Решение № 254 от 09.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Плевен, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500212 по описа за 2025 година С решение №81 от 17.07.2024 г. по гр.д. №250/2023 г. Н.ски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от „***“ЕАД-гр. София, с ЕИК: *** срещу Д. Е. М., с ЕГН: **********, с адреси в гр.София, община С., бул.“***“ №50, ет.2, ап.5 и в с. ***, общ. Н., ул. „***“ №23, с особен представител адв. М. Л. от ПлАК, обективно съединени искове по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Д. Е. М., че дължи на „***“ ЕАД сума за консумирана ТЕ в размер на 2 304.25 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 345.53 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г.; сумата 64.26 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 10.11 лв., представляваща лихва за периода от 31.07.2019 г. до 11.02.2022 г., както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и това производство.

ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д.№250/2023 г. в частта му за признаване за установено от съда по отношение на Д. Е. М., че дължи на „***“ЕАД, суми за услуга „ДЯЛОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“.

1

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ФДР “***” ЕООД като помагач на страната на ищеца.

Недоволен от решението е останал ищецът „***“ЕАД и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените разноски.

Н.ски Районен съд е оставил без движение жалбата с указания за внасяне на следващата се ДТ в размер на 27.24 лв. Нередовностите са отстранени на 17.09.2024 г. – с представянето на съответните доказателства и жалбата е изпратена в Плевенски Окръжен съд, където за разглеждането й е образувано в.гр.д. №763/2024 г. Въззивната инстанция е счела, че:

- дължимата за въззивното обжалване ДТ е 54.48 лв., т.е. „***“ЕАД дължи още 27.24 лв.

- въззивната жалба се нуждае от прецизиране, а именно – в коя част се обжалва решението и в какво се състои искането, с оглед обстоятелството, че решението има две части – по същество и прекратителна, които подлежат на обжалване по различен ред.

- Н.ски Районен съд е изпратил, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, препис от жалбата на Д. Е. М. чрез особения му представител адв. М. Л. от АК-Плевен, но не е дочакал да се върне надлежно оформен отрязък от съответното съобщение и на 07.10.2024 г. е изпратил делото в Плевенски Окръжен съд.

- Н.ски Районен съд изобщо не е изпратил, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, препис от жалбата на третото лице-помагач “***” ЕООД.

С оглед така констатираното, с определение №1414 от 09.10.2024 г.

Плевенски Окръжен съд е:

ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №736/2024 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е

ВЪРНАЛ делото на Н.ски Районен съд със следните указания за надлежно администриране на въззивната жалба:

-да бъде оставена без движение въззивната жалба и да бъдат дадени указания на въззивника да представи документ за внасянето на още 27.24 лв. от следващата се за обжалването пред въззивната инстанция ДТ.

-да бъде оставена без движение въззивната жалба и да бъдат дадени указания на въззивника да прецизира в коя част се обжалва решението и в какво се състои искането.

-след отстраняване нередовностите на въззивната жалба препис от нея да бъде връчен съгласно чл.263, ал.1 от ГПК на Д. Е. М. чрез особения му представител адв. М. Л. от АК-Плевен и на третото лице-помагач “***” ЕООД.

-след надлежно извършена размяна на книжата по чл.263 от ГПК, редовната въззивна жалба ведно с евентуалните отговори да бъдат изпратени по компетентност на Плевенски Окръжен съд.

2

С молба от 07.11.2024 г. „***“ЕАД е представило вн.бележка за плащане на още 27.24 лв. като ДТ и е уточнило, че обжалва решението само в отхвърлителната му част, не и в прекратителната му част.

Н.ски Районен съд е изпратил отново, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, препис от жалбата на Д. Е. М. чрез особения му представител адв. М. Л. от АК-Плевен, който препис е връчен на 13.02.2025 г. и в указания срок – до 27.02.2025 г. вкл. не е депозиран отговор.

Н.ски Районен съд е изпратил, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, препис от жалбата на третото лице-помагач “***” ЕООД, който препис е връчен на 18.02.2025 г. и в указания срок – до 04.03.2025 г. вкл. не е депозиран отговор.

На 12.03.2025 г. делото е постъпило обратно в Плевенски Окръжен съд, където за разглеждане на въззивната жалба е образувано в.гр.д. №212/2025 г.

С определение №434 от 18.03.2025 г. въззивната жалба е приета за допустима и редовна. На 04.04.2025 г. „***“ЕАД-гр. София е представило платежно нареждане за плащане на депозит в размер на 572 лв. за заплащане възнаграждението на особения представител на Д. Е. М. – адв. М. Л. от АКПлевен за въззивната инстанция.

В молба от 14.05.2025 г. адв. М. Л. е заявил, че счита обжалваното решение за правилно и е поискал да бъде потвърдено.

