Определение № 893 от 09.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 893 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110143226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 14.10.2025 г., срещу ответниците Т. Л. Н., Л. Б. В. и Б. Б. Б. за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.****, ул. ***. № 1541, както следва:

1/ Т. Л. Н. – 2/4 от общото задължение, равняващи се на: 155.67 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., 30.42 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 30.07.2025 г. и 14.30 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.06.2022 г. – м.04.2023 г. и 4.86 лв. – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. – 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /12.08.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

2/ Л. Б. В. – 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 77.83 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., 22.82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 30.07.2025 г. и 7.15 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.06.2022 г. – м.04.2023 г. и 2.43 лв. – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. – 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /12.08.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението; и

3/ Б. Б. Б. - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 77.83 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., 22.82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 30.07.2025 г. и 7.15 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.06.2022 г. – 1 м.04.2023 г. и 2.43 лв. – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. – 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /12.08.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една страна/ и К. Л. Г., явяваща се наследодател на всички ответници /от друга страна/, е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – в следствие от притежаваното от наследодателя на ответниците право на собственост върху имота.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна енергия.

Сочи, че с оглед настъпилата смърт на К. Г., искът се предявява срещу нейните наследниците по закон – ответниците по спора.

Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните задължения, равняващи се по размер на притежаваната от тях наследствена квота. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Л. Б. В. и Б. Б. Б. подават отговор на исковата молба, с който сочи, че не оспорват предявените искове и са заплатили пълния размер на предявените пред съда вземания /в това число – претендираните от другия ответника по спора – Т. Н., суми/, както и сторените от ищеца разноски за производството. Молят съдът да прекрати образуваното гражданско дело, поради липса на спор между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Л. Н. не подава отговор на исковата молба.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с К. Л. Г., наследодател на всички ответници, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, като за ответниците, в качеството им на наследници на починалия клиент на топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, отговарящ на притежаваната от тях наследствена квота – обстоятелства, които на основание на чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни между страните.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното 2 задължение да е срочно/ - обстоятелство, което на основание на чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорно между страните.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

По искането с правно основание чл. 219 ГПК:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Далсия“ ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Искането е основателно и следва да бъде уважено.

По доказателствените искания:

Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и представените към отговора на исковата молба документи съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.

Искането за издаване на съдебно удостоверение, както и за допускане на СТЕ и ССчЕ, следва да бъдат оставени без уважение, поради липса на необходимост – с оглед процесуалното поведение на ответниците и отделянето като безспорни на обстоятелствата, чието доказване се цели.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 05.02.2026 г. от 13:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответниците.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „Далсия“ ООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК – „Далсия“ ООД да представи, намиращите се у него документи, посочени в доказателственото искане на ищеца.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА събирането на писмени доказателства по почин на ищеца 3 и ответниците.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, както и искането по чл. 186 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4