Решение № 8915 от 04.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49084/2021
- Вид
- Решение № 8915
- Подписан
- 04.08.2022
- Състав
- ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 8915 гр. С., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110149084 по описа за 2021 година
Ищецът „Б.. чрез „Б.. - клон Б. е предявил против Г. Н. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 8144,79 лв. - незаплатена главница по договор за кредит, ведно със законна лихва от депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 04.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането; 630,11 лева - мораторна лихва за периода от 20.02.2017г. до 16.01.2021г.; 11,12 лева - възнаградителна лихва за периода 20.01.2017г. до 20.12.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6753/2021 г. по описа на СРС, 61 с-в.
При условията на евентуалност в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, ищецът предявява осъдителен иск за посочените суми с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В този случай моли да бъде прието, че ИМ има характер на волеизявление на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Ищецът твърди, че на 04.06.2016 г. между „Б. /чийто правоприемник е ищцовото дружество/ и ответника е сключен договор за потребителски кредит № EMLN-13465606, по силата на който кредитодателят по договора се съгласил да предостави на кредитополучателя Г. Н. К. сумата от 10500 лева в заем за срок от 18 месеца, срещу което в тежест на ответника възникнало задължение да върне получената сума на 18 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 685,07 лв. В изпълнение на договора кредитодателят превел сумата по личната банкова сметка на длъжника Г.К.. Ищецът посочва, че съгласно чл. 5 от договора за кредит - при неплащане на две месечни вноски, 1 вземането по кредита става изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. На 20.01.2017г. длъжникът преустановил плащането на месечните вноски, поради което, считано от 20.02.2017 г. вземането станало изискуемо в пълен размер на непогасените вноски по кредита. Твърди, че от страна на кредитора е изпратено уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост.
Ищецът посочва, че от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК от страна на длъжника и ответник по настоящото дело са постъпили следните плащания от страна на длъжника: на 26.01.2021 г. - сумата от 100 лв. и на 04.03.2021 г. - сумата от 100,00 лв.
Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва получаването на покана за доброволно плащане на дълга, с която кредитът да е обявен за предсрочно изискуем.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
С подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в законовия срок длъжникът е релевирал възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и оспорва да е в облигационни отношения с „Б..
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационно отношение с ответника; получаване на паричната сума от ответника; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по заема, респективно на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., упражняването на потестативното си право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът да е бил уведомен; размер на дълга за главница и договорна лихва.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяването на дълга.
От представения от ищеца договор за потребителски кредит EMLN-13465606 и условия към договора /л. 6-9 от делото/ се установява, че на 04.06.2016г. между „Б. в качеството на кредитор и ответника Г. Н. К. в качеството на крадиполучател било постигнато съгласие, по силата на което кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в общ размер на 10500 лева, които ответникът следвало да върне на равни месечни вноски в размер на по 685,07 лева за срок от 18 месеца. Съгласно погасителния план към договора, крайният срок на договора бил 20.12.2017г. /падежът на последната вноска/. В погасителния план бил посочен падежа на всяка погасителна вноска – 20-то число на съответния месец.
Съгласно чл. 2 от условията на договора - месечните погасителни вноски включвали главница по заема заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора.
Съгласно чл. 5 от условията на договора – при забава на една или повече месечни 2 погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение до Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Коментирания договор за потребителски кредит не се оспорва от ответника като документ, поради което съдът го кредитира изцяло, правейки извод за възникнали между ищеца и ответника облигационни отношения, свързани със сключения договор за потребителски кредит.
Относно представената от ищеца и неоспорена от ответника като документ – покана /л. 14 от делото/ съдът ще посочи, че от същата да се установява, че на 16.01.2018г. ищецът е обявил предсрочна изискуемост на кредита. Действително, по делото липсват доказателства тази покана да е била връчена на ответника, но този факт е без съществено значение за изхода на делото, доколкото видно от срока на договора за кредит - датата на падежа на последната вноска, е била 20.12.2017г. и тя е настъпила много преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е станало на 04.02.2021г.
В тази връзка съдът ще припомни, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е длъжен да вземе предвид всички новонастъпили обстоятелства преди постановяване на решението, които са от значение за спора. В конкретния случай това обстоятелство, което следва да бъде взето предвид, е, че както към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, така и към подаване на исковата молба срокът на договора вече е бил изтекъл, като всички неизплатени вноски по него /или части от тях/ са били падежирали.
