Решение № 122 от 14.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Русе, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета А. при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Антоанета А. Въззивно гражданско дело № 20264500500059 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 196-211, вр. чл. 278 и сл ГПК (отм.), вр. § 2, ал.1 ПЗР на ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „СТРОЙРЕМОНТ 96“ ЕООД чрез адв. К. К. против Решение № 956/16.06.2025 г. за допълване на Решение № 952/14.06.2025 г. постановени по гр. д. № 2165/2024 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 286 ГПК (отм.) по изложени мотиви и съображения в решение № 952/14.06.2025 г. Уточнява, че обжалва и двете съдебни решения, като ги намира за неправилни, незаконосъобразни и необосновани. Възразява против извода на съда за недоказаност претендираните необходими и полезни разноски да са били извършени от него. Позовава се на преставения акт обр. 19 и развива подробни съображения относно същността на този документ и доказателствената му сила. Заема позиция, че същият има такава досежно отчитането на извършени в процеса на строителството СМР, извършването и приемането им.

Позовава се на съдебна практика. Счита, че с приетата по делото и неоспорена СТЕ е доказано, че процесните СМР са изпълнени и представляват подобрения, като изводите на вещото лице не са оборени от показанията на св. А., на които съдът 1 необосновано се е позовал. За неправилен счита и извода на съда, че претенцията му е погасена по давност. Заявява, че с изрична молба от 31.07.2024 г. уточнил, че процесните CMP в oбeктa представляват подобрения кoитo увеличават нeroвaтa пазарна стойност и се претендират именно като сума, с която се е увеличила пaзapнaтa стойност нa имoтa следствие нa извършването им, кoятo сума се претендира към 17.11.2020 г., датата нa влизане в сила нa постановеното решение по допускане нa дeлбaтa по гр. д. № 895/2001г. нa PPC, oт кoйтo момент владението нa обекта, нaд присъдените му с това решение идеални части от нeгo e превърнато в държане, респ. тези вземания ca станали изискуеми. Пояснява още, че отново с тази молба уточнил, че подобренията са извършени без съгласието, но и без противопоставянето нa останалите съсобственици. Пpичинaтa дa не ce търси съгласието им e обстоятелството, че този обект с идентификатор *****.*.**.*, е бил към него момент негова индивидyaлнa собственост. Счита, че по това обстоятелство дори липсва спор между страните. Т. е., според жалбоподателя, претенцията му не е с правно основание чл. 61 33Д, a следва дa е тaкaвa по чл. 59 33Д. Счита, че има право да получи по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил (извършените разходи за и към момента на строителството, a не стойноста на строителството към този или друг момент) и тази, с която собственикът се е обогатил (увеличената стойност на имота в резултат на съответната дейност към постановяване на решението), без да има условие строителната дейност да е извършена в интерес на собственика на имота. Акцентира, че с влизане в сила на решението no допускане на делбата пo гр. д. № 895/2001г. на PPC на 17.11.2020 г., се установява факта, че така извършените през 2001 г. и 2004 г. ремонти ca направени от него и в чужд интерес, oт който момент и вземането му става изискуемо. Тъй като го заявил своевременно в с. з. на 19.05.2021 г. то няма как да е погасено по давност. Претендира отмяна на обжалваните съдебни актове и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен предявеният от него иск по сметките срещу останалите съделители, представляващ претенция за увеличена пазарна стойност вследствие на извършени от него подобрения и ремонти в размер на 68 000 лв. Претендира разноски за двете инстанции.

С подадените писмени отговори на въззивната жалба ответниците И. Т. А., И. П.

К., П. Г. К., Ж. И. К., Б. Л. К.- Б., К.Л.К.-Ф. и Д. И. К. чрез пълномощника им адв. С.

Ц., Е. Райчев Д. чрез пълномощника му адв. М. П., Т. Н. Н. и Л. Н. И. чрез пълномощника им адв. В. А. и адв. М. А. като особен представител на Н. Х. Б. и Т. Х.

Б. вземат становище за неоснователност на подадената жалба. Искат тя да не се уважава, а решението като правилно в тази част да се потвърди. Писмено становище за неоснователност на въззивната жалба дава и адв. М. Д. като пълномощник на В. П.

М.. В проведеното о. с. з. съделителката К. К. К. заявява, че жалбата е неоснователна и иска тя да се остави без уважение, а решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.

Останалите страни по делото не са взели становище по въззивната 2 жалба.

Производството е образувано след разделяне с Определение № 260014/17.04.2024 г. на гр. д. № 895/2001 г., водено за делба на недв. имоти, като предмет на настоящото дело е делбата само на Сутерен кафе-бар със застроена площ 255 кв.м., построен през 1983 г. в двуетажна сграда в гр. Русе, на ул.“*****“ № *, имот пл. № 26, в кв.137 по плана на гр.Русе, а понастоящем кв.118, при граници: ул.“****“, ул.“*****“ и ул.“*******“. С обжалваното в настоящото производство Решение № 952/14.06.2025 г. постановени по гр. д. № 2165/2024 г. на Русенския районен съд, допълнено с Решение № 956/16.06.2025 г. имотът е изнесен на публична продан и в тази част решението е влязло в законна сила като необжалвано. Предмет на въззивно обжалване е отхвърлената на съделителя „СТРОЙРЕМОНТ 96“ ЕООД претенция по сметките.

