Решение № 18688 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18688 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110169259 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк.

С., срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6430,39 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Форд Фокус“, с рег. № *******, от настъпило на 09.09.2019 г. в гр. в гр. София, на ул. „Панчо Владигеров“, в района на автомивка „Калас“, пътнотранспортно произшествие по вина и на водача на л.а. „БМВ 530 И“, с рег. № *******, гражданската отговорност на когото е била застрахована при ЗД „БУЛ ИНС“ АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 09.09.2019 г., в гр. София, на ул. „Панчо Владигеров“, в района на автомивка „Калас“, било реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на лек автомобил (л.а) „БМВ 530 И“, с рег. № *******, и л.а. „Форд Фокус“, с рег. № *******. Сочи, че събитието е настъпило по вина на двамата водачи, като водачът на л.а. „Форд Фокус“ предприел маневра завой наляво за навлизане към автомивка „Калас“ и бил ударен от насрещно движещия се с превишена скорост л.а. „БМВ 530 И“. Излага доводи, че в резултат от настъпилото ПТП били реализирани щети по л.а. „Форд Фокус“, по отношение на който била налице имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 0320189907018738. Сочи, че за настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП № К-525/09.09.2019 г. от длъжностно лице от отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Твърди, че към датата на събитието гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ 530 И“ била застрахована при ответното дружество. Сочи, че доколкото има качеството на застраховател по отношение на увреденото МПС, пред дружеството е било заявено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е била образувана ликвидационна преписка № 210554865, като били извършени оглед и опис на щетите по автомобила. Сочи, че за определяне на щетите по л.а. „Форд Фокус“ и на техния размер, увреденият автомобил бил огледан в доверен сервиз, от който била представена проформа1 фактура, съгласно която разходите за възстановяване на уврежданията по автомобила били в размер на 25 832,59 лв., който надхвърлял 70% от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, с оглед на което вредата по преписката била квалифицирана като „икономически тотал“ съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ. Ето защо за възстановяване на уврежданията по автомобила било определено обезщетение в размер на 14 400,78 лв., като с преводно нареждане от 21.11.2019 г. ищецът изплатил на правоимащия „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД сумата от 14 400,78 лв., представляваща определеното застрахователно обезщетение по посочената преписка, във връзка с която дружеството-ищец реализирало и обичайни разноски в размер на 15,00 лв. Твърди, че „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД предоставило във владение на застрахователя л.а. „Форд Фокус“ в състоянието след катастрофата и надлежно го упълномощило да се разпорежда с автомобила, поради което впоследствие ищецът продал останките на процесното МПС за сумата в размер на 1570 лв.

Поддържа, че с изплащането на дължимото застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента. В тази връзка, с писмо с изх. № 310007919/15.10.2024 г., получено от ответника на 16.10.2024 г., отправил регресна покана до ЗД „БУЛ ИНС“ АД за възстановяване на стойността на заплатеното от „Дженерали Застраховане“ АД застрахователно обезщетение в размер на 6430,39 лв., включващо 6415,39 лв. – ½ от изплатеното застрахователно обезщетение, намалено със стойността на продадените останки, ведно с дължимите ликвидационни разноски на стойност от 15,00 лв.

Твърди, че ответното дружество отказало да заплати задължението си. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск за сумата в размер на 6430,39 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Потвърждава, че към датата на процесното събитие е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „БМВ 530 И“, с рег. № *******, по силата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното деяние на водача на л.а. „БМВ 530 И“, както и да е налице причинно-следствената връзка между щетите от процесното МПС и деянието, извършено от водача на л.а. „БМВ 530 И“. Оспорва иска и по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и 2 причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 27.01.2025г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 20.03.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: 1/ към датата на процесното събитие л.а. „Форд Фокус“, с рег. № *******, е бил застрахован при „Дженерали Застраховане“ АД по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 0320189907018738; 2/ към датата на процесното събитие отговорността на водача на л.а. „БМВ 530 И“, с рег. № ******* е била застрахована при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3/ ищецът е изплатил в полза на собственика на увреденото имущество застрахователно обезщетение в размер на 14 400,78 лв.; 4/ предоставяне във владение на застрахователя на л.а. „Форд Фокус“ в състоянието след катастрофата и последвала продажба от застрахователя на останките на процесното МПС за сумата в размер на 1570 лв.; 5/ отправена регресна покана, получена от ответното дружество на 16.10.2024 г., с искане за възстановяване стойността на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и извършените ликвидационни разходи.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху механизма на настъпване на процесното ПТП и дали водачите на двете МПС са допуснали нарушение на правила за движение по пътищата, т.е. налице ли е съпричиняване. В частност в исковата молба ищецът твърди, че отговорността за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е на двамата водачи, тъй като водачът на л.а. „Форд Фокус“ предприел маневра завой наляво за навлизане към автомивка „Калас“, без да пропусне насрещно движещия се с предимство, но с превишена скорост, водач на л.а. „БМВ 530 И“.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. писмени, гласни и заключението на САТЕ, настоящият съдебен състав приема, че на 09.09.2019г., около 22:00 ч., в гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ******* се е движил по бул. „Панчо Владигеров“ с посока от ул.

„Обелско шосе“ към бул. „Сливница“ и при вход/изход на автомивка „Калас“, водачът предприел маневра за завой наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение, без да пропусне насрещно движещия се автомобил, вследствие на което настъпил удар с движещия се срещу него с превишена скорост лек автомобил „БМВ 530 И“, с рег. № **********. В случая на основание чл. 202 ГПК съдът не възприема заключението на вещото лице единствено в частта, в която е посочено, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Форд Фокус“. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В частност настоящият съдебен състав приема, че водачът на лек автомобил „БМВ 530 И“ също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, доколкото се е движил с превишена скорост, до който извод съдът достигна след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на водача на л.а. „БМВ 530 И“ – Н.

К. Н., който при разпита му в проведеното на 20.03.2025 г. открито съдебно заседание допусна, че е възможно да се е движил със скорост до 70 км/ч и изрично заяви, че от рано е забелязал водача на другия автомобил, натиснал е спирачки, но автомобилът е излязъл извън контрол и не е успял да спре навреме, като след настъпване на произшествието както л.а.

„Форд Фокус“, така и л.а. „БМВ 530 И“ са били тотална щета – моторът на управлявания от свид. Н. автомобил е влезнал навътре, а таванът се е изкривил, т.е. ударът е бил много силен.

3

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че са напълно несъстоятелни доводите на процесуалния представител на ищеца, обективирани в писмената защита, че по настоящото дело било доказано, че водачът на л.а. „БМВ 530 И“ се е движел със скорост от 128 км/ч, което се установявало от постановлението за прекратяване на наказателното производство, което имало обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл следва да бъде изяснено на ищеца, чрез процесуалния му представител, че цитираното постановление не обвързва гражданския съд, който разглежда иска за репариране на вредите. Само постановената влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно посоченото в чл. 300 ГПК. Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство отразява единствено становището на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същото обаче няма СПН, няма доказателствена стойност и становището му не е задължително за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Щом като липсва присъда на наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени средства непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, като изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно степента на съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност (в този смисъл е Определение № 8 от 11.01.2012 г., постановено по ч. т. дело № 897/2011 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, І т.о.).