Решение № 767 от 17.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110109389 по описа за 2022 година

Решение

№ ... гр. София, 17.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Ал. Кунчев

При секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Константин Ал.

Кунчев гражданско дело № 9389 от 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Българска академия на науките, с ЕИК: 000662018, със седалище и адрес на управление: гр. Софив, ул. „15-ти ноември“ № 1, представлявана от председателя си – акад. Юлиан Ревалски, чрез процесуалния си представител Галина Ангелова искове с правно осование: 1) чл. 422 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 2) чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД; 3) чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д. Б. П., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Сандански, ***, ет. 3.

Ищецът моли съдът да установи, че ответникът дължи сумата от 180, 29 лв за заплащане на наемна цена за месеците април, май, юни и юли 2019г.; сумата от 32, 86 лв за заплащане на топлоенергия за периода 01.05.2018г. – 30.06.2018г. и сумата от 5032, 75 лв неустойка по чл. 14, ал. 1 от договора за наем за перида 07.08.2019г. до 28.04.2021г. , ведно със законната лихва от момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Моли се и съдът да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него разноски: 1) в заповедното производство – в размер на 104,92 лв; 2) в настоящото произвдоство; 3) включително и юрисконсултско възнаграждение в настоящата съдебна инстанция – в размер на 360, 00 лв.

1

Ищецът твърди, че Д. Б. Петров е бивш служител на БАН, заемал длъжността „главен юрисконсулт“ в отдел „Правна дейност“ – БАН. С оглед на това свое качество и отговаряйки на останалите условия, предвидени в Правилника за определяне условията и реда за настаняване на служители в жилищния фонд на Българска академия на науките (БАН), на 05.06.2018г. между него и Академията е сключен договор за наем № ДНФЛ6/05.06.2018г., с който БАН предоставя за временно и възмездно ползване ведомствено жилище от жилищния си фонд с площ от 44,18 кв.м., находящо се в гр. София, ж.к. „Обеля – 1“, бл. 117, вх. А, ет. 1, с кадастрален идентификатор ***, при договорена месечна наемна цена в размер на 48,60 лв (четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки). В т. 2.2. от договора е упоменато, че плащането следва да се извърши до 10-то число на месеца, за който се дължи, по посочена от БАН банкова сметка, срещу което плащане се издава фактура. Със Заповед № 337/23.07.2019г. на Председателя на БАН на Д.

Б. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ трудовият му договор е прекратен, считано от 23.07.2019г. Съгласно чл. 11, т. 6 от процесния договор за наем прекратяването на трудовото правоотношение на наемателя е основание за автоматично прекратяване на сключения договор за наем. С факта на прекратяване на наемното правоотношение за ответника е породено задължение за своевременно освобождаване и предаване на наетия имот, съответно за съставянето на приемо-предавателен протокол за предаването на имота, за което задължение съгласно чл.

13, ал. 2 от договора са му предоставени 14 дни за доброволно изпълнение, т.е. същият е следвало да освободи помещението най-късно на 06.08.2019г. Но това не е осъществено. На 28.04.2021г. по изп. д. № 20217910400115 на ЧСИ Татяна Водиченска – Никитова срещу Д.

Б. П. е осъществен въвод във владени в процесния недвижим имот, с който въвод бива възстановено на БАН държането върху недвижимия имот. Същевременно по сключения договор за наем № ДНФЛ-6/05.06.2018г. ответникът има изискуеми и непогасени до настоящия момент парични задължения за наемна цена в размер на 48,60 лв месечно за месеците април, май, юни и юли 2019г., както и за изразходвана електроенергия за месец януари 2020г. в размер на 32.86 лв. Ищецът твърди, че при изчисляване на посоччените суми е взето предвид и направеното частично плащане в размер на 14.11 лв по Фактура № 0000012930/05.08.2019г., отразено в представената като писмено доказателство счетоводна справка. Съгласно твърденията на ищеца на основание чл. 14, ал. 1 от процесния договор ответникът, в качеството си на наемател, дължи обезщетение за неизпълнение на задължението за своевременно освобождаване и предаване на наетия имот в размер на петкратния размер на наемната цена, пропорционално на времето на забавата, в размер на 5032.75 лв (пет хиляди тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) за периода от 07.08.2019г. до 28.04.2021г. В исковата молба се твърди още, че плащане по гореописаните изискуеми парични задължения по процесния договор за наем в общ размер от 5245.90 (пет хиляди двеста четиридесет и пет лева и деветдесет стотинки) не е осъществено и към момента на подаване на исковата молба.

Ответникът не е депозирал отговор.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от приложеното към исковата молба заверено копие от Договор за наем № ДНФЛ-6/05.06.2018г., между Българска академия на науките и Д. Б. П., които са съответно ищец и ответник по настоящото производство, е налице облигационно отношение, и поточно договорно такова.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора наемателят е длъжен да заплаща на наемодателя в срок и при условия, уговорени в договора, месечно наемна цена. Размерът на меечния наем е уговорен в чл. 2, ал. 1 от Договора и сумата възлиза в размер на 48,60 лв (четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки), която съгласно ал. 2 на същия член наемателят следва да заплаща на наемодателя до 10-то число на следващия месец. Като 2 плащането може да става в брой или по банков път на посоченатав Договора банкова сметка.

