Присъда № 1 от 15.01.2025, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1 от 15.01.2025 година по НЧХД № 857/2024 година на Районен съд – Свиленград С Разпореждане № 1694 от дата 04.11.2024 година, коригирано с Разпореждане № 1697 от същата дата, на Съдия от Районен съд – Свиленград, са предадени на Съд:

- Я. Я. М., родена на ****** година в град ******, българска гражданка, живуща в град ******************, разведена, ЕГН **********, неосъждА., за това, че в периода от 06.08.2024 година до 20.10.2024 година, включително (датата, предхождаща подаване на Тъжбата), на територията на град ******, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител – майка на детето В. Г. Б.а с ЕГН **********, действайки като извършител в съучастие с подбудителя С. Г. Д. от град ******, не е изпълнила и осуетила изпълнението на одобрената Спогодба съгласно влязло в сила на 30.06.2020 година Определение № 302 от 23.06.2020 година по описа на Районен съд Свиленград по гр.д.№ 5 по описа за 2020 година, относно лични контакти с детето, с което е постановено малолетното дете В. да осъществява 2 пъти седмично видеовръзка чрез приложението „Вайбър” с бащата Г. А. Б. от град ****** - престъпление по чл. 182, ал. 2, предложение първо, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание „Пробация” и наказание „Глоба” от 2 000 лв. до 5 000 лв. и

- С. Г. Д., роден на ****** година в град ******, български гражданин, живущ в град ******************, разведен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че в периода от 06.08.2024 година до 20.10.2024 година, включително (датата, предхождаща подаване на Тъжбата), на територията на град ******, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на сродник – лице, съжителстващо с майката на детето В. Г. Б.а с ЕГН **********, действайки като подбудител в съучастие с извършителя Я. Я. М. от град ******, умишлено склонил Я. Я. М. да извърши престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, а именно: да не изпълни и да осуети изпълнението на одобрената Спогодба съгласно влязло в сила на 30.06.2020 година Определение № 302 от 23.06.2020 година по описа на Районен съд - Свиленград по гр.д.№ 5 по описа за 2020 година, относно лични контакти с детето, с което е постановено малолетното дете В. да осъществява 2 пъти седмично видеовръзка чрез приложението „Вайбър” с бащата Г. А. Б. от град ******, като й казал да не дава на бащата да вижда детето - престъпление по чл. 182, ал. 2, предложение второ, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 3 от НК, за което законът предвижда наказание „Пробация” и наказание „Глоба” от 2 000 лв. до 5 000 лв.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.

3 от НПК в отсъствие на подсъдимите Я. Я. М. и С. Г. Д., тъй като 1./ обвиненията, за които са повдигнати обвиненията не са за тежки умишлени престъпления;

1

2./ отсъствието на подсъдимите няма да попречи за разкриване на обективната истина;

3./ редовно са призовани подсъдимите за датите на съдебните заседания, проведени на 16.12.2024 година и на 15.01.2025 година;

4./ не са посочили уважителни причини за неявяването си и 5./ изпълнена е процедурата по чл. 252, ал. 4 от НПК – съобщено е на подсъдимите за датите на проведените по делото открити съдебни заседания, както и че делото може да бъде разгледано и решено в тяхно отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.

В съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, частният тъжител Г. А. Б. и процесуалният му представител – адвокат Й. Х., поддържат Тъжбата против Я. Я. М. и С. Г. Д.. Изразяват становище обвиненията да са безспорно доказани от обективна и субективна стрА., при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вменените престъпления, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на подсъдимите. Пледират поради това, за признаването на двамата подсъдими за виновни и осъждането им като с конкретно предложение относно наказанията и размерите на същите не се ангажират. Пледират да бъдат присъдени и направените разноски по делото.

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимите Я. М. и С. Д. – адвокат Т. Т., пледира за оправдаване на подсъдимите, тъй като от доказателствения материал по делото не се установявало осъществяването на процесните деяния от субективна и обективна стрА.. Претендират се разноски по делото под формата на заплатено адвокатско възнаграждение.

Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес на детето В.), уведомени на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

Я. Я. М. е родена на ****** година в град ******, с ЕГН **********.

Българска гражданка е от български произход. Живее в град ******************, като в момента пребивава в ****************** и ******. Със средно образование е. Разведена е. Не е осъждА.. Работи във фирма за онлайн поръчки.

С. Г. Д. е роден на ****** година в град ******, с ЕГН **********.

Български гражданин е от български произход.

Живее в град

******************, като в момента пребивава в ****************** и ******. Със средно образование е. Разведен е. Не е осъждан. Работи като оперативен работник в склад за техника.

Видно от Характеристичните справки, изготвени от ПИ Д. Д. (служител 2 при РУ – Свиленград), става ясно, че подсъдимите не се издирват от органите на МВР, нямат криминални прояви, ползват се с добро име сред съседите си, няма данни да контактуват с криминалнопроявени лица и не са нарушавали обществения ред.

Подсъдимият Я. Я. М. и частният тъжител Г. А. Б. са родители на детето В. Г. Б.а с ЕГН **********, родена на ********* година. Двамата подсъдими (Я. Я. М. и С. Г. Д.) са имали сключен граждански брак, но са се развели. В момента подсъдимият С. Д. живее на семейни начала с майката на детето В. – подсъдимия М.. Детето, майката и съжителят й пребивават в ******, където и последните двама работят, а детето посещава учебно завeдение.

