Решение № 64 от 02.06.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Трявна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. И. като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20264240100170 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. Й., като майка и законен представител на малолетните деца И. Б. Х. и М. Б. Х., против Б. И. Х..

В исковата молба се твърди, че с решение по ГР.Д. №66/2024 г. описа на Районен съд – Трявна, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на децата И. и М. в размер от по 163,61 €. От този момент изтекъл период от две години, през който значително нараснал инфлационния индекс в страната и се променили социално-икономическите условия на живот. Променил се и размерът на минималната работна заплата за страната чрез нейното увеличение в размер на 620,20 €. При определяне на предходния размер на издръжката децата посещавали детска градина, а понастоящем и двамата били ученици. И двете деца имали желание за извънкласни занимания. Момчето тренирало футбол, а и двамата искали да ходят на плуване в ПМГ „Иван Гюзелев“ – Габрово. Сочи се в молбата също, че освен месечната издръжка бащата не поема други разходи за децата. Майката работи в „Емко“ООД, а бащата в „Монолит“ООД, като получава и допълнителни доходи като дисководещ.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което ответникът да се осъди да заплаща по-висок размер месечна издръжка на 1 децата И. и М., а именно в размер от по 212,7 € за всяко от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на задължението. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е взел следното становище: Искът е допустим, но неоснователен. Заплащаната от бащата издръжка е в по-висок размер от минималната работна заплата за страната към настоящия момент. Освен двете деца И. и М., на ********* г. на бащата се родило и друго дете – А. Б. Х., за което трябвало да се грижи.

Получаваното от него трудово възнаграждение възлизало на 766,94 €, което след удръжките и данъците се редуцирало до 595,19 €. След приспадане на дължимите суми за издръжка на двете деца и поне минималната издръжка за новороденото дете, за бащата оставала минимална сума за собствената му издръжка.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез адв. А. И. като пълномощник, поддържа предявения иск.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез адв. Н. С. като процесуален представител, поддържа направеното в писмения отговор оспорване на предявения иск.

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Детето И. Б. Х. е родено на ******* г. от майка А. А. Х. и баща Б. И. Х., видно от представеното удостоверение за раждането му.

Детето М. Б. Х. е родено на ******** г. от майка А. А. Х. и баща Б. И.

Х., видно от представеното удостоверение за раждането му.

С влязло в законна сила на 15.11.2024 г. решение №38/11.06.2024 г. по гр.д. №66/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна (потвърдено с решение №246/15.11.2024 г. по в.гр.д. №472/2024 г. по описа на Окръжен съд - Габрово) бащата Б. И. Х. е осъден да заплаща на сина си И. Б. Х. в размер на 320,00 лв. и на дъщеря си М. Б. Х. месечна издръжка в размер на 320,00 лв., чрез тяхната майка и законен представител А. А. Й. считано от 22.03.2024 г. до настъпване 2 на законна причина за изменението или прекратяването й.

Според служебна бележка изх.№УЧ-07-182/19.01.2026 г. на СУ „Петко Рачев Славейков“ – Трявна, детето И. Б. Х. е записано за ученик във II клас, дневна форма на обучение, през учебната 2025/2026 г.

Според служебна бележка изх.№УЧ-07-183/19.01.2026 г. на СУ „Петко Рачев Славейков“ – Трявна, детето М. Б. Х. е записано за ученичка във I клас, дневна форма на обучение, през учебната 2025/2026 г.

Според удостоверение изх.№ЕМ-Т-102/03.04.2026 г. на „Емко“ООД София, за периода м. юли 2025 г. – м. декември 2025 г. майката А. А. Й. е получила брутен доход по ЗДДФЛ в размер на 4273,12 лв. и обезщетения за временна неработоспособност и майчинство в размер на 281,16 лв., или общо 4554,28 лв.

Според удостоверение изх.№ЕМ-Т-255/14.04.2026 г. на „Емко“ООД София, за периода м. януари 2026 г. – м. февруари 2026 г. майката А. А. Й. е получила брутен доход по ЗДДФЛ в размер на 1264,12 евро и обезщетения за временна неработоспособност и майчинство в размер на 158,43 евро, или общо 1422,55 евро.

Според удостоверение изх.№6 от 12.03.2026 г. на „Монолит“ООД, за периода м. септември 2025 г. – м. февруари 2026 г. бащата Б. И. Х. е получил брутен доход в размер на 3480,58 евро.

От представено по делото удостоверение за раждане на детето А. Б. Х., същото е родено на ********* г. от майка С. В. Х.. и баща Б. И. Х..

От изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово се установява следното: Децата се отглеждат в семейната среда на майката, която полага основни грижи за тях. Майката и двете деца обитават етаж от къща, собственост на съжителя на майката.

Майката работи на длъжност „мотажник ВВ“ в цех на „Емко“ООД в с. Б., Община Т.. Получава доход от месечна работна заплата. Подпомага се и от ДСП – Габрово с месечна помощ за деца, съгласно чл.7 ал.1 от ЗСПД.

Получава редовно всеки месец присъдената издръжка от бащата за двете деца.

Бащата е назначен на трудов договор в „Монолит“ООД, на длъжност „багерист“. Получава доход от месечна заплата. Не декларира други доходи.

По негови данни, поради финансови затруднения се налага да работи и след 3 работно време и в почивните дни. Двете деца имат разностранни интереси, активни и любознателни са. И. посещава тренировки по футбол, но има голямо желание да тренира бокс и джудо, както и да ходи на плуване. М. има желание да ходи на футбол, карате, художествена гимнастика и плуване.

Поради високите цени на транспорта и таксита засега плуването в гр. Габрово им е отказано. Според социалния доклад, в семейството на майката на децата е осигурено всичко необходимо за развитието на малолетните деца.

