Определение № 16915 от 12.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16915 гр. София, 12.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503893 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. Д. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 39999 от 20.12.2024 г. по ч.гр.д. № 74124/2024 г. на Софийски районен съд, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуално представителство на заявителите А. Д. Й. и Д.Л.И..

В жалбата се излагат твърдения, че присъденият в полза на жалбоподателя адвокатски хонорар в размер на 200 лв. е четири пъти по – нисък от минималния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поддържа се, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за процесуално представителство за съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Сочи, че по настоящото производство е налице субективно съединяване на искове, поради което съдът е следвало определи възнаграждение за всеки един от тях поотделно, тъй като пред СРС е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв на двама заявители. Твърди, че по делото са представени два договора за правна зашита и съдействие, сключени между страните в процеса и адвоката, в който е записано изрично, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото, която се намира в затруднено материално положение. Моли за отмяна на заповедта, в частта за разноските и присъждане на достойно възнаграждение при съобразяване минималните размери.

Ответника по частната жалба „България Еър“ АД оспорва същата. Сочи, че съдът правилно е определил разноските като е съобразил действително вложените усилия и 1 фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че заповедното производство е факултативно, едностепенно и писмено производство с ограничен предметен обхват, по което процесуалното представителство не е задължително, като с оглед формалистичния му характер заявителя действа винаги по установен образец, което не налага по необходимост процесуално представителство. Сочи още, че първоинстанционния съд е съобразил задължителния характер на тълкуванията, дадени от СЕС е решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Поддържа, че размерът на присъденото със заповедта за изпълнение възнаграждение е правилно и обосновано.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от А. Д. Й. и Д.Л.И. чрез адв. Г. Д. срещу „България Еър“ АД, за парични вземания на всеки от заявителите в размер на по 488,96 лв., представляващи дължими обезщетения за „голямо закъснение“ на полет на основание чл. 7, пар. 1, б. „а” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г., сумата от по 25 лв., заплатена от всеки от тях държавна такса и сумата от по 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за всеки от заявителите на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Със заявлението са представени пълномощни от всеки от заявителите от 30.08.2024 г., с които упълномощават адв. Г. Д. да ги представлява за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за парично обезщетение съгласно Регламент 261/2004.

Представени са и два договора за правна защита и съдействие, сключени от всеки от заявителите с адв. Г. Д. на 30.08.2024 г., в които е уговорено на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА оказване на безплатна правна помощ за изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

На 20.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението суми, в това число за сумата 200 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана от адв. Г. Д. безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок.

По силата на приложимото общо правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК заявителят в заповедното производство има право на разноски за адвокатско възнаграждение, ако е бил представляван от адвокат, съразмерно на уважената част от заявлението.

В случая двамата заявители са подали едно общо заявление за издаване на заповед за изпълнение, с което всеки от тях е предявил свое отделно вземане срещу длъжника, представляващо обезщетение за голямо закъснение на полет, всяко в размер на 488,96 лв.

Заявлението е подадено от пълномощник – адв. Г. Д., упълномощена от заявителите с отделни пълномощни и приложени договори за правна защита и съдействие, сключени с всеки от тях. Така всеки от заявителите има право да претендира разноски за процесуално представителство съобразно уважената част от претендираното от всеки от тях 2 самостоятелно вземане, като с оглед оказаната на всеки от тях безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатското възнаграждение се заплаща на адвоката.

В постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед така даденото разрешение по преюдициалното запитване /задължително за съдилищата/, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. В актуалната практика на ВКС се приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. В този смисъл са: определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на IV г.о.; определение № 1059/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 982/2023 г. на IV г.о.; определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на І т.о. и др. Още повече, съгласно чл.38, ал.2 ЗА възнаграждението за оказана безплатна правна помощ се определя от съда.

В случая със заповедта за изпълнение на пълномощника на заявителите са присъдени разноски в общ размер от 200 лв., респ. по 100 лв. за всеки от заявителите, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Заповедното производство е едностранно, като при заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК извършената от пълномощника на заявителите работа се изчерпва с изготвяне и подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /освен при вземане, основано на потребителски договор, при което се изисква представяне на документи/. Като процесуално действие изготвянето на заявлението принципно не представлява фактическа и правна сложност. От друга страна следва да се съобрази, че в заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение освен данните за страните и претендираните вземания, следва да бъдат посочени обстоятелствата, на които се основават тези вземания, с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, препращаща към изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК, което е предпоставка за редовност на заявлението. С оглед на това не може да приеме, че процесуалното действие по подаване на заявлението се изразява само в елементарно попълване на данни в утвърден образец и за него се дължи винаги минимално възнаграждение. При преценката за извършената от адвоката работа следва да се съобрази от една страна – естеството на производството и участието на пълномощника на заявителя в него, изразяващо се в извършване на едно процесуално действие /подаване на заявление/, а от друга - конкретното съдържание на заявлението, както и материалния интерес. В конкретния случай следва да се отчете и обстоятелството, че отделните претендирани с общото заявление от всеки от заявителите вземания са еднакви по основание и размер /основават се на идентични факти/, което е от значение при преценката за обема на извършената работа от пълномощника им, претендиращ отделни възнаграждения за представителство на всеки заявител. Съобразявайки всички тези обстоятелства въззивният съд намира за оправдано с оглед предоставената правна услуга на адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителите по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на по 200 лв. за процесуалното предтавителство на всеки от тях, или общо 400 лв.

По тези съображения заповедта за изпълнене следва да бъде изменена в частта за разноските като длъжникът се осъди да заплати на пълномощника на заявителите адв. Г. Д. допълнително сумата 200 лв. за възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 39999 от 20.12.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 74124/2024 г. на Софийски районен съд, в частта за разноските, като ОСЪЖДА длъжника „България еър“ АД, ЕИК 000633828, да заплати на адв. Г. Д. Д. от ВАК допълнително сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ на заявителите А. Д. Й. и Д.Л.И..

ВРЪЩА делото на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената сума.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5