Решение № 1244 от 25.09.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3507/2024
- Вид
- Решение № 1244
- Подписан
- 25.09.2024
- В сила
- 19.02.2025
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1244 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330203507 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24 – 6207 – 000160 от 25.04.2024 г., издадено от ВПД Началник група РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Труд, с което на С. С. С. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДВП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба се поддържат конкретни възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Моли се за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище, обективирано в съпроводителното писмо, за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на атакуваното НП. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 1 същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
В НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение:
На 07.05.2023г., в 11:50 часа в община Марица с. Скутаре на ул.“Гоце Делчев“, след получен сигнал от медицински органи от гр. Пловдив, контролен орган при РУ Труд ОД МВР Пловдив - мл. автоконтрольор Т. Х. Г. установил, че жалбоподателят на посочените време и място, при управление на мотоциклет Кавазаки 250 к/с. с Рама № Х250К032540 и двигател № 50КЕ022898 - негова собственост, установени впоследствие в хода на проверката, пострадал при ПТП. Същият бил самокатастрофирал и откаран по спешност в медицинско заведение в гр. Пловдив.
При извършената проверка по случая било установено нахождението на мотоциклета, като в хода на образуваното впоследствие ДП са установени номера на рама и номер на двигател, и е установено, че процесния Мотоциклет не е регистриран по надлежния ред.
На 08.05.2023г, на водача е съставен АУАН cepия GA № 776633, като му било повдигнато обвинение в следния смисъл – т. 1 за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, т. 3 – за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. В т. 2 от АУАН – касаеща процесното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДВП, административно наказателното производство било прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и съгласно изискването на чл.33, ал.2 от ЗАНН преписката била изпратена на РП - Пловдив за образуване на Наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
Такова било образувано под № 182/ 2023 г. по описа на РУ Труд.
С постановление на РП - Пловдив от 27.03.2024 г. досъдебно производство било прекратено, като материалите по делото били изпратени в РУ Труд с оглед предприемане на действия по реализиране на административно наказателната отговорност спрямо жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Така било образувано настоящото административно - наказателно 2 производство на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН по Постановление на РП Пловдив, като на 25.04.2024 г. било издадено и обжалваното НП.
Междувременно, на 18.05.2023 г. било издадено НП № 23 – 6207000401 въз основа на горепосочения АУАН за нарушенията по т. 1 – чл. 20, ал.
2 ЗДвП и т. 3 – чл. 150а, ал. ЗДвП, което постановление било предмет на обжалване по АНД № 4940/2023 г. по описа на РС – Пловдив. С решение влязло в сила на 19.12.2023 г. НП № 23 – 6207- 000401 било отменено.
Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по несъмнен начин от разпита на актосъставителя, който след предявяване на АУАН изрично потвърди констатациите в него, както и от напълно съответстващите на показанията му писмените материали по приложените в цялост административна и прокурорска преписка.
Относно възможността в процеса по ЗАНН, ако НП се издава на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН , да се използват всички писмени материали по прокурорската преписка въз основа, следва да се има предвид трайната практика на Административен съд Пловдив, обективирана в редица актове, включително, но не само - Решение № 1796/ 19.10.2022 г. на Административен съд – Пловдив КАНД № 1462 по описа на съда за 2022 г., Решение № 1766/18 октомври 2022 година на Административен съд Пловдив, к. а. н. дело № 1769 по описа за 2022 г., Решение № 1913/28.10.2022 г. на Административен съд Пловдив, КАНД № 1838/ 2022 г.
От писмените обяснения, дадени от жалбоподателя по прокурорската преписка е видна и умишлената форма на вина, доколкото същият изрично е посочил, че на процесните ден и място е управлявал собственото си МПС мотоциклет Кавазаки 250 к/с., че знае, че същото не е регистрирано по надлежния ред и че го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, като е самокатасрофирал.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са 3 изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените по делото оправомощителни заповеди. Процесния АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като последният е имал възможността да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но такива не са постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма. Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
Според чл. 140, ал.1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“
Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
От систематичното тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП с приложимата санкционна норма на чл. 175, ал.3 ЗДвП е видно, че същата предвижда две алтернативни форми на изпълнителното деяние:
- управление на МПС, което изобщо не е регистрирано по надлежния ред;
- управление на МПС, което макар да е било регистрирано, не е било с поставени на определените за това места регистрационни табели.
