Решение № 1969 от 25.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1969 гр. Пловдив, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330108348 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. Л. К., ЕГН: **********1 против „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, в качеството й на универсален правоприемник на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която e предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4131, 52 лева главница по Изпълнителен лист от **г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № **г. по описа на **, с рег. № **, поради погасяването й по давност.

Ищецът твърди, че бил издаден изпълнителен лист от ** г. в полза на "Банка ДСК" ЕАД по ч.гр.д. № 13803/2010 г. на ПРС, за сумата от 4 131.52 лева, ведно със законната лихва за периода от 15.09.2010 г. до изплащане на задължението. С молба с вх. № **г. "Банка ДСК" ЕАД е образувала изпълнително дело № ** г по описа на **, per. № ** на К**. Твърди, че ** е изпратил ПДИ до длъжника с изх. № ** г., като видно от същата, била получена от длъжника на 29.10.2010г. С Постановление за конституиране на взискател от 13.06.2013 г. ** е конституирал ответника като взискател по делото, като от тази дата - 13.06.2013 г. по делото не са извършвани други действия, поради което вземането е погасено по давност. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който признава предявения иск. Моли за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В съдебно заседание на 22.11.2023г. процесуалният представител на ответника е признал предявените искове. В съдебно заседание на 19.02.2024г. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на решение при признание на иска. Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл.

339 ГПК. По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.

Относно отговорността за разноските:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното 2 субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая първата установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона /виж Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК/.

В случая с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска. Длъжникът не разполага с друга възможност за защита на правата си, освен да предяви иск за недължимост на вземането на кредитора поради изтекла давност. В този смисъл – Определение № 2182/09.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 2163/2024г. по описа на ОС – Пловдив.

Ето защо, сторените разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като видно от представения списък по чл. 80 ГПК, същите възлизат в общ размер на 419, 81 лева.

На * Р. Д. от ** се следва възнаграждение, определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 З*за исковото настоящото исково производство, доколкото на ищцата е предоставена безплатна правна помощ. Съдът като съобрази задължителната практика на СЕС, предвид липсата липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че по настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за *катурата, в полза на * Р. Д. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв., което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.

Л. К., ЕГН: **********1 не дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, в 3 качеството й на универсален правоприемник на преобразуваното чрез вливане „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 202317122, сумата от 4131, 52 лева, представляваща главница по Изпълнителен лист от **г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № **г. по описа на **, с рег. № **, поради погасяването й по давност.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК: 121830616, като правоприемник на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК: 202317122, да заплати на В. Л. К., ЕГН: **********1 сумата от 419, 81 лева /четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК: 121830616, като правоприемник на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК: 202317122 да заплати на * Р. Д. Д. от **, с личен № **, със съдебен адрес: **, в качеството му на пълномощник на ищеца В. Л. К., ЕГН: **********1 сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща *катско възнаграждение за осъществено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един *кат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за *катурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4