Задължението за предаване на фактическата власт върху имота на наемателя е обективирано в чл. 4, ал. 1 от процесния договор, съгласно който наемодателят е длъжен да предаде имота за ползване с приемо-предавателен протокол, подписан от него и наемателя, в който се описва вида и състоянието на имота. Приетите по делото доказателства, и в частност – от приложените към исковата молба заверено копие на приемо-предавателен протокол от 05.06.2018г., заверено копие на Решение № 20049123/22.02.2021г. по гр. д. № 75154/2019г. по описа на СРС, ГО – I, 161 състав и заверено копие на Протокол за въвод във владение в недвижим имот с изх. № 04060/28.04.2021г. по изп. д. № 20217910400115 по описа на ЧСИ Татяна Водиченска – Никитова, с рег. № 791 на КЧСИ, свидетелстват, че ищецът по настоящото производство, който е и наемодател по процесния договор, е изпълнил задължението си за предоставяне на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящо се в гр. София, ж.к. „Обеля – 1“, бл. 117, вх. А, ет. 1, с кадастрален идентификатор ***.

В исковата молба ищецът твърди, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Договора за наем № ДНФЛ-6/05.06.2018г. Д. Б. П., в качеството си на наемател, дължи обезщетение за неизпълнение на задължението за своевременно освобождаване и предаване на наетия имот в размер на петкратния размер на наемната цена, пропорционално на времето на забавата, в размер на 5032.75 лв (пет хиляди тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) за периода от 07.08.2019г. до 28.04.2021г. Въпреки това, ищецът не е доказал, че клаузата за неустойка е действителна. Същият не установява по безспорен начин и начина, по който се определя размерът на неустойката. В провелото се на 09.11.2022г. открито съдебно заседание ответникът Д. П., лично, възразява, че не се плащат действителни вреди, а само неустойки на неясна база. Ищецът отново не взима становище по въпроса.

Видно от приложените към исковата молба заверени копия на Фактура № 0000012318/01.04.2019г.,

Фактура

№

**********/03.05.2019г.,

Фактура

№

0000012627/03.06.2019г., Фактура № 0000012780/04.07.2019г. и на счетоводна справка на задълженията на Д. Б. П. към 10.05.2021г., последният не е изпълнил задълженията си за наемни вноски за месеците април, май, юни и юли 2019г. За наличие на неизпълнение свидетелства и липсата на изложени от страна на ответника доказателства за извършени от него плащания на дължимите суми.

Ищецът не доказва наличие на договор между него, ответникът или трето лице и доставчик на електроенергия за доставяне на електроенергия на посочения адрес, а именно – гр. София, ж.к. „Обеля – 1“, бл. 117, вх. А, ет. 1. Липсват доказателста и за извършено плащане от страна на ищеца на посочената във Фактура № 0000013696/08.01.2020г. сума от 32,86 лв.

От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът продължава да пребивава в процесния имот в периода 07.08.2019г. – 28.04.2021г., т.е. в продължение на 630 дни след датата, на която е следвало да освободи имота.

От правна страна:

1. За да е основателен положителен установителен иск във връзка с чл. 232, ал.

2, предл. първо ЗЗД, трябва да е налице следният фактически състав: 1) да е сключен договор за наем, който да е действителен; 2) да е настъпила изискуемостта на вземането за наем; 3) вземането за наем да не е погасено.

В процесния случай, както бе установено, между ищеца – Българска академия на науките, и ответника – Д. Б. П., е налице наемно правоотношение, породено от сключения на 05.06.2018г. Договор за наем № ДНФЛ-6/05.06.2018г. Не се спори по действителността на договора. Според Тълкувателно решение 1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката 3 или от събраните по делото доказателства. В настоящия случай съдът ме констатира нищожност, произтичаща пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Следователно е налице сключен действителен договор за наем.

По отношение на изискуемостта на вземането за наем: Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗЗД срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. Следователно, ако не е уговорено друго, ако то не следва от волята на страните, от естетсвото на задължението, както и ако не са налице предпоставките за пресрочна изискуемост по чл. 71 ЗЗД, то вземането става изискуемо в деня на своя падеж. В настоящото решение вече бе отбелязано, че чл. 2, ал. 2 на процесния договор гласи, че падежът на задължението за наем настъпва на 10-то число на следващия месец, съответно на 10.05.2019г. за наема за месец април, на 10.06.2019г. за наема за месец май, на 10.07.2019г. за наема за месец юни и на 10.08.2019г. за наема за месец август. Не е уговорено срокът да е в полза на кредитора или в полза и на кредитора, и на длъжника. Това не следва и от воялата на страните или от естетсвото на задължението. Ето защо още на 10.05.2019г., съответно на 10.06.2019г., 10.07.2019г. и 10.08.2019г. вземанията са били изискуеми.

В тази част от настоящото решение, посветена на фактическата страна на правния спор, се отбеляза наличието на липса на изпълнение на гореописаните задължения.

Изпълнението е само един от способите за погасяване на задължение. Но тъй като в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е направил възражения за погасяването по какъвто и да е начин на претендираното вземане, възможността това да се направи е загубена и вземането се смята за непогасено.

2. За да е основателен предявен от наемодател иск по чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД, трябва да е налице следният фактически състав: 1) да е сключен договор за наем, който да е действителен; 2) в договора за наем да не е уговорено нещо различно от диспозитивното правило на чл. 232, ал. 2, предл. второто ЗЗД, че наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта; 3) да е сключен действителен договор за предоставяне на услуги или резултат, свързани с ползването на вещта/да е налице водене на чужда работа без възлагане, имаща за предмет услуги или резултат, свързани с ползването на вещта/ да е налице неоснователно обогатяване от предоставянето на услуги или резултат, свързани с ползването на вещта.