Решение № 535 от 21.11.2025, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 1503/2024
- Вид
- Решение № 535
- Подписан
- 21.11.2025
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- Райна Русева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 535 гр. Смолян, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440101503 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от ищцата И. Н. Б. срещу ответника „**“ АД, с който се иска да бъде осъден ответника „**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Изпълнителния директор Н.К.Н., да заплати на И. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес: град **, сумата в размер на 1567,50 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за бизнес линия „** № 7030537 от 11.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2023г. в град Смолян е сключен Договор за бизнес линия „** № 7030537 с ответното дружество, по силата на който заемодателят „**" АД ми предостави заем в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, при следните параметри: 1. Фиксиран двуседмичен лихвен процент по заема: 6 % от усвоената главница за всеки 14 дневен период от ползването на кредита, но не по[1]малко от 30 (тридесет) лева. Лихвата се начислява на всеки първи ден от всеки 14 дневен период върху усвоената, но непогасена главница към том ден. Кредитополучателят заплаща лихвата в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване; 2. Минималната погасителна вноска е в размер на лихвата по т. 1. Падежът на първата вноска е на 25.09.2023, а всяка следваща е дължима на 14-ия ден, след падежа на предишната; 3. Срок на договора: една година, считано от датата на подписването му; 4. Погасителните вноски се заплащат на Кредитодателя по следния начин: чрез ** АД със следния КИН номер **. Ако плащането чрез ** 1
АД е извършено след 17.30 часа, същото се отразява в системата на Кредитодателят на следващия ден. по банков път по следната, банкова сметка:
" **" АД. За дата на плащане се счита датата, на която преведената сума от Кредитополучателя е постъпила в банковата сметка на Кредитодателя. в брой на търговски представител на Кредитополучателя срещу издаване на съответен счетоводен документ (ГКО), когато представителят посещава Кредитополучателя на някой от посочените от него адреси.
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК да ясно посочва какво следва съдържа договорът за кредит.
Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
В случая в нарушение на посочените разпоредби процесният договор за кредит не съдържа:
Чл.11 ал.1 т.7 - общия размер на кредита и условията за усвояването му;
Чл.11 ал.1 т.9 - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
Чл.11 ал.1 т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
Чл.11 ал.1 т.11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Чл.11 ал.1 т.12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по сроден договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за 2 кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В изпълнение на Договор за бизнес линия № 7030537 от 11.09.2023г. ищцата твърди, че е заплатила на ответника сумата от 1810,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за ищцата е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 1500,00 лева, а не на лихви и други разходи.
С постъпилия отговор по чл. 131 от ГПК от ответното дружество се сочи, че е налице е сключен Договор за бизнес линия „**" № 7030537 от 11.09.2023 г.
/"Договора"/, между дружеството, в качеството му на Кредитодател, „И. Б." ЕООД, ЕИК **, в качеството й на Кредитополучател и ищцата И. Н. Б. с ЕГН **********, в качеството й на Солидарен длъжник, по силата на който на кредитополучателят е предоставен еднолично дружество с ограничена отговорност - „И. Б." ЕООД, ЕИК **.
Свободното изброяване на клаузи от ЗПК, които са абсолютно неприложими към конкретния случай, не могат да се използват като аргументи в полза на ищцата. В процесния договор изрично е посочен фиксирания лихвен процент от заема в чл. 3, ал. 1, т. 1, представляващо възнаграждението на кредитора. Същият не само че е посочен, но е ясен и разбираем особено за кредитополучател, притежаващ качеството търговец, който действа като професионалист при упражняване на своята дейност. ЗПК и ЗЗП са изцяло неприложими към процесния казус. В ЗЗП конкретно е посочено кое е приложното поле на закона. Кредитополучателят няма качеството на потребител, легално дефинирано в §13, т.1 от ДР на ЗЗП:
„Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност." Кредитополучателят е търговец съгласно своята правноорганизационна форма, а не физическо лице и е усвоил кредита за обслужване на търговската му дейност. Ищцата - физическо лице солидарен длъжник не притежава качеството „потребител", доколкото съдебната практика е категорична, че: „физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има качество на потребител по ЗЗП, само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Ако физическото лице има тесни професионални или функционални връзки с дружеството - главен длъжник, като напр. участва в управлението му или е с мажоритарно участие като съдружник /акционер/, то не може да се приравни на потребител и да се ползва от защитата на 3 потребителското право" (в този смисъл: Определение № 9 от 10.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2702/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова). В настоящия случай солидарният длъжник И. Б. е управител и едноличен собственик на дружеството кредитополучател „И. Б." ЕООД, като за доказателство представям извлечение от Търговски регистър от партидата на ищцовото дружество /Доказателство № 1/. Ето защо не може да се приеме, че И. Б. има качеството на потребител, доколкото тя има тесни професионални и функционални връзки с дружеството главен длъжник, поради което не може да се ползва от защитата на потребителското право.
