Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 20.03.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1422/2025
Вид
Решение № 122
Подписан
20.03.2026
В сила
10.04.2026
Състав
Ралица Йорданова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.257 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64 ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Русе, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20254520201422 по описа за 2025 година Производството е по чл.63 и сл. от ЗАН Н.

Постъпила е жалба от Г. К. Б. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 25- 80 от 04.07.2025 г. на Началник Сектор „ОП“ в Първо РУ ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.64 ал4 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.Жалбоподателят чрез пълномощника си моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение.

Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, намира за установени следните фактически обстоятелства: На 04.06.2025 г. в гр.Русе, около 13.20 часа полицейски патрул бил изпратен по сигнал на адрес ул.“Студен кладенец“ № 35, вх.1, ап.5 с данни за насилствено задържано в апартамента лице.Пристигайки на място, полицейските служители, сред които били св.Д. А. и св. А. Л., установили във вътрешността на жилището св.В. З. и 1 жалб.Г. Б.. Първоначално Б. отказвал да отвори входната врата, което наложило тя да бъде отключена с помощта на ключар, извикан на място от св.Н. З.- баща на В. З..След това служителите на полицията задържали Б. и го отвели за извършване на действия по разследване. Във връзка с инцидента, срещу жалб.Б. бил съставен АУАН № 25- 80 от 04.06.2025 г., сочещ нарушение по чл.64 ал.4 от ЗМВР- за неизпълнение на устно полицейско разпореждане.

Актът бил предявен и лично връчен, а въз основа на него впоследствие е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание- глоба в размер на 200 лева.

Във въззивното производство жалбоподателят атакува постановлението с доводи за незаконосъобразност, като се твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като не е правил опит да избяга от мястото на произшествието преди да бъде задържан.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 25- 80 от 04.06.2025 г., оправомощителна заповед, показанията на свидетелите Д. А., В. З. и Н. З..

При преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите В. З. и Н. З., тъй като намира, че те са обективни, безпристрастни /въпреки обстоятелствата на инцидента, при който пострадала е дъщерята на св.З.- св. З./, последователни и логични.Фактически тези показания се потвърждават и от заявеното от св.А.- полицейски служител, но относно конкретните действия на жалбоподателя, този свидетел не споделя конкретни и подробни данни, които да водят до обосновани и единствено възможни изводи за сторено.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Независимо от обстоятелството, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения и АН и НП притежават изискуемите от закона реквизити, съдът намира, че по същество извършването на нарушението не е доказано.

Разпитаните свидетели Н. З. и В. З. са очевидци на действията на жалб.Б., и същите не сочат факти, кореспондиращи с описаните в обстоятелствената 2 част на акта и постановлението, а именно- неизпълнение на устно полицейско разпореждане от страна на Г. Б. и опит да избяга. Св.З. е пряко и непосредствено пострадала и от престъпление, разследвано за извършено от Б., поради което нейните показания, а също и на баща й, следва да бъдат оценени като напълно обективни. При липсата на други доказателства, съдът намира, че няма как да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение в хипотезата на чл.64 ал.4 от ЗМВР, който текст гласи, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

Предвид посоченото, съдът намира, че обжалваното постановление като необосновано и незаконосъобразно подлежи на отмяна изцяло, доколкото извършването от обективна и субективна страна на вмененото нарушение не се доказва.С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25- 80 от 04.07.2025 г. на Началник с- р „ОП“ Първо РУ ОДМВР Русе, с което на Г. К. Б. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****, за нарушение по чл.64 ал.4 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3