Протокол № 404 от 24.09.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 404 гр. Варна, 23.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20203100901300 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:02 часа се явиха:

Ищецът „НОВО ФИНАНС“ ООД, редовно призован за съдебно заседание, представлява се от адвокат Д. Т. , редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът Т. В. П. , редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат С.Хр., редовно назначена за особен представител и приета от съда от днес.

Вещото лице Ат. М. М. , редовно призован, явява се в съдебно заседание.

Вещото лице Р. Д. Х., редовно призована, явява се в съдебно заседание.

АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Хр.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА така, както е докладвано с Определение № 864 от 15.07.2021 г.

1

Производството е образувано по искова молба на НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК 203806803, Варна, с която ищецът, чрез пълномощника си адв.

Д.Т., е предявил искове срещу Т. В. П., ЕГН **********, от гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 76 128.74 лева, от които: неплатена главница по чл. 1.1 от договор за заем № 54-ВН-25.04.2017 г. в размер на 17 703.09 лева; лихви в размер на 12 613.45 лева съгласно чл.

2.2, б. Ж и б. З от договора за заем; наказателна лихва в размер на 27 557.81 лева, на основание чл. 2.6 и чл. 2.8 от договора за заем; договорна неустойка в размер на 10 621.85 лева съгласно чл. 2.7 от договор за заем, както и законна лихва върху остатъчната главница от 17 703.09 лева, считано от датата на прекратяване на договора на 16.10.2020 г. до предявяване на иска в размер на 19.67 лева; неплатена главница по друг договор за заем № 53-ВН24.04.2017 г. от 24.04.2017 г., съгласно чл. 1.1 от същия, в размер на 1 967.01 лева; лихва в размер на 1 401.49 лева съгласно чл. 2.2, б.ж и б.з; наказателна лихва в размер на 3 061.98 лева съгласно чл. 2.6 и чл. 2.8 от договора за заем от 24.04.2017 г.; договорна неустойка по чл. 2.7 от договора, в размер на 1 180.21 лева; законна лихва по договора за заем върху остатъчната главница, посочена по-горе, считано от датата на прекратяване на договора до предявяване на иска, в размер на 2.19 лева, ведно със законна лихва върху главниците по двата договора, считано от завеждане на иска на 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сторените съдебноделоводни разноски.

В исковата молба се твърди следната фактология по спора: Твърди се, че страните са били в правоотношение по два договора за заем, съответно от 24.04.2017 г. за сумата от 2000 лева и от 25.04.2017 г. – за сумата от 18 000 лева. Твърди се, че описаните договори са прекратени едностранно от заемодателя НОВО ФИНАНС ООД поради неплащане на задълженията от заемополучателя Т.П., като се твърдят останали незаплатени задължения.

Твърди се, че двата договора са сключени и при действието на Общи условия, както и при предварително представен Стандартен европейски формуляр за информация на потребителски кредити. Твърди се още, че сумите, предмет на договорите, са били реално предоставени на ответника. По първия договор от 25.05.2017 г.: Срещу престираните 18 000 лева длъжникът 1 дължал по първия договор месечна погасителна вноска съгласно погасителен план, 2 включваща част от главница и договорна лихва в общ размер от 409.49 лева, платима до 25 число на месеца, считано от 25.05.2017 г. Твърди се, че длъжникът заплатил само осем вноски, след което престанал да обслужва заема. Поради това и на основание чл. 2.7 от договора, с покана получена на 16.10.2020 г., била обявена предсрочната изискуемост на задължението и договорът прекратен, считано от 10.09.2018 г. В исковата молба се твърди, че от длъжника са заплатени 296.91 лева главница, която се приспада от предоставената заемна сума 18 000 лева, поради което се дължи остатъчна главница в размер на 17 703 лева. Твърди се, че дължимата договорна лихва към датата на прекратяване на договора е 12 613.45 лева, изчислени върху остатъчната главница, при ГПР в размер на 25 % фиксиран годишен лихвен процент. Поради това, лихвата се претендира от 25.12.2017 г. до 16.10.2020 г.

