Решение № 583 от 02.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100502738 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Средно училище „С.К.О.“ гр. Д., Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-П., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 29/27.01.2026 год. по същото дело, В ЧАСТТА МУ, с която въззивното учебно заведение е осъдено да заплати на А. Г. А. от гр. Варна, на основА.е чл. 200 от КТ, сумата от 15 000 лева (7669, 38 евро), съставляваща разликата над 5000 лева (2556, 46 евро) до присъдените 20 000 лева (10 225, 84 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдА.я, в резултат на трудова злополука, станала на 31.01.2023 год. в гр. Д., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (31.01.2023 год.) до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквА.я, че решението в атакуваната от въззивника (ответник по исковете) част, с която искът на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука от 31.01.2023 год. е уважен за разликата над 5000 лева (2556, 46 евро) до присъдените 20 000 лева (10 225, 84 евро), е неправилно. Въззивникът счита, че е нарушен установения в чл. 52 ЗЗД принцип и присъденото на ищцата обезщетение за 1 неимуществени вреди е прекомерно и не съответства на действително търпените от нея болки и страдА.я. Твърди се също, че неправилно е счетено за неоснователно и възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на трудовата злополука.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от въззивника част и за постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудовата злополука от 31.03.2023 год. да бъде отхвърлен за разликата над 5000 лева (2556, 46 евро) до присъдения в полза на ищцата размер от 20 000 лева (10 225, 84 евро).

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна – ищцата А. Г. А., оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Претендира присъждане на разноски.

В писмено становище-отговор, подадено чрез процесуален представител, Държавно предприятие „Национална компА.я „Ж.И.“ (ДП „НКЖИ“) със седалище гр. С. - трето лице – помагач на страната на ответника и настоящ въззивник Средно училище „С.К.О.“ гр. Д., Варненска област, счита, че неправилно е прието за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на трудовата злополука.

От Община Д. с ЕИК ******** – трето лице – помагач на страната на ответника и настоящ въззивник Средно училище „С.К.О.“ гр. Д., Варненска област – не е постъпил отговор на жалбата.

В съдебно заседА.е въззивникът не изпраща представител. В писмено становище, подадено чрез пълномощник, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседА.е въззиваемата, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Община Д. – трето лице-помагач на страната на ответника, не изпраща представител в съдебно заседА.е; депозира писмено становище, според което въззивната жалба на ответника е основателна. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване от ищцата за настъпването на трудовата злополука.

Третото лице-помагач на страната на ответника – Държавно предприятие „Национална компА.я „Ж.И.“, със седалище гр. С., не изпраща представител в съдебно заседА.е.

Първоинстанционното решение, в частите, с които са уважени предявените от ищцата А. Г. А. против ответника Средно училище „С.К.О.“ гр. Д., Варненска област искове по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от настъпилата на 31.01.2023 год. трудова злополука, ведно със законната лихва, до окончателното им изплащане, както и в частта му, с която искът на ищцата по чл. 200 КТ за обезщетение за претърпени от трудовата злополука неимуществени вреди е уважен до размера 2 на сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 31.01.2023 год. до окончателното й изплащане, не е обжалвано, в тези части решението е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 200 КТ.

В исковата си молба ищцата А. Г. А. от гр. Варна е навела следните твърдения:

Въз основа на трудов договор от 15.09.2021 год., в периода 15.09.2021 год. – 15.09.2023 год. e работила в ответното Средно училище „С.К.О.“ гр. Д., Варненска област, на длъжността „Старши учител“ на пълно работно време при 8-часов работен ден.

На 31.01.2023 г. ищцата се придвижвала по обичайния път от мястото, където живее в гр. Варна, до работното й място в гр. Д. с железопътен транспорт. След като слязла от влака и излязла от района на ж. п. гара Д., тръгнала пеш към училището, където работи. Около 08, 20 часа, вървейки към училището, се подхлъзнала на покрит със сняг заледен участък и паднала на земята, опирайки се на лявата си ръка, при което изпитала силна болка. По спешност била транспортирана в МБАЛ „С.А.“ гр. Варна, където била установена травма на лявата й ръка, насочена е за хоспитализация и впоследствие оперирана. Според епикриза към ИЗ 1221/2023 са извършени „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем на сложност“. Болничният престой продължил от 01.02.2023г. до 08.02.2023г. Извършената на 01.02.2023г. рентгенография установила фрактура на долните краища на лакътната и лъчевата кост, което наложило ищцата да бъде оперирана. Твърди, че в резултат на получената при злополуката травма, в продължителен период от време изпитвала силни болки, загубила съня си, чувствала се безпомощна и непълноценна, била зависима от чужда помощ за най- елементарни неща. Към настоящия момент функцията на ръката й не е възстановена напълно, налице е видимо леко изкривяване на костите на предмишницата на мястото, където е извършена операцията; остеосинтезата и пироните не са извадени.