В о.с.з. на 22.05.2025 г. не се е яви нито представител на въззивника, нито особеният представител на въззиваемия. След о.с.з. – на 23.05.2025 г. по делото е постъпила молба, с която се поддържа въззивната жалба и се на основание чл.80 от ГПК да бъдат присъдени разноски за юриск. възнаграждение в размер на 200 лв., направени във въззивното производство.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

“***” ЕАД твърди, че Д. Е. М. като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община С., бул. „***“ №50, ет.2, ап.5, е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че като такъв не е погасил:

-задълженията си за стойността на топлинната енергия, потребена през периода от м. май 2018 г. до м. април 2021 г., възлизащи на общо 2 304.25 лв.

Сочи се, че дължимите суми са начислявани от “***” ЕАД на база прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период „***” ЕООД е изготвяло изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

- задълженията си за стойността на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. юни 2019 г. до м. април 2021 г., възлизащи на общо 64.26 лв.

В исковата молба се твърди още, че дължимите за стойността на топлинната енергия и на услугата „дялово разпределение“ месечни суми следвало да се заплащат в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на “***” ЕАД. Неизпълнението на това задължение 3 породило основание да се претендират следните лихви за забава:

-върху главницата, представляваща стойност на топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г. в размер на 345.53 лв.

-върху главницата, представляваща стойност на услугата „дялово разпределение“, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 11.02.2022 г. в размер на 10.11 лв.

Ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. №223/2022 г. по описа на Н.ски Районен съд му е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, която е връчена на Д. Е. М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Със съобщение, връчено на 11.05.2023 г., на “***” ЕАД е указано да предяви иск по чл.422 от ГПК и на 29.05.2023 г. дружеството е предявило иск с петитум: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

- 2 304.25 лв. – главница за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. София, община С., бул. „***“ №50, ет.2, ап.5, за периода от м. май 2018 г. до м. април 2021 г.;

- 345.53 лв. – мораторна лихва върху тази главница, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г.;

- 64.26 лв. – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. юни 2019 г. до м. април 2021 г.;

-10.11 лв. – мораторна лихва върху тази главница, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 11.02.2022 г.

- законната лихва върху двете главници, начислена от 22.02.2022 г. до изплащането им.

Д. Е. М. не е намерен на постоянния и настоящ му адрес. С писмо изх.

№1275/19.10.2023 г. на Адвокатска колегия Плевен е определен адв. М. Л. за назначаване като особен представител на Д. Е. М.. Възнаграждението на особения представител в размер на 572 лв. е платено от ищеца.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на адв.

М. Л. на 30.11.2023 г., но в указания срок той не е депозирал отговор и така той е загубил възможността да направи това по-късно, съгласно чл.133 от ГПК.

В първото по делото о.с.з. на 22.02.2024 г. адв. М. Л. е заявил, че няма възражения по доклада и че не възразява да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца. Не е направил собствени доказателствени искания.

Особеният представител на ответника не е възразил срещу заключенията на ВЛ по СТЕ и по СИЕ и те са приети от първоинстанционния съд. В последното о.с.з. на 06.06.2024 г. адв. М. Л. е заявил, че не може да се ангажира ъс становище относно основателността на иска, но моли да се съобразят заключенията по СТЕ и по СИЕ във втория вариант.

В обжалваното решение Н.ски Районен съд абсолютно необосновано е 4 приел, че особеният представител е направил своевременно възражение за погасяване по давност на процесното вземане за стойността на топлинната енергия и че това възражение е основателно. Така е, защото първо: в нито един момент от първоинстанционното производство адв. М. Л. не е правил възражение за погасяване по давност на процесните вземания и второ: погасителната давност не се прилага служебно, а само при своевременно и надлежно направено възражение на ответника. Ето защо въззивната инстанция няма да обсъжда въпроса за погасителната давност.

В обжалваното решение Н.ски Районен съд абсолютно неправилно е приел, че процесното вземане за стойността на услугата „дялово разпределение“ не принадлежи на “***” ЕАД, а на „***” ЕООД. Вместо да отхвърли претенцията като неоснователна, е приел, че е предявено чуждо право и че иска в тази му част е недопустим. Прекратил е съответно производството – в частта му за разглеждане на иска относно вземането за стойността на услугата „дялово разпределение“. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваното решение има и диспозитив за отхвърляне като неоснователен на предявения иск, в т.ч. и относно вземането за 64.26 лв. – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. юни 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва, начислена от 22.02.2022 г. до изплащането й и относно вземането за 10.11 лв. – мораторна лихва върху тази главница, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 11.02.2022 г., поради погасяване на по давност на тези вземания. Ето защо въззивната инстанция дължи произнасяне относно съществуването и на това вземане.

Не е спорно, че Д. Е. М. е собственик на имот, находящ се в гр. София, община С., бул. „***“ №50, ет.2, ап.5. Представените в тази насока доказателства /на стр.14-16/ не са оспорени от особения представител.

Не е спорно, че сградата, в която се намира процесния имот, е законно присъединена към топлопреносната мрежа и че е била топлоснабдена през процесния период.

Не е спорно, че етажната собственост, находяща се в гр. София, община С., бул. „***“ №50, е сключила с “***” ЕООД договор за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“. Представените в тази насока доказателства /на стр.17-25/ не са оспорени от особения представител.

“***” ЕООД е конституирано по делото като трето лице-помагач на ищеца.