Решение № 311 от 17.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Кюстендил, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20211500100254 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в съда искова молба, предявена от И. Г. М., ЕГН **********, В. Д. М., ЕГН ********** и *** ЕООД, ЕИК *** чрез процесуалния им представител адв. Ч. Н. Д., със съдебен адрес:

********* срещу ***** АД, с ЕИК *** и адрес на управление: ****** за признаване за установено, че ипотечното право, учредено в полза на ****** АД, с ЕИК *** с Нотариален акт № **, т. II, рег. № 4393, дело № 126/2005 г., Нотариален акт № **, т. I, рег. № 2600, дело № 155/2006 г. и Нотариален акт № **, т. II, рег. № 5612, дело № 268/2008 г. , всичките на нотариус Д.С., регистриран под № ** на НК не съществува, поради погасяване по давност на претендираните от банката вземания във връзка с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 61/2013 г. по описа на РС- Кюстендил за следните суми: 217 493.04 евро представляваща главници по Договор за банков кредит от 17.10.2005 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, 8 507.59 лв. разноски за платена държавна такса, 4 703.79 лв. юрисконсултско възнаграждение, за чието събиране е образувано и зпълнително дело № 20137420400074 по описа на ЧСИ В.А., с район на действие ОС- Кюстендил.

Претендират се съдебно- деловодните разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че в полза на ответната банка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист срещу ***ЕООД в качеството на длъжник, И. М. и В. М. в качеството им на поръчители и ипотекарни длъжници, че е било образувано изпълнително дело, като на 18.04.2013 г. на длъжниците е била връчена покана за доброволно изпълнение, с която съдебният изпълнител ги уведомила за наложен запор на банковите им сметки и насрочен опис на 26.04.2013 г. на ипотекирания в полза на банката недвижим имот. По отношение на имота са били извършване няколко 1 публични продани, които са били обявени за нестанали. На 21.05.2014 г. взискателят е поискал спиране на изпълнителното дело, а на 11.08.2015 г. е поискал възобновяване на същото и едновременно с това насрочване на нова втора по ред публична продан, като на 09.09.2015 г. е насрочена нова такава, която е обявена за нестанала. Твърди се , че по силата на закона на основание чл. 494 ал. 2 ГПК в редакцията към 2015 г. доколкото в едноседмичен срок не е поискано определяне на нова начална цена, съдебният изпълнител е следвало да освободи имота и движимите вещи от изпълнение и възбрана и предвид обстоятелството, че след 26.10. 2015 г. не са извършени валидни изпълнителни действия и са налице предпоставките на чл. 433 ал. 1, т.8 ГПК. Позовава се на мотивите на т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС, че давностните срокове започват да текат от последно извършеното валидно изпълнително действие. А то е било извършено на 27.10.2015 г., когато е следвало да бъдат отворени наддавателните предложения по обявената публична продан от 24.09.2015 г. - 26.10.2015 г. Пояснява се, че задълженията, предмет на принудителното изпълнение, са за главница, за лихва и за разноски, и се установяват с влязло в сила съдебно решение, като по отношение на тях не се прилага 5-годишен давностен срок, тъй като производство по чл. 422 ГПК не е провеждано съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Счита се, че по отношение на претендиралите лихви следва да се приложи кратката погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, като вземането за лихви се считат за погасени към 27.10.2018 г., а вземането за главница по чл. 110 ЗЗД за погасено по давност към 27.10.2020 г. Сочи се, че претендираното вземане е било обезпечено с договорна ипотека № **, том ІІ, рег.№ 4393, дело № 126/2005 г. върху подробно описания в същия акт процесен недвижим имот, че с Анекс № 1 от 11.05.2006 г. към договора за банков кредит № КН-2 от 17.10.2005 г. кредитът е увеличен с 41 000 евро и е учредена втора по ред договорна ипотека № **, том І, рег. № 2600, дело № 155/2006 г. върху същия недвижим имот. тъй като ипотекарните длъжници И. М. и В. М. се явявали трети лица, които не са кредитополучатели, те се ползвали с правата по чл. 151 от ЗЗД и за тях бил налице правен интерес от предявяване на иска за установяване, че гаранционно обезпечителната функция на ипотеката е отпаднала след като бъде установено, че претендираното вземане е погасено по давност.

В съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск с добавяне на още едно основание, а именно, че към 13.01.2023 г. е настъпила абсолютната 10 годишна погасителна давност по отношение на претендираното вземане на ответника.

В хода на производството ищцата В. Д. М. е заявила, че има качеството на потребител по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, поради което се ползва от защитата предвидена в цитираната директива и в тази връзка е посочила, че в договора за банков кредит и анексите към не го се съдържат неравноправни спрямо нея клаузи. С молбауточнение вх. № 966/21.02.2023 г. са посочени неравноправните клаузи от договора за кредит.

