Решение № 7163 от 19.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7163 гр. С...., 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110153967 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 397716/04.12.2025 г. на С. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: ........ гр. ............, пощ. код ...........срещу „.............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ............., с която е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“, вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 400,00 евро, с левова равностойност 782,33 лева, представляваща главница за обезщетение за закъснение с повече от 3 часа на полет ........ от летище С.... до летище ............, планиран да излети на 09.09.2023 г., резервационен код: .........., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 63081/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за редовен полет ........ с направление гр. С.... до гр. ............ за дата 09.09.2023 г. Твърди се, че полетът е бил изпълнен с повече от три часа закъснение, което е причинило неудобство, стрес и безпокойство на пътника. Посочва се, че разстоянието на полета от летище С.... до летище ............ ......... е над 1 500 километра, поради което за пътника е възникнало право на обезщетение съгласно чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Твърди се, че извънсъдебно е била отправена претенция до ответника, но ответникът се е позовал на „извънредни обстоятелства“ и е отказал да изплати обезщетение. За възникналото вземане ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение. При тези фактически твърдения се моли за постановяване на съдебно решение, 1 с което исковата претенция да се уважи. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението на ищцовата страна, че процесният полет ........ с направление летище С...., България – летище ......... (............) за дата 09.09.2023 г. е закъснял повече от три часа, но сочи, че това се дължи на реализирано извънредно обстоятелство от категорията „рискове за сигурността“, а именно – наличие на метеорологични условия на летището за пристигане, несъвместими с безопасното му изпълнение. Твърди, че вследствие на метеорологичната обстановка перонът е бил затворен и наложеният от летищните власти слот е бил изпуснат.

Счита, че между настъпването на твърдяното извънредно обстоятелство и закъснението на процесния полет е налице пряка причинно-следствена връзка, изразяваща се в късното пристигане на въздухоплавателното средство. Поддържа, че така настъпилото извънредно обстоятелство не е присъщо за нормалното упражняване на дейността на ответното дружество и се намира извън неговия ефективен контрол, въпреки че той е положил всички разумни мерки. Посочва, че ищцата не е ангажирала доказателства да е изпълнила задължението си да се яви на регистрационното гише не по-късно от 45 минути преди уговорения час на полета, което било кумулативно изискване при претендирането на обезщетение по Регламент 261/2004. Моли за отхвърляне на иска и възразява за прекомерност на претендираните от ищцата адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 63081/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите по което се установява, че на 23.10.2024 г. С. Б. Ш. е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „.............“ АД за сумата в размер на 400,00 евро, с левова равностойност от 782,33 лева, представляваща главница за обезщетение за закъснение с повече от 3 часа на полет ........ от летище С.... до летище ............, планиран да излети на 09.09.2023 г., резервационен код: .........., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното производство, в т. ч. платена държавна такса и платен адвокатски хонорар.

С разпореждане от 02.12.2024 г. по ч. гр. д. № 63081/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева – държавна такса, и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило писмено възражение от „.............“ АД, с което е оспорена дължимостта на сумата, за която е издадена заповед по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков ред.

Между вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземането, предмет на сезиращата исковия съд искова молба, е налице обективен и субективен идентитет.

Страните не спорят относно обстоятелството, че са били обвързани от договор за въздушен превоз, сключен със закупуването на самолетен билет за редовен полет ........ с направление гр. С.... до гр. ............, с планувани дата и час на излитане – 09.09.2023 г., 07:10 часа. Посоченото обстоятелство се потвърждава по несъмнен начин и от приетото по делото копие на бордна карта, издадена на името на С. Ш., за полет ........ с направление гр. С.... до гр. ............, място на пътника 20 D.

2

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 4620/02.02.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 18.03.2026 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал.

1, т. 4 и т. 5 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1./ процесният полет е изпълнен със закъснение повече от 3 часа; 2./ разстоянието между летище С.... и летище ............, ........., изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1 500 километра.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“, във връзка с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата в размер на 400,00 евро, с левова равностойност от 782,33 лева, представляваща главница за обезщетение за закъснение с повече от 3 часа на полет ........ от летище С.... до летище ............, планиран да излети на 09.09.2023 г., резервационен код: .........., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 63081/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., в доказателствена тежест на ищeцa е да докажe при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ че между него и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет ........ от летище С.... до летище ............, планиран да излети на 09.09.2023 г., за който има потвърдена резервация; 2.) че е изправна страна по процесния договор за въздушен превоз; 3.) размера на дължимото обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.

В тежест на ответника е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: изпълнение по договора за въздушен превоз, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на претенцията на ищеца, както и възраженията си за наличие на извънредни обстоятелства.

Съгласно чл. 3, т. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., този регламент се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която договорът се прилага. С оглед на конкретното направление на процесния полет посоченият регламент регулира спорните материални отношения, предмет на иска по гр. д. № 53967/2025 г. на СРС, 29 състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра.

Страните не спорят относно обстоятелството, че са били обвързани от договор за въздушен превоз, сключен със закупуването на самолетен билет за редовен полет ........ с направление гр. С.... до гр. ............, с планувана дата на излитане 09.09.2023 г. и час на излитане 07:10 часа. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от приетото по делото копие на бордна карта, издадена на името на С. Ш., за полет ........ с направление гр. С.... до гр. ............, място на пътника 20 D.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът навежда възражение, че ищцата не е изправна страна по сключения помежду им договор за въздушен превоз, позовавайки се на неизпълнение от нейна страна на задължението по чл. 2, б. „а“ от Регламента да се яви навреме за полета на гишето за регистрация. Съдът намира така релевираното възражение за 3 неоснователно предвид представената и приета като доказателство по делото бордна карта, издадена на името на ищцата и удостоверяваща явяването й за регистрация на летището в дестинацията по отпътуване. В тази насока следва да бъде изтъкнато, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – така Определение от 24.10.2019 г. по дело С756/18 на Съда на Европейския съюз, „чл.3, § 2, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери“.

Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет, каквито твърдения в разглежданата хипотеза изначално не са били наведени в срока по чл. 131 ГПК.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 4620/02.02.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 18.03.2026 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал.