Решение № 20 от 09.01.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2848/2022
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 09.01.2023
- В сила
- 09.01.2023
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 210 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20225300502848 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №260400/08.07.2022г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 181/16г., с ко ето се отхвърлят предявените от В.
И. К., ЕГН ********** и Д. С. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Пловдив, ул.
*** против Д. К. Т., ЕГН ********** и Н. В. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
Пловдив, бул. *** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищците сумата от 5 (пет) лева като частична от вземане в общ размер на 1 800 лева – главница, представляваща сума, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищците преминавайки ежедневно с лек автомобил с рег. № *** за периода 01.11.2010г. – 01.05.2011г. през част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 244 кв. м., заключено между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на приложената към исковата молба скица, от който имот ищците притежават ½ идеална част в режим на СИО, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2015г. до окончателното ú изплащане, за които суми е издадена Заповед № 8181/09.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14667/15г. по описа на ПдРС, V гр. с.
Жалбоподателите В. И. К., ЕГН ********** и Д. С. К., ЕГН ********** молят 1 съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи исковете.
Въззиваемите страни Д. К. Т., ЕГН ********** и Н. В. Т., ЕГН ********** считат жалбата за неоснователна и молят съда я отхвърли. Претендират разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
С Решение № 77/12.10.20г. по гр. д. № 4227/19г. на ВКС ІІ г. о. жалбоподателите са признати за собственици по отношение на въззиваемите на ½ ид. ч. от процесния имот в режим на СИО.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда до въпроса налице ли е друг иск, с който въззивниците да се защитят или разполагат единствено с иска по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
При отговора на този въпрос съдът съобрази, че имотът, в който притежават жилище въззиваемите е имал достъп до улица, като от 2009 година устройственият план е изменен и оттогава имотът има достъп до улица единствено през имота на жалбоподателите. От неоспореното заключение на вещото лице инж. Р. се установява, че предстои реконструкция на бул. *** и след приключването ú имотът на възизваемите ще има лице на път. Следователно за отношенията на собствениците на имоти, свързани с осигуряване на достъп до улица, чрез преминаване през чужди имоти следва да намери приложение специалната уредба по чл. 190 и следващите от ЗУТ, тъй като загубата на лице на имота, в който се намира жилището на Т.и е в резултат на изменение на подробен устройствен план.
Ето защо, съгласно нормата на чл. 191, във връзка с чл. 210 от ЗУТ размерът на процесното обезщетение следва се определи по администартивен ред и това е редът на защита на правата на жалбоподателите.
Доколкото искът по чл. 59, ал.1 от ЗЗД е акцесорен и е налице друг път на защита за ищците, то така предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли, без да се обсъждат останалите обстоятелства по делото.
Като е достигнал да същия правен извод и е отхвърлил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на въъззиваемите разноски, направени във въззивното разглеждане на делото в размер на 300лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260400/08.07.2022г. на Пловдивския районен съд, 2
ХІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 181/16г.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН ********** и Д. С. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Пловдив, ул. *** да заплатят на Д. К. Т., ЕГН ********** и Н. В. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Пловдив, бул. *** сумата 300 (триста) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3