Претендира се и наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, считано от 25.12.2017 г. до прекратяването на договора на 16.10.2017 г. Същата възлиза на 27 557.81 лева. Освен това, ищецът претендира и неустойка в размер на 60 % от заемната сума или 10 621.85 лева от остатъчната главница. Претендира се и законна лихва върху същата тази главница 17 703.09 лева, считано от прекратяване на договора до подаване на иска, в размер на 19.67 лева. По втория договор за заем от 24.04.2017 г. ищецът твърди, че е предоставена сумата от 2000 лева заем при фиксиран годишен лихвен процент от 25 %. Съгласно погасителен план, длъжникът следвало да заплаща ежемесечно вноска в размер на 45.50 лева до 25 число на месеца, считано от 25.05.2017 г. Длъжникът се твърди, че заплатил само първите осем вноски, поради което на основание чл. 2.7 от договора, заемодателят обявил договора за предсрочно изискуем с покана, връчена на 16.10.2020 г. на длъжника. Твърди се, че от главницата са върнати 32.99 лева, поради което се претендира остатъчна сума в размер на 1 967.01 лева. В исковата молба са направени подробни разчети как са формирани останалите претенции, основани на този договор, а именно: договорна лихва в размер на 1401.49 лева; наказателна лихва за забава съгласно чл.2.6 от договора, в размер на 3 061.98 лева; неустойка от 60 % върху заемната сума или 1 180.21 лева съгласно чл. 2.7 от договора /остатъка от предоставената сума/; законна лихва върху остатъчната главница, считано от прекратяване на договора на 16.10.2020 г. до подаване на исковата молба.

3

Въз основа на изложеното са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати посочените по-горе /вкл. в табличен вид в искова молба/ суми, основани на двата договора за заем, ведно със законна лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на дълга. С определение от 27.10.2020 г. ВРС е прекратил образуваното по исковата молба ГД № 13488/2020 г. на 16 състав, като изпратил делото по подсъдност на ВОС, на осн. чл. 118 вр. чл. 104, т. 6 ГПК. С уточняваща молба пред ВОС ищецът е коригирал периодите на претендираните наказателни лихви за забава по двата договора за заем, както следва: по договора от 25.04.2017 г. се претендира лихвата от 5 %, считано от 25.01.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до 16.10.2020 г., съответно за първия период 22 955.01 лева и за втория период – 4 602.80 лева. Приспаднат е периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., поради обявеното извънредно положение. По втория договор за заем от 24.04.2017 г. наказателната лихва се претендира на същия принцип за периода от 25.01.2018 г. до 13.03.2020 г. в размер на 2 550.56 лева и за периода от 13.05.2020 г. до 16.10.2020 г. – сумата от 511.42 лева.

По отношение на ответника са установени предпоставките за назначаване на особен представител на разноски на ищеца. С разпореждане от 12.04.2021 г. съдът е назначил на ответника Т. В. П., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител адв.С.К. П. – Хр.. Същата е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, с който се оспорва основателността на предявените искове. /л. 33 и сл./

На първо място се оспорва обстоятелството, че Т.П. и сключил процесните договори за заем. Ако ги е сключил, то се навежда довод, че не е бил запознат с Общите условия към договорите. Твърди се, че ако ищецът има право да предоставя кредити, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, то не е извършил проверка на кредитната способност на заемополучателя. Твърди се, че ако е сключен договор, то сумата по заемите не е била предоставена реално на ответника.

Твърди се, че уговорената договорна лихва в размер на 25 % на годишна база противоречи на добрите нрави и е прекомерна. Същата се оспорва по основание и размер. Оспорва се и наказателната лихва по основание и размер; като прекомерна и противоречаща на добрите нрави. Ответникът се позовава на защитните разпоредби на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на чл. 18 от Наредбата за 4 дейността на заложните къщи, където са заложени максимално допустими предели на лихвите. Твърди се, че договорната неустойка в размер на 60 % също е прекомерна и противоречи на добрите нрави. Претендира се отхвърляне на предявените искове като неоснователни, а евентуално ако бъде установено, че са налице валидни договори за заем, то съдът да намали размера на претендираните лихви – ДЛ, НЛ и договорна неустойка. Оспорват се подписите на Т.П. в двата договора за заем, в разписка от 24.04.2017 г., в нот. акт за договорна ипотека и в разписки №№ 152 и 153/16.10.2020 г.

