Решение № 456 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пазарджик, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20235200100109 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. М. К., община П., ул. ***, срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ), с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за заплащане на обезщетение от 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди, както и 1 500 лева за претърпени имуществени вреди - изплатени адвокатски възнаграждение в съдебната фаза на процеса, всички настъпили от повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 1409/2019 г. на РУ на МВР - Пазарджик, което било прекратено, ведно със законната лихва върху главниците от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че ищецът повече от 39 години работи като ***. През м. декември 2019 г., като *** във фирма „Готмар“, ежедневно извършвал ***. На 13.12.2019 г. около 17:30 часа извършвал поредния ***. По пътя към с. М. К., където следвало да паркира автобуса за следващия ден, след кръстовището с ул. „Булаир“ и ул. „Света Петка“ настъпило ПТП, при което пострадало физическо лице. На ул. „Пловдивска“, преди спирката за градския транспорт и пред бившата банка Моллов, в нарушение на правилата за движение бил спрян бус Мерцедес. Изравнявайки се с буса, от предната му страна, внезапно изкочило лице, като ударът бил неизбежен. Ищецът веднага предприел мерки по оказване на първа медицинска помощ. Дошли екипи на КАТ и Бърза помощ. По-късно било установено, че лицето страда от тежко 1 психично заболяване. Тъй като от инцидента пострадалото лице получило средна телесна повреда, било образувано досъдебно производство № 1409/2019 г. на РУ - Пазарджик. На 17.12.2019 г. ищецът бил призован като свидетел по същото. В проведения разговор с разследващия полицай се установило, че данните сочели, че ищецът няма вина за ПТП и най-вероятно производството ще се прекрати. На 22.05.2020 г. ищецът разбрал, че ще му се повдига обвинение, което предизвикало у него силно безспокойство и страх, тъй като до този момент никога не е имал работа с МВР, прокуратурата и съда. На 28.05.2020 г. на ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като му била определена мярка за неотклонение „подписка“. Подробно се излагат негативните емоции, които е изпитвал през този период. През м. октомври 2020 г. ищецът получил призовка да се яви на дело пред РС - Пазарджик.

Излага, че си ангажирал адвокат, на когото заплатил 500 лева за адвокатско възнаграждение. На 22.06.2021 г. Районен съд - Пазарджик го оправдал по повдигнатото обвинение. Прокуратурата протестирала оправдателната присъда, като за ангажирания по ВАНД № 558/2021 г. пред ОС - Пазарджик адвокат отново заплатил 500 лева за възнаграждение. Окръжният съд отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. За новото разглеждане пред районния съд отново заплатил 500 лева за адвокатско възнаграждение.

Районният съд прекратил производството и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на пропуски в обвинението. На 26.01.2022 г. производството било прекратено с постановление на РП - Пазарджик, в което било посочено, че ищецът не носи наказателна отговорност за деянието. Отменена била и мярката за неотклонение. Поддържа, че здравето му било окончателно увредено вследствие на действията на ответника. Установено било диабетно съС.ие тип 2. На 15.03.2022 г., докато спял, получил силен пристъп, а впоследстиве и ***, като се оказало, че получил преден миокарден инфаркт.

По-късно отново получил криза. Твърди, че трайно боледува от високо кръвно и диабет. ПоС.но приема лекарства. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Паун Савов от ОП – Пазарджик депозира отговор, с който излага, че твърденията на ищеца са общи и неподкрепени с конкретни доказателства. Не е представил доказателства, че е бил привлечен през 2020 г. като обвиняем.

Обстоятелството, че след привличането му като обвиняем на 28.05.2020 г. ищецът не е ползвал адвокатска защита сочи, че не е изпитвал притеснения.

Досъдебното производство е протекло в разумен срок от около 10 месеца.

Общата продължителност на наказателното производство е от 2 години, 1 месец и 13 дни, което е разумен срок за неговото приключване, от които само 2 за 5 месеца ищецът е имал качеството обвиняем. Продължителността на съдебната фаза не зависи от действията на прокуратурата, а от решенията на съответния съд. ПРБ е само участник в съдебния процес, от който пряко не зависи неговата продължителност. Не можело да се направи преценка дали не е изтекъл 5-годишният давностен срок за предявяване на претенцията. Излага се, че ищецът не представя доказателства за претърпените неимуществени вреди. Представените епикризи не доказват, че ищецът е диагностициран със захарен диабет тип 2 от действията и актовете на органа по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като е посочено само, че е след преживяна стресова ситуация. Моли се за отхвърляне на исковете.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди, причинени от образувано от ответника наказателно производство, което впоследствие е било прекратено.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложените по делото ДП № 1409/13.12.2019 г. на РУ Пазарджик, респ. пр. преписка № 4558/2019 г. на РП – Пазарджик се установява, че ищецът е разпитан на 17.12.2019 г., като свидетел по наказателното производство. На 22.05.2020 г. получава призовка, като обвиняем, а на 28.05.2020 г. е привлечен, като такъв за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл.

20, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 13.12.2019 г. в гр. Пазарджик, на ул.