От материалите по делото се установява, че тази претенция е приета за разглеждане от съда в о. с. з. от 19.05.2021 г. по гр. д. № 895/2021 г. /л. 86/ и е насочена против всички съделители с изключение на Община Русе за заплащане на 204 242,32 лв., съобразно квотата на съсобственост на всеки от тях, представляваща стойността на извършени подобрения през 2001 г. /текущ ремонт/ и през 2004 г. /основен ремонт за реконструкция/ на обект кафе-бар с площ от 255 кв. м. С отделна писмена молба /л. 89л. 94/ видовете СМР са конкретизирани по количество и цени към датата на извършването им като е уточнено, че са направени без противопоставянето на останалите съсобственици. С Протоколно определение от 19.06.2024 г. /л. 97/ на съделителя „СТРОЙРЕМОНТ 96“ ЕООД са дадени указания да уточни претенцията си като конкретизира ремонтните дейности от 2001 г. и 2004 г. и посочи в кои помещения какви СМР са извършени, на каква стойност и кога, като индивидуализира претенциите си и по размер спрямо всеки съделител. С молба от 26.06.2024 г. /л. 99- л.

100/ дружеството чрез процесуалния си представител изпълнило дадените указания, като заявило, че общата сума от 204 243,32 лв. представлява равностойността на извършени СМР в процесния имот след приспадане на част от нея, съобразно неговата квота в съсобствеността. Заявено е още че така извършените СМР представляват подобрения, които увеличават стойността на обекта. На този съделител, отново с разпореждане от 31.07.2024 г. са дадени допълнителни указания по предявената от него претенция по сметките, в изпълнение на които с молба от 20.09.2024 г.

„СТРОЙРЕМОНТ 96“ ЕООД уточнява, че подобренията са извършени без съгласието, но и без противопоставянето на останалите съделители. Заявена е позиция, че съгласие не е търсено, защото към момента на извършването им имотът е бил негова индивидуална собственост. Уточнява се, че подобренията се претендират като сума, с която се е увеличила пазарната стойност на имота вследствие на извършването им, която сума се претендира към 17.07.2020 г., когато е влязло в сила решението по допускане на делбата по гр. д. № 895/2001 г. на РРС, от който момент владението над 3 присъдените му с това решение ид. части е превърнато в държане и тези вземания са станали изискуеми.

С обжалваните в настоящото производство Решение № 952/14.06.2025 г., допълнено с Решение № 956/16.06.2025 г. Русенският районен съд отхвърлил претенциите по сметки на „Стройремонт-96“ ЕООД срещу останалите съделители за заплащане на сумата 204 242,32 лв., представляваща стойност на извършени подобрения на обекта кафе-бар през 2001 г. и 2004 г., приемайки, че същите са неоснователни като недоказани, а и като погасени по давност. Районният съд квалифицирал иска за необходими разноски като такъв по чл. 30, ал. 3 ЗС, а искът за полезни разноски, извършени без съгласието на другите съсобственици, направени след възникване на съсобствеността по чл. 61, ал.2 ЗЗД. Приел, че в приетата по делото СТЕ претендираните от дружеството СМР са оценени от вещото лице само по негови данни като видове ремонтни дейности и период на извършване. Позовал се на показанията на св. А., който изнася данни, че процесният имот е функционирал като заведение още от 1991 г. и в него е имал необходимото за това оборудване и липсват каквито и да било ангажирани доказателства кой от стопанисващите го какви дейности е извършвал в механата през годините.

Производството е по реда на ГПК /отм./ за делба, като първата фаза на делбата е приключила с влязло в сила решение по допускането й.

Гр. д. № 895/2001 г. по описа на РРС е образувано въз основа на постъпила на 19.03.2001 г. искова молба, по която ответник е „Колора“ АД, от което дружество жалбоподателят в настоящото производство „Стройремонт-96“ ООД купува процесния недв. имот с договор за покупко-продажба от 19.12.2000г. В това производство „Стройремонт-96“ ООД е конституирано като ответник едва на 11.04.2012 г. с определение на съда в проведеното открито съдебно заседание. Междувременно, въз основа на искова молба от 06.12.2005 г., вписана в СВ на 01.02.2006 г. в РРС е образувано гр. д. № 6000/2005 г. по предявените от И. П. К., П. Г. К. и М.Г.П. против „Колора“ АД, „Стройремонт – 96“ ООД Русе, А. С. К. и Е. М. К. ревандикационни искове относно делбения имто, в т. ч. и процесния кафе-бар.

Гр. д. № 6000/2005 г. на РРС е приложено към гр. д. № 895/2001 г., което е било спряно до приключването му с влязъл в сила акт, след което е възобновено производството по съдебна делба.

Претенцията на „Стройремонт – 96“ ООД по чл. 286 ГПК (отм.) против останалите съделители, съобразно направените уточнения, е за направените от него през 2001 г. и 2004 г. подобрения в размер 204 242,32 лв. Твърденията са, че тези подобрения са увеличили пазарната стойност на имота, направени са без съгласието и противопоставянето на останалите съсобственици, тъй като по време на извършването им дружеството е било индивидуален собственик на процесния имот. Претендират се 4 към датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата- 17.11.2020 г., с която се е увеличила пазарната стойност на имота вследствие на извършването им.

Съгласно трайната съдебна практика, определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия, респ. съсобствения имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта", "помалката от двете суми", "до размера на обедняването", "до размера на обогатяването", "връщане на необходимите и полезни разноски"), не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда (в този смисъл Решение № 108/08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС).

По делото е установено, че през периода, през който „Стройремонт – 96“ ООД твърди да са извършени подобрения в процесния имот 2001-2004 г., дружеството не е знаело за образуваното делбено производство и се е считало за собственик на целия имот. Поради това, според въззивния състав, претенцията му има своето правно основание в чл. 72, ал. 1 ЗС – като добросъвестен владелец.