Определение № 21077 от 06.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21077 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510104 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК вр. чл. 51 ЗН.

Образувано е по частна жалба на молителите в производството В. М. К., ЕГН ********** и Д. Б. О., ЕГН **********, срещу решение № 16300/18.08.2026 г. по гр. д. № 20241110165090/2024 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е оставена без разглеждане молбата им, вх. № 349399/01.11.2024 г. за призоваване на А.Р.Г., за да заяви дали приема или се отказва от наследството на починалия си син А.А.Г..

Жалбоподателите считат постановеното решение за неправилно и немотивирано.

Считат, че след установяване на факта, че лицето А.Р.Г. е починало, сезираният съд е следвало да завърши процедурата по чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗН, включително следвало да обяви смъртта му. Искането е за отмяна на решението и за обявяване смъртта на А.Р.Г..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството по гр. д. № 20241110165090/2024 г. по описа на СРС, 37 състав, е образувано въз основа на молба на жалбоподателите, с правна квалификация чл. 51 ЗН, предявена срещу А.Р.Г., възходящ от първа степен и наследник по закон на А.А.Г., починал 02.01.2020 г..

При опит за връчване на молбата до адрес във Федерална република Германия, документите са върнати с отразяване, че адресатът А.Р.Г. е починал. Не е установен фактът кога е настъпила смъртта му.

С обжалваното решение, което по правната си същност е определение, съдът прекратил производството, тъй като същото се провеждало срещу починало лице и предметът му бил изчерпан.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, който има преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, като правото на обжалване е упражнено в срок, което обуславя процесуалната допустимост на частната жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на 1 процесуални правила, тъй като съдът е приел извод за недопустимост на производството, без да е установил релевантните за произнасянето факти.

Производството по чл. 51 ЗН е охранително. В него лицето, което има право да наследява, следва да се призове, за да заяви приема или се отказва от наследството на наследодателя, което предпоставя неговото редовно уведомяване.

Съгласно чл. 540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно и правилата на исковото производство. При съответното приложение на общите разпоредби на ГПК следва да се имат предвид особеностите и на производството по чл. 51 ЗН, свързани с това, че приемането на наследството - направо или по опис, и отказът от наследство, са актове, които зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване и представляват едностранни и неотменими волеизявления. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно, условие за което е личното му уведомяване. Поради това в производството по чл. 51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник“, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.

Последица от липсата на отговор на наследника при редовно връчено лично уведомление съгласно чл. 51, ал. 2 ЗН е изгубване правото да приеме наследството, равнозначно на отказ от наследство, като тези последици обвързват призования към наследяване само в хипотезата, при която същият е бил редовно уведомен с указанията по чл. 51, ал. 1 и в указания му срок не е отговорил – в този смисъл определение № 154/15.01.2024 г. по касационно гражданско дело № 20238003104592 по описа за 2023 година на ВКС, ГК.

Затова прилагане на последиците на чл. 52, ал. 2 ЗН е недопустимо, а това е основната последица, която жалбоподателите неоснователно в случая претендират.

В определение № 37 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 418/2021 г., I г. о. изрично е разяснено, че охранителното производство се прекратява само на основанията по чл. 539 ГПК - когато бъде оттеглена молбата за издаването на акта или молителят не бъде намерен на посочения адрес. Ако тези предпоставки не са налице, производството е допустимо и съдът се произнася с решение по съществото на правния спор. Същото важи и за производство по чл. 51 ГПК, в което призованото лице не може да бъде намерено, за да му бъде връчена лично призовката. И в този случай съдът се произнася по същество по молбата, като я отхвърля, а не прекратява производството по делото.

Прекратяване на производството обаче е неизбежно, ако се установи, че е образувано срещу лице, починало в предходен сезирането на съда момент.

В случая районният съд не е установил времето на настъпване смъртта на А.Р.Г., което е съществено обстоятелство и препятства изводи в две насоки: ако същият е починал преди А.А.Г., то бащата няма качеството наследник на починалия си син, съответно същият е и ненадлежен ответник по молбата (начална липса на надлежна страна). Ако А.Р.Г. е починал след общия наследодател А.А.Г., то той има качеството негов наследник, но ако смъртта му е настъпила преди подаване на молбата по чл. 51 ЗН (преди 01.11.2024 г.), то производството също е било изначално недопустимо, тъй като смъртта прекратява правоспособността и 2 починалият не може да бъде страна/участник в процесуално правоотношение, като тази начална липса на правоспособна страна не се поправя по реда на чл. 227 ГПК.

Ако А.Р.Г. е бил жив към подаването на молбата, но е починал в хода на производството, то следва в процесуалното правоотношение да бъдат конституирани наследниците му по закон и производството следва да продължи.

Ето защо в охранителното производство съдът е дължал първо да установи редът на настъпване на смъртта на А.А.Г. и смъртта на А.А.Г. или да приложи презумпцията по чл.

10а ЗН, и да прецени дали молбата е ненадлежно насочена или производството може да продължи с правоприемници, ако такива са налице и за молителите би бил налице правен интерес от производство по чл. 51 ЗН.

Искането, релевирано в частната жалба за обявяване смъртта на А.Р.Г., е недопустимо в настоящото производство, тъй като е процесуално недопустимо преминаването от производство по чл. 51 ЗН в производство за обявяване на отсъствие или смърт по чл. 549 ГПК, още повече, че предпоставките за провеждане на подобно производство не са налице и същото (с оглед установените факти) не е подведомствено на българския съд.

Налага се извод, че връщането на молбата по чл. 51 ЗН е в неправилно приложение на закона и обжалваният съдебен акт се налага да бъде отменен, като районният съд дължи предприемане на процесуални действия по изясняване на момента на настъпване смъртта на А.Р.Г. и в зависимост от този момент, предприемане на връщането или разглеждането по същество.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по частната жалба на В. М. К., ЕГН ********** и Д. Б. О., ЕГН **********, решение № 16300/18.08.2026 г. по гр. д. № 20241110165090/2024 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е оставена без разглеждане молбата им, вх. № 349399/01.11.2024 г. за призоваване на А.Р.Г., за да заяви дали приема или се отказва от наследството на починалия си син А.А.Г..

Връща делото на СРС, 37 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3