Определение № 555 от 14.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. Б., 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20261200900032 по описа за 2026 година

Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:

По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата сочи, че на 09.10.2025 г. около 05:45 ч. по път Е79 с посока на движение от гр. С. към гр. Б. се движил лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с peг. № *****, управляван от Н.М.Б.. Водачът на л.автомибил в района на км. 366 при движение с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка, а именно намалена видимост, в тъмната част на денонощието, облачно време и мокър асфалтов път, блъска намиращия се на пътното платно пешеходец Д.Й. И..

Вследствие на инцидента почива пешеходецът Д.Й. И., който е баща на ищцата Х. Д. Й..

Твърди, че процесното ПТП, водачът на лекият автомобил не е изпълнил задължението си да остане на място и да уведоми компетентните органи.

За настъпилия пътен инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1046-51902 от 09.10.2025 г., в който са описани обстоятелствата и причините за настъпването на ПТП.

По случая е образувано досъдебно производство.

Твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лекият автомобил, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП – чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116, чл.

123, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Твърди, че настъпилата смърт на починалия е в пряка причинноследствена връзка с описаното пътнотранспортно произшествие.

Сочи, че настъпилата смърт на Д. И. е приела изключително болезнено.

1

Между тях е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, която бива прекъсната за секунди. Само за миг ищцата е загубила един от най-близките си хора, което е преобърнало света й.

Починалият е бил опора, закрила и пример за подражание, стожер на едно стабилно семейство.

След процесното ПТП ищцата губи възможността да се осланя на бащина подкрепа и да споделя житейски радости и трудности, да почувства топлината на бащината прегръдка и силата на зрелия съвет. Липсата на бащина опора ще я съпътства в най-важните моменти от живота, без да може да разчита на помощ и подкрепа, каквито само баща би бил в състояние да даде.

Инцидентът се е отразил и на психическото й състояние. В нея е налице постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност. Затворила се е в себе си и трудно допуска и общува с други хора; плаче всеки ден, отказва да се храни, загубила е здравият си сън, буди се постоянно. Мъката, скръбта и липсата на фигурата на бащата съпътстват и ще съпътстват и за в бъдеще ежедневието и ще създават усещане за невъзвратима загуба и дълбока душевна рана, която никога няма да заздравее.

Сочи, че за лекият автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с peг. № ***, е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ЗАД Б.В.И.Т.

АД, ЕИК *** със застрахователна полица BG/03/125002509399 със срок на действие от 25.07.2025 г. до 24.07.2026 г.

Подала е съгласно чл. 380 КЗ молба входирана от Застрахователното дружество на 24.10.2025 г. за обезщетение за причинените й неимуществени вреди, по която обаче в предвиденият в КЗ 3-месечен срок няма предложение за плащане.

По делото е постъпил отговор от ответника - ЗАД Б.В.И.Т. АД, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна.

Сочи се, че не е реализирано събитие, обуславящо ангажирането на отговорността на застраховател, както че липса вина на застрахования водач, както и причинна връзка между настъпилото събитие и смъртта на пешеходеца.

Оспорва размера на неимуществените вреди, който счита за завишен.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с номер BG/03/125002509399, сключен за лек автомобил „Сеат”, модел „Ибиса” с регистрационен номер ***; обстоятелството, че ищцата е предявила претенция по реда на чл. 380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, както и че по заявената претенция не е изплащано застрахователно обезщетение.

Оспорва претърпените от ищцата неимуществени вреди да са резултат от процесното ПТП, причинено от виновно и противоправно поведение на Н.М.Б. водач на лек автомобил „ Сеат ”, модел „Ибиса” с рег.№ ***.

Оспорва, че механизма на ПТП, така както е описан в исковата молба;

2

Оспорва твърденията, че вината за пътния инцидент е на водача на лекия автомобил, както и че същият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.1 и ал, 2 и чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП и чл. 116 от ЗДВП.

Оспорва твърдението, че смъртта на Д.Й. И. се намира в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.

Оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата е възприела изключително тежко смъртта на своя баща, че е постоянно напрегната, чувства отчаяност и безпомощност, както и че в резултат на загубата е загубила съня си и е спряла да общува с други хора.

Сочи, че от представения констативен протокол за ПТП с номер 2251046-51902/09.10.2025 не може да се изведе доказаност на твърдението, че именно поведението на застрахования е станало причина за настъпването на събитието. От същия не става ясно кога е съставен, тъй като посочената в него е в деня на събитието, което е странно предвид описаното напускане на произшествието от водача. Констативен протокол за ПТП по правило се съставя от служители на МВР, които не са очевидци на настъпването на събитието и не са възприели обстоятелствата около неговото настъпване, респективно данните за механизма на настъпването му не следва да бъдат приемани.

Поддържа, че протоколът е годен да установи единствено обстоятелството на настъпване на ПТП, участниците в него, датата на съставяне на протокола и кое лице го е съставило. Като по отношение на всички останали обстоятелства констативния протокол не се ползва с материална доказателствена сила.