Твърди се, че тези документи не са подписани от ответника. Оспорва се и датата на съставяне на двете разписки от 16.10.2020 г. с твърдения, че същите не са предявявани на ответника. Не се възразява по искането за счетоводна експертиза. Прави се искане за представяне оригиналите на оспорените документи, посочени по-горе. Прави се искане за откриване производство по чл. 193 ГПК, ведно с назначаване на почеркова експертиза.

С допълнителна искова молба от 21.05.2021 г. ищецът поддържа исковете. Поддържа се, че дружеството е регистрирано като финансова институция по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което стриктно спазва СПК и ЗКНИП. Твърди се, че на ответника е предоставена персонализирана информация, относно параметрите на договора, при това 14 дни преди сключването му, вкл. стандартен евр. формуляр, ОУ към договора за заем и предварителен договор. Твърди се, че сумата от 2000 лева по договора за заем от 24.04.2017 г. е предоставена при подписване на договора, в брой, а сумата от 18 000 лева по втория договор за заем е преведена по банкова сметка на ответника, за което и приложено пл.нареждане. Твърди се, че в този смисъл ищецът е изпълнил задълженията си по договора за заем. Твърди се, че уговорения 25 % фиксиран лихвен процент не противоречи на чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП, където е предвиден максимален размер до 50 %. Поддържа се, че този процент е разпределен в месечните вноски по заемите и се дължи до 25 число на месеца. Твърди се, че ответникът е заплатил само 8 вноски като е спрял да обслужва договорите от 25.12.2017 г. Съгласно т. 2.7 от договорите се предвижда основание за предсрочна изискуемост при забава повече от 30 дни. Заемодателят се е възползвал от предвидената възможност да прекрати договора за заем и да иска предсрочно погасяване на задълженията по него.

Такова изявление е връчено на длъжника лично на 16.10.2020 г., откогато се 5 счита и прекратен договорът за наем. Посочен е начин за изчисляване на дължимата към този момент лихва в размер на 12 613.45 лева върху остатъчна главница от 17 703.09 лева, за периода от 25.12.2017 г. до 16.10.2020 г.

Оспорват се твърденията за нищожност на клаузите от договора: чл.2.6 от договорите за заем относно наказателната лихва при просрочие; чл. 2.7 от двата договора – неустойка при забава в плащането на дължима вноска в размер на 60 % от остатъчната заемна сума. /уточнени по размер, основание и период в ДИМ на л. 59/ Прави се довод, че при липса на релевирана нищожност на точните разпоредби от договорите за заем, съдът не дължи произнасяне по това възражение, тъй като това би противоречало на принципа на равнопоставеност на страните. В тази връзка се твърди, че е налице и индивидуално договаряне на клаузите от договорите. Поддържат се исковете, ведно с искане за присъждане на сторените в заповедното производство разноски, както и тези, сторени в исковия процес.

В срока за отговор е постъпило становище на особения представител адв. Хр., за неоснователност на исковете. Оспорва се наличието на индивидуално договаряне при 3 подписване на договорите за заем чрез подписване от длъжника на Европейския стандартен формуляр както и предоставяне на необходимата информация по заемите, на длъжника, в 14 дневен срок преди сключването на договорите. Оспорва се превеждането на сумите по двата договора на длъжника – както на сумата в брой, така и по банкова сметка. Поддържа се възражението за прекомерност и неравноправност на клаузата на фиксирана лихва. Прекомерно висок е и посоченият в договорите ГПР. Поддържа се, че е налице необоснованост на високите размери на договорните и наказателните лихви; не е ясно защо са кумулирани наказателна лихва и неустойка. Претендира се отхвърляне на исковете и евентуално намаляване размера на претендираните договорни лихви от 25% на годишна база, на 5% наказателна договорна лихва за забава на месечна основа и на 60% договорна неустойка върху заемната сума.