Горните съображения се отнасят и за твърдяното от ищцата нарушение, което се състояло в това, че договорът не съдържал посочване на ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В отношенията между търговци посочени правила не се прилагат. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по Закона за задълженията и договорите („ЗЗД"), именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от потребителя, при извършване на дейността по занятие той работи срещу печалба и на свой риск. Законът е построг към него, отколкото към другите длъжници. Тази по-голяма грижа трябва да се полага, когато лицето притежава търговско качество по отношение на всяка сделка, както и при всички абсолютни търговски сделки, без значение дали притежава търговско качество.
От ответното дружество е предявен насрещна искова молба на основание чл. 211 от ГПК, с иск с правното основание на чл.240 от ЗЗД като в нея се посочва, че е налице е сключен Договор за бизнес линия № 7037572 от 30.08.2024 г. между дружеството в качеството му на Кредитодател, „И. Б.“ ЕООД, ЕИК **, в качеството м на Кредитополучател и И. Н. Б., ЕГН ********** в качеството й на Солидарен длъжник. Съгласно договора, на Кредитополучателя е предоставен паричен заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 1500,00 лв. Сумата от 1500,00 лв. е лимитът, който е отпуснат на Кредитополучателя. Срокът на договор № 7037572/30.08.2024г. е 1 година. При подписване на Договора усвоената от Кредитополучателя сума е 1487,43 лв.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора Кредитополучателят заплаща лихва по заема в размер 6 % от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по-малко от 30 лв., която лихва представлява възнаграждението, което Кредитополучателят се задължава да заплати на Кредитодателя за ползването на заемната сума. В чл. 7, ал. 1 от Договора е уговорено, че при забава за плащане на която и да е погасителна вноска, Кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,3 % от всичко дължимо по договора за кредит, в това число неплатена главница, неплатена лихва по чл. 3, ал. 1, т. 1 и неплатени неустойки за всеки ден забава до пълното плащане на забавената сума или съответно до настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по настоящия договор. В чл. 7, ал. 2 от Договора е уговорено, че в случай на забава на плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни, на 41-вия ден Кредитополучателят дължи на Кредитодателя еднократна неустойка в размер на 20 % върху всичко дължимо 4 по Договора за кредит, в това число неплатена главница, неплатена лихва и начислени, но неплатени неустойки, представляващи разходи за събиране на вземането. При подписване на договора Кредитополучателят е усвоил 1487,43 5 лева. Към датата на подаване на настоящия отговор кредитополучателят е заплатил единствено няколко вноски (от общо 24 за период от 1 година), като е платил сума в общ размер от 463,46 лв., от които 462,71 лв. са послужили за погасяване на възнаградителна лихва, а 0,75 лв. за погасяване на главница.
Отделно от това. Кредитополучателят е заплатил и част от начислената неустойка за забава по чл. 7 ал. 1 от Договора, а именно е заплатил само 61.49 лв. от нея.
Ответникът не е заплатил остатъка от дължимата главница -1486,68 лева, както и 875,38 лв. начислена възнаградителна лихва по чл. 3, ал.1, т. 1, както и начислените му наказателни плащания по чл. 7, ал. 1 и ал. 2, а именно неустойка в размер на 0,3 % от всичко дължимо по договора за кредит за всеки ден забава - 160,87 лв., както и еднократна неустойка в размер на 20 % върху всичко дължимо, която се дължи при забава за плащане на погасителна вноска с повече от 40 дни - 397,55 лв., като общият размер на всички задължения (в т.ч. и пълният размер на главницата) е 2920.49 лв. към 17.03.2025 г., от които 1344.61 лв. са просрочени, което е видно от приложена към настоящия отговор Справка за плащания и дължими суми, включваща Удостоверение за наличие на задължения, направени плащания на „И. Б.“ ЕООД по договора и начислени наказателни такси на „И. Б.“ ЕООД по договора /Доказателство № 1/. Платените от ответника суми са погасени частично главницата - погасени са 0,75 лв. от нея, а от лихвата по чл. 3, ал.1, т. 1 от Договора са погасени 462,71 лв., което е видно от Справката за плащания и дължими суми, която представяме и моля да приемете с настоящия насрещен иск. На основание чл.