненията на в.л. В., дадени в с.з. на 29.06.2023 г. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че описаното в епикризата дебридиране на дебелото черво се отнася към тежко срастване, докато в действителност вещото лице изяснява принципно разликата между меки и тежки сраствания, но на въпроса дали това дебридиране на дебелото черво може да се дължи на сраствания от секциото, извършено в Б., вещото лице е отговорило положително.

На следващо място се твърди, че в недостатъчна степен е съобразено поведението на лекарите от ответното лечебно заведение като причина за настъпване на претърпените болки и страдания, свързани с операциите във ВМА Варна, в частност - погрешната диагноза, с която ищцата е била насочена за последващо лечение във ВМА Варна. Съдът е приел за доказано съобразно заключението на повторната експертиза и дадените от вещите лица пояснения, че при хоспитализацията на ищцата в ответната болница на 01.11.2017 г. е насочена към ВМА - Варна с диагноза ректо-везико-вагинална фистула /ректум - пикочен мехур - вагина/, която диагноза е неправилна, поставена само въз основа на цистоскопия /ендоскопско изследване на пикочния мехур/, без да е направена ректоскопия, необходима за 4 установяване на фистула към ректума. Въз основа на тази погрешна диагноза първата операция на ищцата, извършена във ВМА - Варна е била неуспешна, и не е постигнала целения ефект. Твърди се, че обстоятелството, че във ВМА - Варна е могло да бъде извършено допълнително диагностициране, не изключва отговорността на ответника за това, че е насочил пациент в тежко състояние към друго лечебно заведение с погрешна диагноза, която е вписана в епикриза, представляваща официален документ, който се ползва от приемащите лекари с висока степен на доверие. Твърди се, че погрешната изпращаща диагноза на УМБАЛ Бургас АД е довела до продължаване във времето на страданията на ищцата, провеждането на допълнителни тежки хирургични интервенции, забавяне на оздравителните процеси.

По изложените съображения се твърди, че преценката на съда за наличието на обективни фактори, допринесли наред е установената лекарска небрежност, за настъпване на претърпените от ищцата вреди, както и за степента на тяхното евентуално участие в причиняването на вредите, е неправилна и е довела до неправилно определяне на размер на полагащото се на ищцата обезщетение, несъответстващ на установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта.

Претендира се съдът да отмени решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната от ищцата част, и вместо което да уважи предявените искове в пълният им размер.

Въззивникът-ответник „УМБАЛ БУРГАС” АД обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата Г. С. Г. обезщетения за непозволено увреждане, причинено от медицинските специалисти от болницата при оказване на медицинска помощ на 10.10.2017 г. и 11.10.2017 г., както следва: 28 000 лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 8 532,23 лв - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 28 000 лв за периода 21.04.2019 - 21.04.2022 г.; 1 618,08 лв - обезщетение за претърпени имуществени вреди;

493,05 лв - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 1 618,08 лв за периода 21.04.2019- 21.04.2022 г., ведно със законните лихви върху главниците от 28 000 лв и 1 618,08 лв, начиная от предявяване на иска на 21.04.2022 г. до окончателното им изплащане, както и да заплати на адвокат М. П. Д. адвокатски хонорар в размер на 3 741,47 лв за оказана на 5 ищцата безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, както и да заплати по сметка на БОС сумата от 2 694,70 лв за служебно направени по делото съдебни разноски, както и сумата 1 576,01 лв - държавна такса за уважените искове.

Твърди се, че в обжалваната от ответника част решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се съдът да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли като недоказани исковите претенции в уважената им част.

Претендира се съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички обективно установени, приети факти и обстоятелства и относимите към тях материалноправни норми, от които да направите еднозначен извод причинил ли е ответникът с действията си в хипотезата на чл.45 във връзка с чл.49 ЗЗД неимуществени вреди на ищцата, и ако да - какво е произтичащото от това доказано причинено разстройство на здравето й, като се съобразят доказаните от ищцата по правилото за пълно и главно доказване, противоправни действия и причинно-следствената връзка с действията на ответника довели до разстройство на здравето й, само доколкото и ако това е пряка последица от доказано увреждане в условията на чл.45 и чл.49 ЗЗД изключвайки, изводи по тълкуване и хипотетични фактически заключения.