В случая в НП е описана и от доказателствата по делото се установява първата от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние, като управляваното МПС изобщо не е било регистрирано по надлежния ред.
4
Процесното МПС – мотоциклет Кавазаки 250 к/с., не попада в обхвата на изключенията, визирани в чл.1, ал.5 от Наредбата, поради което деянието се явява съставомерно.
Правилно е определена приложимата санкционна норма. В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месец. Следователно и двете наказания са определени в минималния размер и не подлежат на ревизия от страна на съда.
Действително от справката за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят не притежава СУМПС категория „А“, необходимо за управление на процесното МПС. Доколкото обаче същият е правоспособен водач от категория В, то не съществува пречка за налагане на наказанието „лишаване от правоуправление“. Така - т.6 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/ 82 г., Пленум на ВС.
Според новелата на чл. 189з ЗДвП приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено за нарушения по ЗДвП, поради което обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не може да доведе до отпадане отговорността на дееца.
По възраженията в жалбата
На първо място, изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с процесуалното процедиране на контролните органи по издаване на НП.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор“.
В изпълнение на императивната законова разпоредба, изцяло законосъобразно е последвала резолюция № 23-6207-М000048/2023г., с която образуваното административно наказателно производство по издадения АУАН е прекратено и материалите са изпратени на РП-Пловдив.
Също така законосъобразно след издаването на постановление за прекратяване на ДП от 27.03.2024 г., наказващият орган е съставил процесното 5
НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, като в случая то е издадено не на база на издадения АУАН, а на база самото постановление на РП-Пловдив за прекратяване на ДП, като това обстоятелство е изрично отбелязано в НП.
Че в случаите на чл. 36, ал.2 ЗАНН издаване на АУАН изобщо не се дължи, а ако такъв все пак е издаден, евентуални пороци в съдържанието му са изцяло неотносими към законосъобразността на НП е и трайната практика на Административен съд Пловдив. Така Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив, КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год., Решение № 318 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3075 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив.
Единственото релевантно обстоятелство в случая се явява фактът, че е спазен 6 месечния срок между прекратяването на ДП от РП-Пловдив и издаването на НП. Ето защо изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че обжалваното НП е издадено извън законоустановените срокове.
На следващо място, изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя, свързани с нарушаване на принципа не бис ин идем.
Съгласно посочения принцип, прогласен в чл. 4 на Протокол 7 към ЕКЗПЧОС никой не може да бъде съден или наказан в процес с наказателен характер за същото деяние, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден в друг процес с наказателен характер. В същия смисъл е и чл. 24, ал.1, т.6 НПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 3/2015 г. ОСНК на ВКС, за да се ползва дееца от защитата на принципа не бис ин идем следва да се констатират кумулативно следните елементи от фактическия състав.
- спрямо дееца да са проведени два процеса с наказателен характер по смисъла на автономното значение, което ЕКЗПЧОС влага в това понятие /бис/;
- по единия процес производството да е приключило с окончателен съдебен акт.;
- предмет на изследване в двата процеса да е едно и също деяние /идем/.
Очевидно е, че в настоящия случай не са налице посочените предпоставки, доколкото с НП № 23 – 6207 – 000401/ 18.05.2023 г. , предмет на обжалване по АНД 4940/2023 г. по описа на РС – Пловдив, жалбоподателят 6 е бил санкциониран за нарушения съвършено различни от процесното, а именно чл. 20, ал. 2 и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Видно е от цитираното НП, че жалбоподателят към онзи момент въобще не е бил санкциониран за процесното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото материалите по преписката на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН са били изпратени на прокуратурата за разследване за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
Разпечатката съдържа 52 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46d89fb1-4012-47af-9361-6477f33c02f7