За настъпилата злополука е било уведомено НОИ ТП Варна и съставен Протокол № 5103-03-5/12.03.2024 г., като с разпореждане № 51040364/26.03.2023г. на НОИ ТП Варна злополуката е обявена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искА.я: За осъждане на ответното учебно заведение да й заплати сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 31.01.2023 год., изразяващи се в търпени болки и страдА.я, психически стрес и дискомфорт от невъзможност да възстанови обичайния си жизнен ритъм за дълъг период от време, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 31.01.2023 год. до окончателното й изплащане, като пред настоящата инстанция производството е висящо само в 3 частта му по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от трудовата злополука до размера на сумата от 15 000 лева, представляваща разликата над 5000 лева, до присъдените от първоинстанционния съд 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането (31.01.2023 год.) до до окончателното й изплащане С допълнителна молба ищцата е уточни л а , че не е получавала застрахователно обезщетение; описала е и точното местоположение на трудовата злополука – тротоарът от лявата страна на изхода от гарата в гр. Д., на няколко метра от намиращите се там лавки за продажба на сандвичи, респ.

– на 100 метра от сградата на гарата в посока изток, или посока – надясно при перспектива с гръб към ЖП гарата.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител, ответникът Средно училище „С.К.О.“ гр. Д., Варненска област, оспорва иска. Счита, че е недопустим, поради нередовност на исковата молба – ищцата не е навела твърдения дали е получила застрахователно обезщетение за трудовата злополука. В случай, че е получила зстрахователно обезщетение, то следва да бъде приспаднато от размера на претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука. Не оспорва, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното учебно заведение и че е претърпяла трудова злополука. Счита, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено и не съответства на претърпените от нея болки и страдА.я.

В отговора си на исковата молба ответникът прави и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата А. Г. А. по чл. 201, ал. 2 КТ, което е основА.е за намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че пострадалата е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност, тъй като не се е съобразила със задълженията за безопасност при придвижване към работното място, извършвайки действия в нарушение на установените правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявала да го предотврати, непроявявайки нужното усърдие. Настоява претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди (в случай, че дължи такова) да бъде намалено, съобразно приноса й за настъпването на трудовата зпополука.

Третото лице-помагач на страната на ответника – Община Д. не изразява становище.

Третото лице-помагач на страната на ответника - ДП „Национална компА.я Ж.И.“, със седалище гр. С., изразява становище, че няма отношение към спора, тъй като процесният участък, в който е настъпил инцидента , не е обект на железопътната инфраструктура и настоява за прекратяване на производството спрямо него. Оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, евентуално – размерът на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука е силно завишен и не съответства на търпените от нея болки, страдА.я и неудобства.

4

В съдебно заседА.е ищцата, чрез процесуален представител, поддържа иска си и настоява да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседА.е ответникът Средно училище „С.К.О.“ гр. Д., Варненска област, чрез процесуале н представител, оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор. Счита, че ищцата е проявила небрежност, довела до съпричиняване вредоносния резултат и настоява това да бъде взето предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Иска да се вземат предвид констатациите на НОИ, че мястото на злополуката е района на ЖП гара гр. Д.. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на стрА.те, прие за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно установено между стрА.те и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 31.01.2023 год. стрА.те по делото са в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № РД-10120/15.09.2021 г. по силата на който ищцата А. Г. А. е назначена на длъжност „старши учител“ в СУ „Св.К.О.“ гр. Д..

С декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-25/31.01.2024 год. ищцата е декларирала пред НОИ ТП Варна трудова злополука, претърпяна от нея на дата 31.01.2023 год. в 08:20 часа в гр. Д., в района на ж. п. гара Д..

С Разпореждане № 5104-03-64 от 26.03.2024 год. на НОИ ТП – Варна декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО. В разпореждането е посочено, че злополуката е станала по време на придвижване по обичайния път от постоянното място на живеене до работното място. Според описА.я в разпореждането мехА.зъм на трудовата злополука, пострадалата А. А., слизайки от влак на ж. п. гара Д., тръгва пеш към училището, където работи, при което се подхлъзва на заледен участък, пада и контузва лявата си ръка. Вследствие на това получава „съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито в ляво“, довело до временната й неработоспособност.