Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1010 от 07.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16538/2024
Вид
Решение № 1010
Подписан
07.03.2025
В сила
07.03.2025
Състав
Анета Александрова Трайкова

Цитирани разпоредби

  • член 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • ЧЛЕН 410 · Граждански процесуален кодекс
  • член 414 · Граждански процесуален кодекс
  • член 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • член 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • член 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • член 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • член 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330116538 по описа за 2024 година

Ищецът „Кредисимо“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че Д. И. В., ЕГН ********** дължи на „Кредисимо“ ЕАД следните суми: 2 517,37 лева главница по договор за кредит, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда; 520,66 лева договорна лихва за периода от 10.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 27,95 лева наказателна лихва за периода от 11.11.2023 г. до 07.06.2024 г., ведно със зак. лихва от от подаване на заявлението в съда – до окончателното им изплащане. Претендира направените в заповедното и исковото производство разноски.

Ищецът твърди, че на *** г. на „Кредисимо“ ЕАД е връчено съобщение за депозирано възражение по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд - Пловдив, от ответника Д. И. В., като в указания едномесечен срок са предявили настоящия установителен иск срещу длъжника.

Твърди се, че длъжникът- ответник по настоящото производство на *** г. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД, като процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството, а именно- www.credissimo.bg.

Твърди се също така, че в зададените полета в заявлението длъжникът е попълнил личните си данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за 1 получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др., както е приложила снимки на личната си карта. При подаване на заявлението ответникът е посочило и желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата. На посочения в Заявлението от длъжника електронен адрес, а именно: ***, при сключване на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД са изпратени автоматично Договор № *** от *** г., ведно с Приложение 1 към него, Общите условия и Стандартен европейски формуляр. При кандидатстването си за кредит ответникът маркирал чекбокс „Защита на кредита” и предвид направения избор, чрез посредничеството на „Кредисимо“ ЕАД е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, като дължимата от кредитополучателя застрахователна премия е преведена от „Кредисимо“ ЕАД директно по банковата сметка на застрахователя, за което ищеца е дал изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора, а остатъкът от главницата след превода за застрахователната премия била предоставена на кредитополучателя. Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита, ответникът маркирал чекбокса с текст „С натискането на бутона "Вземи парите сега!" декларирам, че съм се запознал със СЕФ, проверил е въведените данни и приел общите условия, както и е маркирала чекбокса „Съгласен съм да се присъединя към Групов застрахователен договор“, получил е информация за застрахователя и продукта. Твърди се, че с натискане на бутона за ‘"Вземи парите сега“ на указаното за това място на сайта кредитополучателя е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. В резултат на всички тези действия между страните е сключен във формата на електронен документ Договор за кредит №***, с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 10.08.2025 г. Въз основа на така сключения договор за кредит, „Кредисимо“ ЕАД било изпълнило своето задължение и предоставило на ответника заем, в размер на 2716.51 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени в договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.

По Договора за кредит постъпило едно плащане на 03.01.2024г. в размер на 1000 лева, като след тази дата от длъжника няма извършвани плащания по договора за кредит. Доколкото ответникът не бил погасил в срок шест погасителни вноски по договора за кредит, договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем, посредством изпращане на e-mail на посочения в договора за кредит негов електронен адрес за кореспонденция на 12.06.2024 г.

От ответника е подаден отговор на исковата молба, с който не отрича, че му е предоставена сумата от 2400 лв., като за разликата до посочената главница от 2716,51 лв. в размер на 316,51 лв. не била усвоена, а била удържана за застрахователна премия по застраховка „Живот“.

2

Не оспорва факта, че е заплатил по процесния договор за кредит сумата в размер на 1000 лв. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен като на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на получената главница без други разходи по кредита, като платените по кредита 1000 лв. следва да бъдат отнесени за погасяване на заетата главница. Като съображения за нищожност на кредитната сделка се излага следното: На първо място твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 7 и т. 9 от ЗПК. На второ място твърди, че не е спасена разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че искът следва да се уважи само за главница от 1400 лв., като за разликата до пълния претендиран размер главница от 2517,37 лв., договорната и наказателна лихва следва да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на член 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от *** г. заявителят КРЕДИСИМО ЕАД. е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по ЧЛЕН 410 ГПК срещу длъжника Д. И. В., ЕГН ********** за следните суми: главница от 2517,37 лв. /две хиляди петстотин и седемнадесет лева тридесет и седем стотинки/; договорна лихва от 520,66 лв.

/петстотин и двадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ за периода от 10.10.2023 г. до 07.06.2024 г. ; наказателна лихва от 27,95 лв. /двадесет и седем лева деветдесет и пет стотинки/ за периода от 11.11.2023 г. до 07.06.2024 г.; законна лихва за периода от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането ; разноски от 61,32 лв. /шестдесет и един лева тридесет и две стотинки/ за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева, като за същите суми е издадена и заповед за изпълнение.

В срока по член 414 ГПК длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение, като са дадени указания на кредитора да предяви уст. иск и такъв е предявен в срока по член 415 ГПК.

По делото няма спор, и се установява от представените писмен договор за потребителски кредит №*** г. и Приложение № 1 към него, че между ищеца и ответника, в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредисимо ЕАД е предоставило на ответника 2716,51 лева, от които размер на кредита 2400 лева и размер на застр. премия от 316,51 лева за срок от 24 месеца, при лихвен процент от 4 0%. Също така в Приложение № 1 е посочено, че ГПР по кредита възлиза на 48, 21%. Според чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на Кредисимо ЕОД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от 3 подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие. Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 24 месечни вноски по 158,30 лв., всяка от които включваща главница и лихва. Не се спори, а се установява и от представения договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно с Приложение № 1 към него, че между ответника и ***ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо ЕАД, по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 137 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит /т.II.1/, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т.I.4.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. член 240, ал. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД.

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по член 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, срещу която в постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК.

По делото не се спори, а се установява и от ангажираните писмени доказателства, че между ищеца и ответника е сключен процесният договор за потребителски кредит. По отношение на него приложение намира ЗПК. Легалната дефиниция на понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП предвижда, че това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, в обхвата на която ответникът в настоящото производство попада, с оглед на което потребителската защита намира приложение по отношение на него. Договорът е сключен при спазване нормата на член 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди 4 отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. По силата на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48, 21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по член 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с *** ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.