Определение № 115 от 05.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Варна, 05.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20263000600106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ос. л. А. П. В., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 320 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 25.03.2026г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения А. П. В. с ЕГН **********, не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от присъединеното общо наказание по НОХД №2564/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.

В частната жалба се излагат съображения досежно поправянето на В..

Акцентира се върху обстоятелството, че първоинстанционният съд е възприел безкритично становището на затворническата администрация без да извърши самостоятелен анализ на доказателствата по делото, а органите на администрацията били предубедени спрямо осъдения вследствие на дългогодишен институционален конфликт.

Изтъква се, че първоинстанционният съд не бил отчел дългогодишното добро поведение на В., множеството му награди, участието му в образователни и квалификационни дейности, както и трудовата му ангажираност. Отбелязва се наличието на реална социална перспектива след освобождаването му. Твърди се, че спрямо осъдения не е осъществена реална корекционна дейност и той бил третиран неравноправно в сравнение с останалите лишени от свобода.

Иска се отмяна на атакуваното определение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на А.

1

В..

По делото е постъпила молба от адв. Е. К. /ВАК/ в качеството й на служебен защитник на В., с която се иска частната жалба да бъде уважена.

Изтъква се, че поправянето на осъденото лице не би могло да бъде завършено в краткия остатък за изтърпяване на наложеното му наказание.

В съдебно заседание пред състава на Варненския апелативен съд л. св. В., редовно призован, се явява лично и се представлява от назначения му служебен защитник – адв. Е. К. /ВАК/. Частната жалба се поддържа изцяло.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява мотивирано становище за неоснователността на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а определението на ВОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Акцентира се върху колебливото поведение на осъдения по време на целия престой на изтърпяване на наказанието му.

Началникът на Затвора – Варна се представлява от инсп. Е.Т., който поддържа писменото становище на ст. комисар Й.Й. и твърди че към настоящия момент осъденото лице В. не се е поправило. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а определението на първостепенния съд да бъде потвърдено.

Варненският апелативен съд след преценка на съображенията, развити в частната жалба и изложените доводи от страните в хода на съдебното заседание, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество обаче жалбата се преценява като неоснователна поради следните съображения:

С протоколно определение № 320/25.03.2026г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 1 година, 1 месец и 20 дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, В. бил изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 2/3 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че липсват доказателства осъденият да се е поправил. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – а именно да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.

2

Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, намирайки за нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив към 02.04.2008г. била на висока стойност (84 т.), като впоследствие се наблюдават спадове и покачвания. Към датата на последната оценка на риска от рецидив – 11.08.2025г. – е отчетена средна стойност на риска от 61т. Т.е. действително се наблюдава занижаване на риска от рецидив, но не и в нужната степен.

Изготвените становища от инспектор М.Н. от ИСДВР при Затвора – гр.

Варна, от гл. инспектор Г.Н. от НС СДВР при Затвора – гр. Варна и от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр. Варна, очертали като първоначални дефицитни зони настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения, трудова заетост, управление на финансите, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми и умения за мислене. След изготвяне на актуалната оценка се наблюдава понижение в з о н и отношение към правонарушението, взаимоотношения, трудова заетост, управление на финансите, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Посочено било, че л. св. В. е демонстрирал противоречиво развитие в личностен план, а понижението в зоните с личностни дефицити не би могло да бъде определено като стабилно и окончателно. Отчетена била липса на устойчивост и ясно дефинирана мотивация за качествена промяна към преодоляване на поведенческите дефицити. Отсъствали саморефлексия и самокритичност към извършеното и проява на емпатия към жертвите и обществото като цяло. Макар и безспорно превъзпитателният процес да е започнал, постигнатите резултати не можело да бъдат определени като трайни, устойчиви и необратими.

В. е бил многократно награждаван, но със Заповед № 104-1058/05.03.2026г. му било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за това, че на 21.01.2026г. в първа група, I А коридор в корпуса на Затвора – Варна е участвал в неразрешено от администрацията на пенитенциарното заведение събрание на съвета на първа група. Макар лишеният от свобода да е бил санкциониран многократно в минали периоди, предвид настъпилата реабилитация по отношение на тези наказания, същите не следва да бъдат обсъждани и съобразявани от настоящия съд. Въззивната инстанция отчита, че в рамките на продължителния престой на В. в пенитенциарното заведение спрямо него са налагани и наказания за извършени престъпления.

През последните години от престоя си в затворническото общежитие, л. св. В. е осъществявал трудова дейност, като към настоящия момент е назначен на работа като „перач“ към домакински щат на Затвора – Варна. Той е 3 участвал в корекционни програми за обществено въздействие, включвал се е в курсове за професионална квалификация в затвора в гр. Бобов дол, участвал е в културно-масови мероприятия, спортни дейности и турнири.

Като краен извод в становищата било заключено, че не били налице достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо Тодоров с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Изготвената и представена на 03.02.2026г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л. св. сочи аналогични изводи – частична личностна стабилизация, относително подобрен самоконтрол и нагласа към просоциално съществуване, но и наличие на риск от дезадаптация при липса на външна структура, стабилна социална подкрепа и при натрупване на конфликти.

Настоящият съдебен състав намира твърдението на жалбоподателя, че остатъкът от наказанието бил твърде кратък и недостатъчен за постигане на окончателното поправяне на В., за ирелевантно. Доколкото събраните по делото доказателства сочат за липса на поправяне към настоящия момент, без значение е дали остатъкът от наказанието би бил достатъчен за окончателното поправяне на лишения от свобода.

Твърдението на жалбоподателя, че при предсрочно освобождаване би се поправил по-бързо и успешно поради наличието на позитивна социална среда, също се явява ирелевантно, доколкото към настоящия момент липсва окончателно поправяне.

Липсват данни за неравноправно третиране на В. в сравнение с останалите лишени от свобода вследствие на възникнал институционален конфликт, като видно от затворническото му досие спрямо него е провеждана екстензивна корекционна дейност.

Твърдените в жалбата участия в трудови процеси и специализирани програми, наличие на награди и изтърпяване на повече от 2/3 от присъдата не са под съмнение и се приемат от съда за обективно налични. Тези обстоятелства действително сочат за започнал корекционен процес, но не са достатъчни да обосноват втората, изискуема от закона предпоставка – за категоричното поправяне на л. св. В..

Варненският апелативен съд счита, че гореизложеното, както и констатациите, съдържащи се в становищата и оценката, категорично не свидетелстват в насока извод за поправяне на осъденито лице, изискуем по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната 4 жалба за неоснователна, а определението на Окръжен съд – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 320 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 25.03.2026г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения А. П. В. с ЕГН **********, не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от присъединеното общо наказание по НОХД №2564/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5