С Протоколно определение № 302 от 23.06.2020 година, постановено по гр.д.

№ 5/2020 година, състав на Районен съд - Свиленград е одобрил на основание чл. 234 от ГПК постигнатата между бащата (Б. – ищец по гр.д.) и майката (М.

– ответник по гр.д.), Спогодба, по силата на която страните са се споразумели относно упражняването на родителските права по отношение на детето В., режима на лични отношения с бащата и т.н., като посочените са уредени по следния начин: упражняването на родителските права е предоставено на майката, като бащата ще осъществява със съдействието на майката и в нейно присъствие видеовръзка с детето чрез приложението „Вайбър” 2 пъти седмично в удобно за майката и детето време и т.н.

Установи се, че са налице са противоречия (влошени отношения) между подсъдимия М. и частния тъжител Б., които са пречка за нормалното им общуване, като в тези отношения е намесен и подсъдимият Д..

По делото са приобщени материалите по преписка с рег.№ 3510005204/07.08.2024 година, образувА. по Жалба на Г. Б. за неизпълнение или осуетяване изпълнението на Съдебно решение и по преписка с рег.№ 3510005254/08.08.2024 година, образувА. по Жалба на Я. М. за обида, двете преписки са по описа на РУ – Свиленград и са с № 4164/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, като с Постановление от дата 18.10.2024 година Десислава Садова - Прокурор при посочената Прокуратура отказва да образува наказателно производство, тъй като се касаело за престъпления, преследвани по Тъжба на пострадалия; постъпилите Жалби и Сигнали в ДСП - Свиленград от родителите на детето, датиращи от 2018 година и до момента на завеждане на настоящото дело; както и изпълнително дело № 20248740401335 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, образувано във връзка с осъществяването на личните контакти на бащата Г. Б. с детето му В..

Приложени са и приети като доказателства по делото екранни снимки от кореспонденция в приложението „Вайбър” до лице с профил Я. с номер +******, ползван от подсъдимия М., което обстоятелство Съдът намира за установено предвид осъществяването на няколко на брои телефонни връзки с подсъдимия Я. М. на същия телефонен номер от служители на Районен съд – Свиленград.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Тъжбата е допустима, тъй като е предявена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК.

Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е поместено в Глава четвърта „Престъпления против брака, семейството и младежта”, Раздел I „Престъпления против брака и семейството”. Съставът на това престъпление създава гаранция за своевременно изпълнение на Съдебните решения относно упражняване на родителските права и лични контакти между децата и родителите, които са разделени или са в бракоразводен процес. Осигурява ефикасна наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. От друга стрА., непосредствен обект на защита са и правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител.

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е необходимо от обективна стрА. да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на Съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице влязло в сила Решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.

Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма: неизпълнение на Съдебно решение или осуетяване изпълнението на Съдебно решение. Неизпълнението на Съдебно решение като форма на изпълнителното деяние е формално престъпление. То може да се състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти. Другата форма на изпълнително деяние по чл. 182, ал. 2 от НК - осуетяване на изпълнението, се осъществява чрез създаване на обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено Решението и нейното осъществяване съставлява резултатно престъпление. От субективна стрА. престъплението се характеризира с умисъл (пряк или евентуален) - деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични контакти с детето са уредени със Съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това Решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска това.

За да е налице престъпление по цитирА.та разпоредба е необходимо от обективна стрА. деецът умишлено, чрез действие или бездействие да не е изпълнил конкретните предписания в Съдебно решение относно упражняване на лични контакти с дете или пък е създал обективни пречки за упражняване на това право от стрА. на лицето – правоимащ.

От обективна стрА., субектът на престъплението има особено качество, това следва да е родител, респ. друг сродник, за който Съдебният акт се отнася.

4

Понятието „Съдебно решение” по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК е широко и включва всички подлежащи на изпълнение Съдебни актове, с които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с деца.

Подбудителство ще е налице когато субектът на престъплението умишлено е склонил родителя, на когото са предоставени родителстите права, да извърши престъплението, посочено по-горе в някоя от двете му изпълнителни форми, респ. в двете такива.

Безспорно е, че подсъдимият М. е майка на детето В. и че частният тъжител Б. е негов баща; както и няма спор, че подсъдимият С. Д. съжителства с майката в ******.

По делото няма спор и относно следните факти: в правния мир съществува Съдебно решение – Определение по гр.д.№ 5/2020 година на Районен съд – Свиленград, с което е одобрена Спогодба, съгласно която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. са предоставени на майката, като за бащата е определен режим на виждане с детето. Същото е влязло в сила и е задължително за изпълнение както за бащата, така и за майката на детето. Действително въз основа на цитирания Съдебен акт частният тъжител има право на осъществяване на лични контакти с дъщеря си В. 2 пъти в седмицата чрез приложението „Вайбър”, т.е. чрез видеовръзка. Няма спор, че този Съдебен акт е известен както на бащата, така и на майката и на съжителя й.