Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 08.02.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 919/2023
Вид
Решение № 26
Подписан
08.02.2024
В сила
30.04.2024
Състав
Мартин Димитров Кючуков

Цитирани разпоредби

  • чл. 25а, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал. 1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, т.1 · Закон за измерванията
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 241, ал.1 · Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Хасково, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20235640200919 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №МН-ЮЦБ-23-138/10.10.2023г. на Началник на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна Дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на чл.44, т.1 от Закона за измерванията и на осн. чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за измерванията, на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.Хасково, представлявано от Б.А.Ж. на длъжност управител, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърдяното нарушение не било установено по безспорен и несъмнен начин.

Липсвали доказателства за извършено отчитане чрез инкасатор на показанията на процесния водомер и за извършено търговско плащане на база отчетеното от него количество изразходвана вода. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от юрк. И.Д., надлежно упълномощен по делото, който поддържа жалбата. Представя писмени бележки по същество и моли за отмяна на 1 атакуваното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – редовно уведомени, не се явяват, не изпращат представител. В депозирано писмено становище от упълномощения процесуален представител на АНО се оспорва жалбата и се развиват конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН и чл. 25а, ал. 3 и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.06.2023г. около 11.00 часа в гр.Хасково, свидетелите Н. В. и О. Р. двамата заемащи длъжност главен инспектор в ДАМТН, Главна дирекция „Метрологчен надзор“ РО МН „Южен централна България“, извършили планова надзорна проверка на "В и К" ЕООД /гр. Хасково/ в качеството му на ползвател на средства за измерване - водомери, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода /отчетена по показанията на монтиран водомер за студена вода/. В хода на тази проверка свидетелите установили, че в обект - водопроводно отклонение на битов абонат - Г.Х.Х., парт. № 322/7, с адрес: гр. Хасково, ул. „********, жалбоподателят - „В и К" ЕООД -гр.

Хасково, използва средство за измерване - водомер за топла вода с мокър стрелкови брояч, с ид. № 4019992, произведен от „Беласица", с означен номинален разход Qn=2,5m3/h, максимално допустима температура на водата „90°С“, със знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба от 2018 г.

Контролните органи констатирали, че процесният водомер не се използва по предназначение, защото с него се измерва обем студена вода и е монтиран на водопроводно отклонение на водопровод за студена вода, а видно от надписите на циферблата - означение „90 градуса“, същия е конструиран и предназначен за измерване на топла вода.

Въз основа на горните констатации, до управителя на "В и К" ЕООД -гр.

Хасково била изпратена писмена покана да се яви за съставянето на АУАН за констатираното нарушение.

Така на 04.08.2023г. в гр.Хасково, РО МН „Южен Централна България“, по месторабота гр.Хасково, бул.“България“ № 152, ет.5, се явило упълномощено от управителя на „В и К „ЕООД – Хасково с нотариално заверено пълномощно лице – юрк. Т.С. и в негово присъствие и в присъствието на свид. Р. и свид. А. Д., св. В. съставил АУАН № 2238ХС/04.08.2023г. След предявяването му, АУАН бил подписан от упълномощеното от управителя на дружеството – жалбоподател лице и чрез същото лице бил връчен и екземпляр от съставения АУАН на същата дата. Не са вписани обяснения или възражения в АУАН, не са постъпили писмени такива и в рамките на законоустановения срок от връчването му.

Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.

2

Изложената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства посредством разпита на св.Н. В., св.О. Р. и св.А. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 44, т.1 от ЗИзм., лицата, които използват средства за измерване, са длъжни:.... да ги използват по предназначение.

По силата на чл.85 ал.2 от ЗИзм., физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а съгласно ал.2 на същата норма, за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв.

Следователно, деянието, за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, съдържащи се в АУАН. Налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на изрично и надлежно упълномощено от представляващия по закон дружеството – жалбоподател лице, с осигуряване на възможност чрез това лице, той да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.