От показанията на свидетеля А. Х.., настоящ съжител на ищцата, се установява следното: Децата имат желание да посещават различни извънкласни занимания, но поради липса на достатъчно финансови средства са спрени от някои от тях, като например плуване и за двете деца, а също балет и художествена гимнастика за М.. Бащата не дава допълнителни средства за издръжката на децата. Работи допълнително като дисководещ в различни заведения в гр. Трявна. Не взима децата с преспиване, а само през деня.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на детето И. Б. Х.:

Предявен е иск с правно основание чл.150 СК.

Съгласно чл.150 СК, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата, като съгласно т.19 от ППВС №5/16.11.1970 г. такова изменение е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките на чл.150 СК за изменяване размера на определената за детето И. издръжка. От определянето на предходния размер на издръжката е изминал период от около две години, през който детето е пораснало, а с това са се увеличили и нуждите му. През изминалото време е настъпила и съществена промяна в икономическите условия на живот в страната. Увеличен е и размера на минималната работна заплата, с която е обвързан размера на дължимата издръжка от родителите към ненавършилите пълнолетие техни деца, като към момента на определяне на предходната издръжка за детето И. същият е бил 933,00 лв. (равняващи се на 4

477,04 евро), а понастоящем размерът на минималната работна заплата е 620,20 евро.

При определяне размера на дължимата издръжка съдът, съгласно чл.142 СК, следва да се съобрази с нуждите на детето, възможностите на родителите и предвидения в ал.2 на горната разпоредба минимален размер на издръжката на едно дете, който се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната или този минимален размер към настоящия момент е 155,05 евро. Съобразявайки се с тези обстоятелства съдът счита, че на детето И., на 9 години, следва да се определи обща месечна издръжка в размер на 390,00 евро. От така определения общ размер на издръжката бащата следва да заплаща на сина си 195,00 евро месечно. Останалата част следва да се поеме от майката, ведно с грижите по възпитанието и отглеждането на детето, които в ежедневието водят до непредвидени разходи. При определяне на дължимия от бащата размер на издръжката, съдът съобрази следното: Бащата е работоспособен, работи и получава доходи от трудовата си дейност, макар и в невисок размер. При това положение съдът счита, че ответникът би могъл да заплаща определения по-висок размер на дължимата издръжка. В случай че това съставлява затруднение за собствената му издръжка, следва да потърси и намери начин за увеличаване на доходите си, тъй като задължението за издръжка към децата е първостепенно за всеки родител. В този смисъл е и разпоредбата на чл.143 ал.2 СК, съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали могат да се издържат от имуществото си. Същевременно с това съдът отчете, че бащата има и друго ненавършило пълнолетие дете - детето А. Б. Х., родено на ********* г., към което има също задължение за издръжка, както и това, че от предходното определяне на дължимата от бащата за детето издръжка е изминал непродължителен период от време – около две години, през който макар детето да е пораснало, не са се увеличили съществено нуждите му от издръжка.

На основание всичко изложено по-горе съдът намери, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на детето И. Б. Х., чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 195,00 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба 16.02.2026 г., ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на предвидените в закона основания за 5 нейното изменение или прекратяване, като в останалата част предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По отношение на детето М. Б. Х.:

Предявен е иск с правно основание чл.150 СК.

Съгласно чл.150 СК, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата, като съгласно т.19 от ППВС №5/16.11.1970 г. такова изменение е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките на чл.150 СК за изменяване размера на определената за детето М. издръжка. От определянето на предходния размер на издръжката е изминал период от около две години, през който детето е пораснало, а с това са се увеличили и нуждите му. През изминалото време е настъпила и съществена промяна в икономическите условия на живот в страната. Увеличен е и размера на минималната работна заплата, с която е обвързан размера на дължимата издръжка от родителите към ненавършилите пълнолетие техни деца, като към момента на определяне на предходната издръжка за детето М. същият е бил 933,00 лв. (равняващи се на 477,04 евро), а понастоящем размерът на минималната работна заплата е 620,20 евро.

При определяне размера на дължимата издръжка съдът, съгласно чл.142 СК, следва да се съобрази с нуждите на детето, възможностите на родителите и предвидения в ал.2 на горната разпоредба минимален размер на издръжката на едно дете, който се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната или този минимален размер към настоящия момент е 155,05 евро. Съобразявайки се с тези обстоятелства съдът счита, че на детето М., на 7 години, следва да се определи обща месечна издръжка в размер на 390,00 евро. От така определения общ размер на издръжката бащата следва да заплаща на дъщеря си 195,00 евро месечно. Останалата част следва да се поеме от майката, ведно с грижите по възпитанието и отглеждането на детето, които в ежедневието водят до непредвидени разходи. При определяне на дължимия от бащата размер на издръжката, съдът съобрази следното: Бащата е работоспособен, работи и получава доходи от трудовата си дейност, макар и в невисок размер. При това положение съдът счита, че ответникът би могъл да 6 заплаща определения по-висок размер на дължимата издръжка. В случай че това съставлява затруднение за собствената му издръжка, следва да потърси и намери начин за увеличаване на доходите си, тъй като задължението за издръжка към децата е първостепенно за всеки родител. В този смисъл е и разпоредбата на чл.143 ал.2 СК, съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали могат да се издържат от имуществото си. Същевременно с това съдът отчете, че бащата има и друго ненавършило пълнолетие дете - детето А. Б. Х., родено на ********* г., към което има също задължение за издръжка, както и това, че от предходното определяне на дължимата от бащата за детето издръжка е изминал сравнително кратък период от време – около две години, през който макар детето да е пораснало, не са се увеличили съществено нуждите му от издръжка.