„Пловдивска“, при управление на МПС – автобус марка „Исузу“, модел „Ново“, рег. № ***, в резултат на нарушаване на правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Д. В. В.. Била му е определена мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление от 29.07.2020 г. на прокурор при РП – Пазарджик е предложено ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление на основание чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба. По това постановление е образувано АНД № 1077/2020 г. на РС – Пазарджик, по което ищецът е бил представляван от 3 адв. Л. К. от АК – Пазарджик, видно от приложеното по наказателното дело пълномощно и договор за правна защита, последният обективиращ и разписка за изплатено в брой адвокатско възнаграждение от 600 лева. След проведени 4 открити съдебно заседания, с решение № 260075 от 22.06.2021 г.

РС – Пазарджик признава ищеца за невиновен и го оправдава в извършване на престъплението, повдигнато му от прокуратурата по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Решението е протестирано от Районна прокуратура – Пазарджик. Образуваното ВНОХД № 507/2021 г. на ОС – Пазарджик е прекратено и върнато на районния съд за администриране на протеста, след което е образувано ВНОХД № 558/2021 г. на ОС – Пазарджик, приключило в едно открито съдебно заседание, като с решение № 82 от 14.10.2021 г. съдът е отменил първоинстанционното решение поради неизготвяне (по обективни причини) на мотивите към съдебния акт и е върнал делото за разглеждане от друг състав на районния съд. По новообразуваното АНД № 1557/2021 г. с протоколно определение от 17.01.2022 г. РС - Пазарджик е прекратил съдебното производство поради наличие на нови фактически положения и е върнал делото на прокурор от РП – Пазарджик за нова преценка кое от правомощията си по чл. 242, ал. 1 от НПК да упражни. С постановление от 26.01.2022 г. прокурор при РП – Пазарджик е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.

1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление – прието е, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което изключва виновно поведение на ищеца. Постановлението е връчено на ищеца на 08.04.2022 г.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р П. М. по допуснатата съдебномедицинска експертиза, прието от съда за компетентно изготвено и обосновано, неоспорено от страните по делото, се установява, че ищецът М. К. страда от *** в резултат на ***, съС.ие след *** (претърпян на 15.03.2022 г.) и ***. Установено е, че до 14.03.2022 г. на ищеца не е била поставяна диагноза или провеждани изследвания за установяване на посочените заболявания от личния лекар на ищеца д-р И. Р.. Първата регистрация при него за *** и *** е от 20.03.2022 г., а от 23.03.2022 г. на други видове ***. Това намира обяснение в дългогодишното подмолно протичане на тези заболявания, преминаващо през предклинични стадии с тенденция за постепенно влошаване съС.ието на ищеца. От медицинските данни – епикриза от УМБАЛ Пълмед - Пловдив се установява, че ищецът е „***“. Уточнява се, че ***. В случая при ищеца има доказана с ангиографско изследване ***. *** е органна проява на общ *** процес. *** ***.

***.

4

Причина за посочените заболявания са рискови фактори, които са били налице у ищеца, като наследствена предразположеност, пол, възраст, начин на живот и т. н. *** е наследствено заболяване, като за неговата проява значение има начинът на храненето, теглото и други. Безспорно психическите пренапрежения, психичните травми, които е преживял ищецът по време на воденото срещу него наказателно производство са оказали негативно влияние и върху соматичното му здраве и са възможна причина за утежняване на съС.ието му, но посочените заболявания не е възможно да се дължат само на психичните проблеми, които са го съпровождали по време на наказателното преследване, тъй като същите имат многофакторна генеза и предклинични стадии в развитието си. Хроничната психотравма или т. нар. тревожност е съС.ие, което може да влоши наличието на заболявания, които ищецът е имал към момента по различни механизми. Стресът също е многофакторен и не може да се приеме, че същият е в резултат само от воденото разследване или повдигнато обвинение, тъй като може да бъде резултат и на други фактори, като конфликти в семейството и/или на работното място, неудовлетвореност и други. Обективно стресът не може да бъде измерен, тъй като хората реагират различно на един и същи дразнител. Заболяванията на ищеца имат хронично протичане и не е възможно пълно излекуване от тях. В момента същият спазва дадените му от съответните специалисти препоръки, доколкото тези заболявания изискват ежедневен прием на медикаменти пожизнено, изследвания и контрол на съС.ието.

По делото са приети три епикризи, като първите две са от УМБАЛ Свети Георги ЕАД – Пловдив за хоспитализирането на ищеца в периода от 15.03.2022 г. до 19.03.2022 г. и от 20.03.2022 до 22.03.2022 г., а третата е от УМБАЛ Пълмед – Пловдив за хоспитализацията му от 24.03.2022 до 27.03.2022 г. Медицинските данни по същите са взети предвид и обсъдени от вещото лице в заключението по съдебномедицинската експертиза.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят Д. А. Л. дава показания, че живее на семейни начала с ищеца вече десет години. Определя същия за спокоен, уравновесен, разбран, неконфликтен, добър човек. Твърди, че ищецът бил притеснен дали няма да влезе в затвора, тъй като не знаел какво може да се случи наказателното дело.