Сочи, че причината за смъртта на бащата на ищцата следва да бъде установена по начина, описан в действащото законодателство, а именно чрез аутопсия съобразно „Наредба № 12 от 4 ноември 2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт обща и клинична патология“ или чрез съдебномедицинска експертиза по реда установен в Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д.Й. И..

Сочи, че е допуснато от починалия нарушение на ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се движи плътно вдясно на платното за движение или по обособения и наличен банкет, каквото изискване е установено в ЗДВП; че Д. И. е предприел внезапно и необезопасено пресичане на платното за движение, на неуказано за целта място и без сигнализиране на намерението за осъществяване на пресичане; намирал се е на платното за движение без намерение за пресичане и/или при неспазване на разпоредбите на чл. 108 ал.1 и ал.2 от ЗДВП. Сочи още като възможна причина за ПТП и залитане на починалия и последвал удар с части на автомобила, вероятно под въздействието на алкохол или поради неизвестен здравословен проблем.

3

Заради този принос определеното от съда обезщетение, следва да бъде намалено с не по-малко от 80%.

Оспорва размера на неимуществените вреди, който счита за завишен, заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

В тази връзка сочи, че ищцата не е живяла в едно домакинство с починалия, поради което твърденията, че починалият се е явявал основна опора на семейството в случая не следва да се приема безкритично.

По отношение искането за лихва сочи, че такава не се дължи от момента на сезирането на застрахователя, а от изтичане на установения срок за произнасяне на застрахователя, като се вземе предвид, че на същия не е указано съдействие от ищцата в съответствие със задължението установено в разпоредбата на чл. 498 ал. 2 предложение последно от КЗ.

Сочи също, че допълнително поисканите от застрахователя доказателства не са представени, което пряко е преградило възможността да се установи основателността на заявената претенция и да се определи обезщетение.

Депозирана е ДИМ, с която се поддържа искането за изискване на материали от ДП № 371/2025 г. по описа на РУ – Б., пр.пр.№ 2635/2025 г. по описа на ОП – Б. и се иска събиране на още доказателства.

Депозиран е допълнителен отговор, с който се поддържат възраженията от първоначалния отговор по ИМ.

По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възрения на ответника -исковете са предявени на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД; ответникът е направил възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

По т. 3 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Кои права и обстоятелства се признават: наличието на валиден към датата на процесното ПТП, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника, относно лек автомобил „Сеат”, модел „Ибиса” с рег.№ ***; обстоятелството, че ищцата е предявила претенция по реда на чл. 380 КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, както и че по заявената претенция не е изплащано застрахователно обезщетение.

По т. 4 на чл. 146 от ГПК: Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатото.

По т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищцата е да докаже противоправно поведение на водача на лек автомобил „Сеат”, модел „Ибиса” с рег.№ ***, който при движение с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка, а именно намалена видимост, в тъмната част на денонощието, облачно време и мокър асфалтов път, блъска намиращия се на пътното платно пешеходец Д.Й. И.,който вследствие на удара умира; причинените на ищцата от това поведение на 4 водача на МПС неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира, описани в исковата молба; причинно-следствената връзка между поведението на водача и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да докаже, твърдените обстоятелства, а именно: че починалият е допуснал нарушение на ЗДвП, изразяващо се в неизпълненото задължение да се движи плътно вдясно на платното за движение или по обособения и наличен банкет, каквото изискване е установено в ЗДВП; че същият е предприел внезапно и необезопасено пресичане на платното за движение, на неуказано за целта място и без сигнализиране на намерението за осъществяване на пресичане; че починалият се е намирал на платното за движение без намерение за пресичане и/или при неспазване на разпоредбите на чл. 108 ал.1 и ал.2 от ЗДВП; че той е залитал, при което е последвал удар с части на автомобила, вероятно под въздействието на алкохол или поради неизвестен здравословен проблем.

Доказателствени искания:

Исканията на страните са допустими, относими и необходими, поради което съдът ги уважава с изключение на искането на ищцата за представяне на заверено копие на застрахователна полица, което е безпредметно, поради признаването на този факт от ответника. Възраженията на ответника по отношение на някои от зададените от ищцата въпроси към експертизата са неоснователни. Сочените въпроси са относими към предмета като с отговорите им ще се изяснят факти и обстоятелства, имащи съществено значение за настоящото дело.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника третото лице помагач да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК, тъй като такива то може да иска от насрещната страна , а не от лицето, което е привлякло като трето лице помагач, за да му помага.

По искането на ответника за привличане на трето лице помагач:

Съдът намира, че искането на ответника по чл. 219 ГПК за привличане като трето лице помагач на посоченото лице – Н.М.Б., ЕГН 7307230095 и адрес за призоваване: гр. С., местност Г.* е основателно. Искането е направено своевременно, посочен е адресът на лицето, чието привличане се иска. Отделно ответникът обосновава правен интерес от привличането й – с възможността да реализира регресна претенция спрямо виновния водач Н.М.Б. на основание чл. 433 т. 1 и т. 3 КЗ, предвид данните за напускането й на мястото на ПТП. Ето защо лицето Н.М.Б. следва да се конституира като трето лице помагач на страната на ответника.