Решение № 328 от 24.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. гр. Добрич, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500596 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 960/22.03.2023 год. на ЕТ „***-Т. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., ***, представлявано от управителя Т. Й. Т., чрез упълномощения адвокат Б. Д. от АК – гр. В., срещу решение № 24/21.02.2023 год. на Каварненския районен съд по гр. дело № 254/2022 год., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ***, И. П. Т. с ЕГН ********** от гр. К., ***, действащ със съгласието на майка си Г. И. Т. с ЕГН ********** и същата като законен представител на сина си К. П. Т. с ЕГН ********** от гр. К., ***, К. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. С., *** и С. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. С., ***, сумата от 7 152,60 лв.

(седем хиляди сто петдесет и два лева и шестдесет стотинки лева), представляваща неустойка за неизпълнение на договор за наем от 06.04.2016 г. и допълнително споразумение от 20.09.2016 г.

Със същото решение съдът е осъдил на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ЕТ „***-Т. Т.“ да заплати на Т. П. Т., И. П. Т., действащ със съгласието на майка си Г. И. Т. и същата като законен представител на сина си К. П. Т., К. Г. Т. и 1

С. Т. Т. сумата от 1 324,40 лв. (хиляда триста двадесет и четири лева и четиридесет стотинки лева) – разноски по делото.

С определение № 421/05.06.2023 г. въззивният съд е оставил без движение искова молба с вх. Рег. № 1998/05.07.2022 г., по която е образувано гр. Дело № 254/2022 г. по описа Районен съд – К., като е указал на ищците в едноседмичен срок от връчване на посоченото определение да отстранят следните нередовности на исковата молба: Да посочат цената на всеки един от предявените в условията на обективно и субективно съединяване искове по заявени претенции от всеки един от ищците срещу ответника за всяка една от посочените години, за които се претендира присъждане на неустойка за забава, тъй като всяко едно от вземанията е предмет на самостоятелен иск.

В изпълнение на дадените им указания ищците са депозирали молба с рег. № 3917/16.06.2023 г., към която са приложили платежно нареждане за довнесена държавна такса по сметка на Районен съд – К. в размер на 324,70 лв., като с внесената до момента ДТ от 314,40 лв. общият размер на платената в първоинстанционното производство ДТ възлиза на 639,10 лв.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила по пощата на 21.03.2023 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 07.03.2023 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на РС – К. за основателност на предявените искове, които изводи не са съобразени с възраженията на въззивника – ответник в първоинстнционното производство по отношение липсата на активна материално-правна легитимация у ищците за водене на делото.

Изразява се несъгласие и относно приетото от районния съд, в 2 противоречие с възражението на ответника, за наличието на пасивнаматериално правна легитимация в лицето на последния, доколкото за процесния период ЕТ не е осъществявал търговска дейност, а наемните вноски по договора са заплащани от Т. Т., в качеството му на физическо лице.

Неправилно е приложен от районния съд на института на „неустойката“, като в изследвания договор не са налице клаузи, уреждащи заплащането на неустойка от страна на наемателя. След прекратяване на договора за наем ответникът е ползвал имота въз основата на „неформален договор“, който не е съдържал задължение за заплащане на неустойка.

Предвид изложеното се настоява за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна според който решението на районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 254/2022 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба на П. Т. Т., ЕГН **********, починал в хода на производството по делото и заместен по реда на чл. 227 от ГПК от своите законни наследници: Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ***, И. П. Т. с ЕГН ********** от гр. К., ***, действащ със съгласието на майка си Г. И. Т. с ЕГН ********** и К. П. Т. с ЕГН **********, представляван от своята майка и 3 законен представител Г. И. Т. с ЕГН **********, и двамата от гр. К., ***, К.

Г. Т. с ЕГН ********** от гр. С., *** и С. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. С., ***, всички чрез упълномощения адвокат М. К. от АК - гр. Добрич, с която срещу ЕТ „***-Т. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представляван от Т. Й. Т., са предявени обективно и субективно съединени искове за заплащане на сумата от 7 152,60 лв., след допуснато с протоколно определение от 26.01.2023 г. изменение на предявения иск по чл.