Безспорно към този момент според АНО е бил установен нарушителя, извършеното нарушение и неговата вина. Даденото словесно описание на нарушението е ясно, точно и недвусмислено посочва кое поведение на жалбоподателя според АНО осъществява състава на визираното нарушение, посочени са датата и мястото на извършването му, като в случая няма спор, че процесният водомер се е използвал и бил монтиран върху водопровод за студена вода, а бил предназначен за измерване на топла вода.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. По съдържанието си НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, и по-конкретно на чл. 57 ал. 1 т.5 от ЗАНН – нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, са точно описани. Посочена е датата и мястото на извършване на нарушението.

И АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Поради това и съдът намира, че не са налице процесуални нарушения, които да водят до отмяна на атакуваното НП.

3

От материално-правна страна съдът намира следното:

Не е спорно по делото, че проверяваният водомер е бил предназначен за измерване обема на топлата вода, както и че при извършената на 23.06.2023 г. проверка от контролните органи е установено, че то е било поставено на място, използвано за измерване обема на студената вода.

А какво е предназначението на водомера е разписано в разпоредбата на чл.

241, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване подлежащи на метрологичен контрол, съгласно която водомерите са средства за измерване, предназначени за непрекъснато определяне на обема на водата, която преминава през тях, и са снабдени с измервателно устройство, свързано към показващо устройство. Ал.2 от същата норма конкретизира ал.1, като посочва, че водомерите биват водомери за топла вода и водомери за студена вода.

Нормата на чл. 241, ал.1 от НСИПМК следва да се тълкува във връзка с ал.2 от същата, поради което следва да се приеме, че предназначението на съответното средство за измерване се определя съобразно неговия вид - съответно предназначението на водомера за топла вода е да измерва обема на топлата вода, а предназначението на водомера за студена вода е да измерва обема на преминаващата през него студена вода, като съобразно ал.3 на чл.241, студена е водата с температура от 0 °C до 30 °C, а топла е водата от 30 °C до 90 °C.

След като в конкретния случай провереното средство за измерване е било предназначено за измерване на топла вода, а е било монтирано на място, на което е бил измерван обема на преминаващата студена вода, то неговата употреба е била неправилна и същото не е било използвано по предназначение, с което дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. 44, т.1 от ЗИзм., за което и правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

В заключение съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказа извършването на описаното в НП нарушение.

Наличието на монтиран водомер от вида на описания в АУАН и НП, ползван и към датата на проверката от дружеството – жалбоподател се установява, както от приложения към преписката Протокол за задължителни предписания № 02-ОР/ 04.08.2023г. /т.І.16/, писмо с №2044/31.08.2023г. на „ВиК“ЕООД-Хасково и констативен протокол №1046944 от 22.08.2023г. за монтаж/демонтаж на водомер, така и от свидетелските показания на свид. В. и свид. Р..

Възражението в жалбата, че липсвало извършване на измерване свързано с търговско плащане, а оттам – че нарушението е несъставомерно и недоказано, е неоснователно. Наличието на представен от жалбоподателя документ, удостоверяващ служебното начисляване на изразходвано количество вода само за един отчетен период, не може да се приеме автоматично като извод, че това средство за измерване не е било използвано за търговско измерване и плащане. Напротив - наличието на конкретното средство за измерване е констатирано от контролните органи, съответно потвърдено от представителя на дружеството – жалбоподател като средство, което се използва за търговско измерване, включително с предоставяне на данни на проверяващите органи за извършени 4 търговски плащания, в каквато насока съдът кредитира свидетелските показания на свид. Р. и свид. В. като еднопосочни и безпротиворечиви.

Следва да се отбележи, че самото нарушение е формално, поради което действително настъпване на вредни последици не е необходимо, но затова пък ползването на средство за измерване не по предназначение може да компрометира отчитането на преминалото през него количество вода. Водомерът е използван за измервания, свързани с търговски плащания, през един сравнително продължителен период от време, през който по никакъв начин не са били гарантирани точността и достоверността на извършените измервания и са били създадени условия за ощетяване на потребителите.

Обсъдени доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, обосновават извода на съда, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение.

Настоящата инстанция намира, че не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид.

По отношение на вида и размера на наложената административна санкция на основание чл.85, ал.2 от ЗИзм., тя е наложена в минималният размер на предвидената санкция, поради което не подлежи на корекция.