Решение № 945 от 13.07.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. Русе, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20214520106678 по описа за 2021 година

Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, гр.София, че въз основа на подадено заявление по чл.

410 от ГПК, срещу ответника М. М. К. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по образуваното ч.гр.д. № 4467/2021 г. по описа на РС-Русе. В предвидения от законодателя срок постьпило възражение от страна на длъжника, поради което ищецът предявява настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане срещу ответника.

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията "С.Г.Груп" ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с тьрговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ" ЕООД встьпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявленисто по чл.410 ГПK.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 14328161001. Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата. Между кредитора „Българска 1 телекомуникационна ком пания" ЕАД и М. М. К. бил сключен договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 14328161001 от 31.03.2018 г., с който му била предоставена мобилна услуга за номер 879863521 при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент 2 1.80 лева с ДДС, добавил за ползване тслевизионна услуга по тарифен план TV GO Start, с месечна абонаментна такса в размер на 8.90 лв. с ДДС и мобилен номер по същия абонаментен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент 21.80 лева с ДДС , за срок от 24 месеца.

Въз основа на сключените договори за предоставянсто на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 14328161001 от дата 31.03.2018. г, между ответника М.

М. К., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, EИК:

831642181 били издадени факгури, обективиращи вида и размера на незаплатените услуги, а именно:

1244650665/08.04.2018 г.,

1246324201/08.05.2018 г.,

1247998172/09.06.2018 г. за потребените от него електронни съобщителии услуги за период на потребление от дата 08.03.2018 г. до дата 08.06.2018 г.

Абонатьт е потребил и не заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца — за месец 04/2018г., 05/2018 г., и за месец 06/2018г.

След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер №14328161001 крайна фактура №1249666580/08.07.2018 г., с падеж на плащан е 22.07.2018 г., с начи слена обща сума за плащане.

В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищеца имал правен интерс да претендира неустойка в размер на 131.28 лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 06.07.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за плащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. По този начин, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същия не е спазил крайния срок за ползване на абонамента TV GO Start, VIVACOM Mobix 60 LTE за мобилен номер 879863521 и мобилен номер 879863522 до 31.03.2020 г., съгласно договор за мобилни услуги от дата 31.03.2018 г.

Ищецът уточнява, че претендираната сума в размер на 131.28 лв. е формирана като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси, без ДДС, по всеки избран тарифен план към ползваните далекосъобщителни услуги.

С оглед изложеното и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, моли да бъде постановено решение, с което да се признаете за установено по отношение на ответника М. М. К., че дължи на ищеца сумата от 131.28 л е в а – главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор, сключен между 2 ответника и „Българска телекомуникадионна компания" ЕАД. Претендинра и присъждане на разноските в двете производства.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът М. М. К., чрез назначения му особен представител, оспорва претенциите по основание и размер.

По делото е приложено ч.гр.д.№ 4467/2021г. по описа на РРС.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 4467/2021 г. по описа на РС-Русе, по което е издадена заповед № 2284/11.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. М. К. за сумите: 131,28 лева главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 14328161001 от 31.03.2018 г. сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и 205.00 лв. разноски по делото. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

За да установи съществуването на оспорваното вземане, ищецът представя договор №14328161001, сключен на 31.03.2018 г. между „БТК” ЕАД и ответника М. М. К., със срок на действие 24 месеца и предмет - предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен номер 879863521.

Представена е фактура № 1249666580/08.07.2018 г., издадена от „БТК” ЕАД, в която е отразено задължение на ответника в общ размер на 556.71 лв., с падеж на плащане 25.07.2018 г. В издадената крайна фактура е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищеца има правен интерс да претендира неустойка в размер на 131.28 лв.

Съгласно договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. цедентът „БТК” ЕАД прехвърля на цесионера “С.Г.ГРУП” ООД възмездно вземания, произтичащи от договори, описани в приложение № 1 към договора за цесия, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива. В чл. 1.7 от договора за цесия е посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентьт, фактурирани вземания на цедента и дължима сума. В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера цедентът предоставя писмено 3 потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.

Ищецът представя Потвърждение от „БТК“ ЕАД, че вземането от длъжника М. М. К. в общ размер 131.28 лв. е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., както и че информацията за конкретното вземане представлява извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.

Представен е и договор за цесия от 01.10.2019 г. със страни „С.Г.Груп” ООД в качеството на цедент и „ЮБЦ” ЕООД в качеството на цесионер. По силата на контракта цедентът прехвърля на цесионера вземания, придобити по силата на договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД от 16.10.2018 г., подробно индивидуализирани в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, неразделна част към този договор. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора, „цесионерът се задължава, по искане на цесионера, да му предостави писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на дадено вземане, което да послужи на цесионера за конституирането му по съответно съдебно и/или изпълнително дело.

Представено е „Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.“, в което е посочено, че „във връзка с отправено искане от „ЮБЦ“ ЕООД и в изпълнение на чл.6, ал.5 от договора за цесия от 01.10.2019 г., цедентът, действащ чрез управителя Юлиян Бойчев Цампаров, издава настоящото извлечение от Приложение No 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., по силата на който вземането на „ЮБЦ“ ЕООД спрямо М. М. К., в размер на 131.28 лв., е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД. Същото извлечение е подписано от управителя на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД – Юлиян Цампаров.

При така установените факти съдът достига до следните изводи:

Искът е допустим, подаден е дружеството - заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, № 2284 от 11.08.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 4467/2021 г. по описа на РС– Русе. Поради това ищецът има налице правен интерес от неговото предявяване.

Представените по делото доказателства, обаче, не установяват прехвърлянето на процесното вземане от „С.Г.Груп” ООД на „ЮБЦ“ ЕООД. Не са ангажирани приложенията към договорите за цесия, респективно частите от тях, в които се твърди, че са индивидуализирани прехвърляните вземания. В договора за цесия между „БТК” ЕАД и праводателя на ищеца изрично е посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците, като е уговорено, че по искане на цесионера цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Такова действително е представено на л.26 от делото. Следващият представен документ, обаче, именован от ищеца „Извлечение от 4 приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.”, съставен на 11.11.2021 г., не е издаден от представител на цедента „С.Г.Груп” ООД, а от управителя на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД, поради което не представлява писмено потвърждение за извършено прехвърляне на конкретното вземане срещу ответника, по смисъла на чл.6, ал.4 от договора за цесия. В цитирания текст да е допусната техническа грешка предвиждайки, че „цесионерът„ /вместо цедентът/ предоставя писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на дадено вземане, което да послужи на „цесионера“ за конституирането му по съответно съдебно дело. Безспорно не е възможно, нито е правно и житейски издържано, цесионерът да удостоверява сам на себе си съответното вземане.

Следователно, след като не изхожда от представител на цедента „С.Г.Груп”, то не е възможно да се установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане към „ЮБЦ“. След извършена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че считано от 19.12.2019 г. „С.Г.Груп” ООД е заличен търговец и няма как към 2021 г. да потвърди вземането срещу ответника, предмет на настоящия спор. В допълнение към това, не би могло да се приеме, че изявлението в извлечението индивидуализира конкретно вземане към посоченото в него физическо лице, тъй като едно вземане, освен с длъжник, кредитор и размер, се индивидуализира и по основание, което в случая не е посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме общото посочване в документа, че прехвърляното вземане произтича от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключване на договора за цесия от 01.10.2019 г. Цитираното съдържание не конкретизира точно определен договор, поради което и липсва основание да се приеме, че вземането произтича именно от релевираното по настоящото дело договорно правоотношение.