Решение № 3973 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3973 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ....................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20221110151415 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ........................, представлявано от председателя на управителния съвет .................. и с пълномощницата юрисконсултът ........................., с трето лице – помагач .................... иска да бъде установено по отношение на ответницата Е. Б. С. с ЕГН**********, живееща в гр.

..................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ......................... , че същата му дължи следните суми:

171.93 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2018 година до 30. IV.

2019 година;

12.69 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2019 година до 17. VIІ. 2020 година включително;

50.73 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV. 2019 година;

10.67 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. VІІ. 2017 година до 17. VІІ. 2020 година включително; законната лихва върху главниците за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 31. VІІ. 2020 година до окончателното плащане.

1

Пълномощницата на ответницата оспорва иска, като твърди, че последната не е собственица или ползвателка на топлоснабдения имот. Не оспорва доставянето на топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност. Вземането на ищеца обаче било погасено по давност. Оспорва издаването на фактурите и публикуването им на електронната страница на ищеца. Цената на услугата дялово разпределение се дължала на третото лице – помагач, не на ищеца.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 03. VI. 1992 година ........................ с която настанява ответницата в топлоснабдения имот.

На 21. ІI. 2006 година в гр. ........................ сключва с ответницата договор за наем, по силата на който районът се задължава да предостави на ответницата процесния топлоснабден имот за временно ползване, срещу което ответницата се задължава да плаща наемна цена. Договорът е сключен на основание чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на ................. По силата на т. 5.3 от договора ответницата се задължава да плаща редовно всички консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище.

Заповедта и договорът са представени по делото с исковата молба.

На 06. VIІ. 2020 година ............................. до ищеца писмо, представено по делото с исковата молба. Според писмото топлоснабденият имот е общинска собственост и за времето от 01. V. 2017 година до 06. VІІ. 2020 година в него била настанена ответницата.

2. По откриването на партида за отчитането на потребената топлинна енергия:

На 27. IХ. 2001 година ответницата подава до ищеца представена по делото .................с исковата молба молба-декларация с входящ №....................... за откриване на партида за отчитане и заплащане на топла вода.

3. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 18. IХ. 2001 година се провежда ....... на етажните собственици и наемателите във ......................... на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава трима представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.

На 05. Х. 2001 година третото лице – помагач и етажна собственост във .................... сключват представен по делото с исковата молба договор №.............. По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе 2 система за дялово разпределение съгласно чл. 112 в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 22. VI. 2017 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №.................... при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. ................... при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 31. VII. 2020 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 30. Х. 2020 година по частно гражданско дело №34610 по описа на съда за 2020 година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 19. VII. 2022 година съдът постановява Разпореждане №................ с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на 01. IХ. 2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на 23. IХ. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответницата; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответницата е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявила рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

Представените от ищеца доказателства явстват, че ответницата е ползвала в качеството на държателка процесния топлоснабден имот през процесния период. Това обстоятелство се установява и от представените по делото заповед и договор за наем, описани по-горе. От писмото се установява, че към 2020 година ответницата, т. е след края на процесния период, все още е държателка на имота.

Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя 3 топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени доказателства.

Правото да ползва топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива. За да стигне до този извод съдът взе предвид и молбата-декларация, с който ответницата сама обявява пред ищеца, че ще заплаща доставената в имота топлинна енергия.

По силата на това облигационно правоотношение ответницата е задължена към ищеца да заплаща цената на доставената ѝ топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово разпределение.

Не на последно място, по делото не се доказа ответницата да е заявила рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.

Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената топлинна енергия възлиза на сумата, посочена в исковата молба. Ответницата не оспорва нито доставката на топлинна енергия, нито стойността ѝ.

Ответницата не твърди в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено.

Ответницата поддържа, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б.

„в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.

Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите, настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111: вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената настъпва тогава. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда на 31. VII. 2020 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 31. VII. 2017 година, са погасени по давност. В настоящия случай ищецът не претендира плащане на суми за времето от преди 01. V. 2018 година, затова съдът счита възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.

Съдът счита, че останалите възраженията, направени с отговора на исковата молба, също са неоснователни. Ответницата навежда доводи, че не е собственица на имота. за да се произнесе обаче съдът взема предвид представената от ответницата молба-декларация, с която същата се е 4 съгласила да плаща топлинната енергия в жилището, чиято държателка е по силата на договор за наем.

Затова съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е основателен и следва да бъде уважен.