214 от ГПК – намаление от първоначално заявената претенция за сумата от 7 860 лв. на 7 152,60 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор за наем от 06.04.2016 г. и допълнително споразумение от 20.09.2016 г.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани чрез упълномощения адвокат и в съдебно заседание, ищците, от една страна като наемодатели, и ответникът, от друга страна като наемател, са сключили на 06.04.2016 г. договор за наем на недвижим имот „***“, находящ се в гр. К., Крайбрежна зона, ***, със срок на договора до 30.09.2016 г. На 20.09.2016 г. страните са подписали допълнително споразумение към посочения договор, по силата на което последният е изменен по отношение на раздела „Цени и плащания“ и раздела „Срок на действие на договора“. Вместо уговорената наемна цена от 4 500 лв., е постигнато съгласие наемната цена да се заплаща за срока на договора на два пъти по 3 000 лв., съответно до 30.05. и до 30.10. на текущата година. Срокът на договора е продължен от 01.10.2016 г. до 30.09.2021 г. Посочена е банковата сметка, по която да се превеждат сумите от наем. Съгласно чл. 5 от раздел V – Допълнителни условия от договора, страните са се договорили, че „наемателят е длъжен при закъснение на плащанията на наемната цена, да заплати за всеки просрочен ден „неустойка в размер на 2% от наема“, което се равнявало на 60 лева на ден. Ищците твърдят, че ответникът закъснявал с плащанията си и за периода от месец юни 2019 г. до месец септември 2021 г. не заплащал в уговорените срокове дължимия наем, както следва: 3 000 лева, дължими до 30.10.2019 г. били преведени на 13.11.2019 г., като просрочието от 13 дни при 2% неустойка на ден се равнява на 780 лева; 3 000 лева, дължими до 30.05.2020 г. били преведени на 06.07.2020 г., като просрочието от 36 дни при 2% неустойка на ден се равнява на 2 160 лева, 3 000 лева, дължими до 30.10.2020 г. били преведени на 01.12.2020 г., като просрочието от 31 дни при 2% неустойка на 4 ден се равнява на 1 860 лева, 3 000 лева, дължими до 30.05.2021 г. били преведени на 20.07.2021 г., като просрочието от 51 дни при 2% неустойка на ден се равнява на 3 060 лева.

Ищците настояват, че в качеството си на наемодатели са изпълнили поетото задължение, но ответникът не е заплащал в срок наемната цена, поради което и дължал уговорената неустойка. Молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от 7 152,60 лв., след изменението на предявения иск от 7 860 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения адвокат Б.

Д. от АК - гр. В., е депозирал писмен отговор, според който предявените искове от С. Т. и К. Т. са недопустими, тъй като посочените ищци не са страни по процесния договор за наем, респ. нямат право да претендират суми по същия, доколкото в договора фигурирал само П. Т. като наемодател, поради което производството спрямо двамата ищци следва да бъде прекратено.

На следващо място ответникът сочи, че от 2019 г. не е упражнявал никаква дейност като ЕТ, поради което не е пасивно легитимиран да отговоря по предявените искове. Посочено е също така, че клаузата за неустойка, въз основа на която е формирана исковата претенция, фигурира единствено в договора за наем от 06.04.2016 г., а в допълнителното споразумение от 20.09.2016 г. същата не е отразена.

Ответникът настоява за прогласяване нищожността на допълнителното споразумение, поради сключването му в противоречие със закона – същото не е било вписано в Службата по вписвания, каквато задължение са имали страните съгласно разпоредбата на чл. 112, б. „Е“ от ЗС.

Неоснователността на предявените искове ответникът основава на чл. 1, ал.2 от променения раздел VІ – Прекратяване на договора от допълнителното споразумение, като страните са приели, че „Договорът за наем се прекратява предсрочно, без предизвестие от страна на наемодателя, при забава на плащането от страна на наемателя на договорената цена с 10 дни“. В тази връзка се сочи, че първото плащане е следвало да бъде на 30.10.2019 г., а такова било направено от ответника на 13.11.2019 г., което означавало, че 5 договорът бил прекратен по силата на неизпълнение на задължението за плащане на наема от наемателя в уговорения срок. Респективно били престанали да действат и всички договорени клаузи, вкл. и за неустойка.

Доколкото ответникът продължил да ползва процесния имот, това било по силата на „неформален договор“, за който била ясна само цената, която била заплащана от страна на ответника. Настоява се производството по делото да бъде прекратено, като образувано по недопустими искове, а в условията на евентуалност – исковете като неоснователни да бъдат отхвърлени.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено по делото, че наследодателят на ищците Т. П. Т. е придобил процесния недвижим имот, по силата на сключен с Община К. на 14.07.2000 г. Договор за продажба на недвижим имот, вписан под № 95, том III, вх. рег. № *** г. Съгласно представено удостоверение за наследници с изх. № РЛН22-УГ51-16647/03.11.2022 г., издадено от Община Столична – гр.

С., Т. П. Т. е починал през 2012 г., като негови наследници са: К. Г. Т. – преживяла съпруга, и низходящите от първи реда /синове/: П. Т. Т. и С. Т. Т..