С оглед на това, възражението на ответника, свързано с липсата на доказателства за връчване на поканата, в която ищецът е обективирал волята си да обяви кредита за предсрочно изискуем, е ирелевантно.
СРС кредитира изяло заключението на ССЕ, което не е оспорено от страните. Вещото лице е дало пълни и обосновани отговори на поставените въпроси.
Съгласно заключението на ССЕ:
От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи се установи, че въз основа на сключения на 04.06.2016г. Договор за потребителски паричен кредит EMLN -13465606, банката е отпуснала на ответника сума в размер на 10 500,00 лева.
Сумата в размер на 10 500,00 лв. е преведена по личната банкова сметка на ответника с IBAN: ..
От извършената проверка в счетоводството на ищеца, предоставените документи и направените изчисления се установи, че задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК — 04.02.2021г. са в размер на 8 844,60 лв.
(8144,79+11,12+688,69 =8844,60), както следва: главница - 8 144,79 лева; възнаградителна 3 лихва - 11,12 лева и обезщетение за забава -688,69 лева.
Начислените задължения на Г. Н. К. по Договор за потребителски паричен кредит EMLN - 13465606, съгласно приложения погасителен план, който обхваща периода от 20.07.2016г. до 20.12.2017г. са в размер на 12 331,26 лв. /10500,00+1831,26=12331,26/, както следва: главница - 10500,00 лева; възнаградителна лихва - 1 831,26 лева или общо - 12 331,26 лева.
Извършените плащания от ответника, с които са погасени задълженията по процесния кредит са в размер на 6 475,35 (4175,35+2300,00=6475,35), както следва: до датата на обявяване на предсрочна изискуемост -
4 175,35 лева след датата на обявяване на предсрочна изискуемост - 2 300,00 лева Извършените плащания до датата на обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 4 175,35 лв. по дати са, както следва: на 25.07.2016г. - 685,07 лева; на 25.08.2016г. 685,07 лева; на 16.09.2016г. -685,07 лева; на 25.10.2016г.- 685,07 лева; на 26.01.2017г. 685,07 лева; на 27.03.2017г. - 100,00 лева; на 26.04.2017г. - 50,00 лева; на 26.05.2017г. 100,00 лева; на 28.06.2017г. -100,00 лева; на 27.07.2017г. -100,00 лева; на 28.08.2017г. 100,00 лева; на 03.10.2017г. - 100,00 лева; на 27.11.2017г. -100,00 лева или общо 4175,35 лева.
Извършените плащания, след датата на обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 2 300,00 лв. по дати са, както следва: на 29.01.2018г.
-100,00 лева; на
27.02.2018г.
- 100,00 лева; на 16.04.2018г. -100,00 лева; на 11.06.2018г.- 100,00 лева; на 26.07.2018г.
- 100,00 лева; на 26.09.2018г. - 100.00 лева; на 27.12.2018г. -100,00 лева; на 28.01.2019г.
- 100,00 лева; на 27.03.2019г. -100,00 лева; на 08.05.2019г. - 100,00 лева; на 29.05.2019г.
- 100,00 лева; на 01.08.2019г. -100,00 лева; на 03.10.2019г. - 100,00 лева; на 28.10.2019г.
- 100,00 лева; на 27.12.2019г.- 100,00 лева; на 27.01.2020г. 100,00 лева; на 27.02.2020г. - 100,00 лева; на 27.04.2020г. - 100,00 лева; на 12.06.2020г.100,00 лева; на 26.06.2020г.
- 100,00 лева; на 28.07.2020г.- 100,00 лева; на 09.09.2020г.100,00 лева; на 27.10.2020г. 100,00 лева или общо 2300,00 лева.
Със сумата в размер на 4 175,35 лв. (2355,21+1820,14=4175,35) задълженията по процесния кредита, както следва: главница в общ размер на 2 355,21 лева; възнаградителна лихва в размер на 1 820,14 лева или общо 4 175,35 лева.
За периода от 20.02.2017г. до 04.02.2021г., - датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е начислено обезщетение за забава в размер на 2 988,69 лв., както следва:
Дълг
Период
Брой дни
Сума
8 144.79лв. 20.02.2017г.-12.03.2020г.
1117
2 527,15лв.
8 144,79лв. 15.07.2020г.-03.02.2021г.
204
461,54лв
Общо
2 988,69лв.
Със сумата в размер на 2 300,00 лв. е погасена част от начисленото обезщетение за 4 забава.
Задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК са в размер на 8 844,60 лв. (8144,79+11,12+688,69=8844,60), както следва:
Главница
Възнаградителна лихва