Определение № 1532 от 12.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1532 гр. София, 12.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500992 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т. 2 от ГПК вр.чл. 130 изр. 2 от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 35178 от 16.03.2026г. подадена от ищеца в исковото производство, а именно Ц. В. К. срещу Определение № 5002 от 04.03.2026 г. постановено по гр.д № 13028 по опис на СГС за 2025г., което е което е върната исковата му молба, на основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск. В частната жалба се излага, че съдът е постановил неправилен съдебен акт, защото не е взел предвид, че към датата на произнасяне, заповедното производство не е приключило и по него ищецът е направил съответното възражение. Моли да отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на производствените действия.

Препис от частната жалба не е връчен на ответника.

Съгласно изричното предписание на чл. 130, ал.2 от ГПК настоящият състав приема, че преди изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК спорът по допустимостта на иска се развива само между ищеца и съда, поради което приема, че частната жалба е редовна и процесуално допустима - подадена е от легитимирана в исковото производство, която е обосновала правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, предвид следното:

Исковото производство е образувано на 19.11.2025 г. възоснова на искова молба, подадена от Ц. В. К.. В титулната част на исковата молба не е посочен ответник. Обстоятелствената част е противоречива. От една страна се излага, че искът е неоценяем, а от развитата теза по същество, се установява, че ищецът отрича парично задължение, за което е издадена заповед № 25825 от 12.09.2022 г. по реда на чл.410 от ГПК в полза на търговско дружество, с което ищецът е в договорни отношения. Заповедта е представена като приложение към исковата молба. От нейното съдържание се 1 установява, че е издадена за сумата от 31.90 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 24.08.2022 г. до окончателното плащане и още 6.51 лева мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. -10.08.2022 г., както и държавна такса в размер на 25 лева и юрк. възнаграждение в размер на 50 лева. Към исковата молба не е представено доказателство за платена държавна такса. От петитума на исковата молба се установява, че ищецът оспорва задължението в размера, посочен в заповедта.

В проведено от първата инстанция производство по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК съдът е поискал от ищеца, да обоснове правен интерес от предявения иск, като от разпоредителната част (мотиви съдебният акт не съдържа) е видно, че съдът изначално е приел, че заповедното производство по ч. гр.д. № 20221110145716/2022г. по опис на СГР е приключило. Заповедното производство не е било изискано към момента на постановяване на разпореждане № 31214 от 03.12.2025 г. На ищеца са дадени указания, да обоснове правен интерес като посочи, кои са новооткритите обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са му били известни към момента, в който е възразил издаването на заповедта. Поради липсата на достатъчно данни за съдържанието на заповедното производство, съдът в същото разпореждане е дал разяснения, какви могат да бъдат действията на длъжника, когато се защитава срещу заповед за предварително изпълнение. Съдебният акт на първата инстанция не есъобразен с родовата подсъдност (чл. 104 т.4 от ГПК), но на това основание той не подлежи на обезсилване.

Обжалваното определение е неправилно и необосновано, предвид следното:

Правният интерес е процесуална предпоставка по допустимост на предявения иск, която не може да се съобразява по нередовна искова молба.

Преди да обоснове недопустимост на предявения иск, съдът е длъжен да съобрази редовността на исковата молба. Обжалваното определение е необосновано, защото не почива на доказателствата, които съдът е съобразявал при произнасянето – а именно, служебно са били известни за съда две висящи граждански дела, посочени под номера в мотивите към обжалваното определение (гр.д. № 959/2024 г. по опис на СГС и ч. гр.д. № 53118/ 2025г. на СРС), но техният предмет не е посочен, нито са посочени доказателства за тяхната висящност. Дори и да се приеме, че тези две производства имат общо с претенцията на ищеца, то тяхната висящност опровергава тезата за недопустимост на предявения иск, доколкото в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК доказателствената тежест за установяване на вземането е за търговеца, а потребителят има задължение да изчерпи защитата си си в срока по чл. 131 от ГПК. Не са съобразявани релевантни факти, каквито са крайния момент до който ответникът по иск с пр. основание чл. 422 има право да предяви НИ и/или ИУИ във вече висящото производство. Посочената съдебна практика в обжалваното определение (Решение № 66/08.07.2014 г. по т.д. № 1766/2013г.) има предвид съвсем различна хипотеза, каквато е предявен осъдителен иск от търговското дружество, докато процесната хипотеза касае е предявен отрицателен установителен иск от потребителя - длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение, който е предявен след образуване на производство по чл. 422 от Г П К . Решаващият мотив на първоинстанционния съд, върху който е 2 обосновал порок при упражняване на правото на иск, се свежда до доводи за припокриване на предмета на доказване в производството по чл. 422 от ГПК с предмета на доказване по настоящия иск.

Настоящият състав не споделя този извод, като приема, че той е необоснован от фактическа страна.

Съдът не е бил запознат със заповедното производство, не е констатирал дали длъжникът е възразил заповедта, дали е образувано исково производство по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането по Заповед № 25825 от 12.09.2022г. и дали срока по чл. 131 от ГПК е изтекъл, съответно дали е преклудирано правото на ответника да предяви несрещен иск по реда чл. 211 ГПК или ИУИ по реда на чл. 212 от ГПК. Указанията на съда, дадени в разпореждане № 31214/03.12.2025 г. не са конкретни и не биха могли да бъдат, след като съдът не е знаел, от кой момент е недопустима самостоятелна защита срещу заповедта.

В заключение настоящият състав приема, че когато съдът пристъпва към преценката за допустимост на предявен иск е необходимо да е приел исковата молба като редовна, т.е. да е приключена процедурата по чл. 129, ал.2 от ГПК. Ищецът няма задължение правно да обоснове правен интерес от предявения иск, а навежда само фактически твърдения, които съдът преценява във връзка с упражняване на правото на иск. Когато съдът констатира пречка за упражняване на това право (преклузия), следва да конкретизира как е възникнала и към кой момент и възоснова на нея, да обоснове връщане на исковата молба. Преждевременното произнасяне по допустимостта на иска прави съдебния акт необоснован - основание за неговата отмяна, независимо дали след провеждане на процедурата по чл. 129, ал.1 от ГПК в нейната цялост, би се оказал правилен.

Въпросът за цената на иска и за обстоятелствата, на които се основава той, са въпроси по редовността на исковата молба, които се решават преди връщането на исковата молба по реда на чл. 130 от ГПК. Поредността следва от систематичното място в Гражданския процесуален кодекс на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК преди връщане на исковата молба на чл. 130 от ГПК.

Преценката за родовата подсъдност на делото, също предхожда преценката за недопустимост на иска, макар и да не влече неправилност на акта.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд, за продължаване на производството пред първата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5002 от 04.03.2026 г. постановено по гр.д № 13028 по опис на СГС за 2025г. и ВРЪЩА делото на същия състав от СГС за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4