В писмения отговор на ответната банка не се оспорва, че срещу солидарните длъжници- ответниците по делото, в нейна полза са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Сочи се, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Не се оспорва тврдението, ч е вземанията по договора за кредит, присъдени със заповедта за незабавно изпълнение, са били обезпечени с договорни ипотеки върху недвижим имот, както и че е било образувано е било изпълнително дело АД, изпълнението по което е било насочено срещу ипотекирания недвижим имот. Сочи се, че през целия период от датата 2 на образуване на изпълнителното дело до датата на спиране на същото с издадената в настоящото производство, изпълнителното дело било висящо и по него били извършени множество изпълнителни действия и проведени публични продани, последната от които е насрочена с времетраене от 10.02.2022 г. до 10.03.2022 г. (първа по ред), както и че след отмяна на определението на КнОС от САС въз основа на молба от *** АД, производството по делото било възобновено и е насрочена нова първа по ред публична продан с времетраене от 10.02.2022 г. до 10.03.2022 г., спряна с издадена обезпечителна заповед № 2/01.03.2022 г. въз основа на определение по гр.д. № 254/2021 г. Възразява като неоснователно срещу твърдението на ищците, че недвижимият имот следвало да бъде освободен от изпълнение поради несвоевременно направено искане от страна на взискателя за извършване на изпълнително действие.

Заявява се, че през целия период от м. октомври 2015 г. до спиране на изпълнителното дело на 01.03.2022 г. своевременно са извършвани на изпълнителни действия, с което давността е прекъсвана многократно. Определят се като неоснователни твърденията на ищците за настъпила перемпция към 27.10.2017 г., когато е следвало изпълнителното дело да бъде прекратено, акцентирайки, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността, а в случая, не бил налице двугодишен период, в който да не се е осъществявало изпълнение предвид насрочването на 18 публични продани в периода м. 09.2015г.- м. 03.2022 г.. Обобщава се, че установената в закона 5- годишна давност не е изтекла, процесните вземания не са погасени и съответно учредените за обезпечаването им договорни ипотеки са валидни и същите имат действие и към настоящия момент.

В становище вх. № 1018/24.02.2023 г. ответната банка е възразила срещу добавеното ново основание за недължимост на вземането, а именно настъпилата абсолютна давност, а със становище вх. № 1296/15.03. 2023 г. и по отношение на твърденията за наличие на неравноправни клаузи.

КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20137420400074 по описа на ЧСИ В.А. е образувано въз основа на два изпълнителни листа: 1/ от 15.01.2013 г., издаден на основание Заповед за изпълнение № 40/15.01.2013 г. по ч.гр.д. № 61/2013 09.01.2006 г., по силата на която ищците са осъдени солидарно да заплатят на ответната банка сумата в размер на 217 493.04 евро- представляваща главница по Договор за банков кредит от 17.10.2005 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 14.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски- държавна такса в размер на 8 507.59 лв. и юрисконсултско възнаграждение- 4 703.79 лв. и 2/ от 14.01.2013 г., издаден на основание на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по силата на която ответниците са осъдени солидарно за заплатят на ответната банка сумата 143 753.76 евро главница по Договор за банков кредит № КН-05 от 08.07.2008 г. и анексите към него (Анекс №1/02.11.2009 г., Анекс №2/12.02.2010 г., Анекс №3/ 28.06.2010 г., Анекс №4–09.02.11. г. и Анекс №5/ 23.12.2011 г. ) законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 14.01.2013 г. до изплащане на вземането, ведно с направените деловодни разноски в размер на 8 884.74 лв.

Вземанията по договорите за кредит са обезпечени с договорни ипотеки. Видно от приложения по делото Нотариален акт № **, т. II, рег. № 4393, дело № 126/2005 г. на нотариус Д.С., регистриран под № ** на НК банковият кредит в размер на 385 000 евро предоставен от ***** АД на *** ЕООД е обезпечен чрез учредяването от И. Г. М. и В.

3

Д. М. в качеството им на като ипотекарни длъжници на договорна ипотека върху собствения им недвижим имот, представляващ УПИ V- 6916, 6917 в кв. 281 по регулационния план на гр. К. с площ 459 кв.м., заедно с изградената в поземления имот хотелска част от триетажна масивна сграда с мансарден етаж, със застроена площ на хотелската част 1190.45 кв.м. С Нотариален акт № **, т. I, рег. № 2600, дело № 155/2006 г. на нотариус Д.С., регистриран под № ** на НК, се установява, че банков кредит в размер на 426 000 евро, от които 385 000 евро са вече били предоставени, а остатъкът до общия размер на кредита е предоставен като допълнителен кредит в размер на 41 000 евро по нов договор за кредит се обезпечава от И. Г. М. и В. Д. М. в качеството им на ипотекарни длъжници чрез учредяване в полза на банката на ипотека върху описания по- горе недвижим имот. Видно от приложения по делото Нотариален акт № **, т. II, рег. № 5612, дело № 268/2008 г. на нотариус Д.С., регистриран под № ** на НК, ответната банка отново е предоставила на *** ЕООД банков кредит в размер на 185 000 евро, ообезпечен с ипотека учредена от И. и В. М.и върху същия недвижим имот.

Видно от материалите по изпълнително дело № 74/2013 г. по описа на ЧСИ В.А. е, че в периода от образуването на изпълнителното дело- 14.03.2013 г. до 10.08.2022 г. са извършвани различни изпълнителни действия. На 16.04.2013 г. по искане на ЧСИ е била вписана възбрана върху недвижимия имот собственост на ответниците И. и В.

М.и. На 17.04.2013 г. до длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение с наложен запор и дата на опис. На 26.04.2013 г. е бил извършен опис на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, както и на движими вещи.

Установява се също така, че за периода 26.04.2013 г. до подаване на исковата молба16.06.2021 г. са били проведени 20 публични продани /първа и втора по ред/, които са били обявени за нестанали, като банката своевременно е подавала молби за насрочване на нови такива.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника да оспори чрез иск изпълнението. С този иск се оспорва вземането при материално правна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.