Определение № 1800 от 22.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1800 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501047 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на „Хоум Ту Ю България “АД с , чрез пълномощника адв.Димитров против определение № 229 от 25.03.2026 г., постановено по гр. д. № 361/2023 г. по описа на РС -Поморие , с което районният съд е оставил без разглеждане молбата на частния жалбоподател от 26.01.2026 г. за допълване на решение № 61/12.05.2025 г. постановено по делото по ред на чл.250 ГПК .

Частната жалба е допустима- подадена е от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, по основателността на частната жалба намери следното:

Производството е образувано по искова молба от „Хоум Ту Ю България” АД гр.София против Д. П. К. от гр. ***, с която е предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД. По делото е било постановено решение № 61/12.05.2025 г., с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 590 лв., с включен ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по т.4.1 от сключено между страните споразумение за условия по предоставяне на посредничество от 02.02.2023 г. Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника и 1 потвърдено с решение № 1008/18.12.2025 г., по в.гр.дело № 1 359/2025 г., по описа на ОС – Бургас.

С молба вх. № 450/26.01.2026 г. ищецът „Хоум Ту Ю България” АД е поискал допълване на постановеното по делото решение № 61/12.05.2025 г.в частта относно присъждане на дължими лихви за забава към главницата .

Препис от молбата е бил връчен на ответника, който чрез пълномощник е подал отговор в срока по чл.250, ал.2 от ГПК, с който е изразено становище за недопустимост на молбата, като подадена след срока по чл.250, ал.1, изр.второ от ГПК.

За да остави без разглеждане молбата ,първоинстанционният съд е посочил,че в случая първоинстанционното решение, допълването на което се иска, е подлежало на обжалване и съгласно чл.250, ал.1, изр.2 от ГПК, молбата за допълване може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението .Същото е връчено на ищеца на 27.05.2025 г., от която дата е започнал да тече срока по чл.250, ал.1 от ГПК, който срок е изтекъл към датата на подаване на молбата за 1 допълване – 26.01.2026 г., поради което същата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

Определението е правилно .

Съгласно чл.250, ал.1, изр.2 ГПК, молбата за допълване „ може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила ”. Установеното в закона изискване е ясно и недвусмислено – ако съдебният акт подлежи на обжалване, срокът за допълване тече от връчването му на страната, а когато решението не подлежи на обжалване – едномесечният срок по чл.250, ал.1, изр.2 ГПК започва да тече от датата на постановяването, съгласно чл.296, т.1 ГПК. В случая, решението, чието допълване се иска е връчено на страната на 27.05.2025 г. , поради което едномесечният срок изтича на 27.06.2025 г.,а молбата е подадена седем месеца по-късно .

Доводите на жалбоподателя, че решението на районния съд било влязло в сила с потвърждаването му от окръжния съд и от тогава започвал да тече срокът за допълване на решението ,е неоснователен .Тук става дума за допълване на решение с постановяване на ново ,с което съдът се произнесе по цялото искане на страната ,по което е пропуснал да се произнесе и срокът ,в който страната може да иска това допълване е ограничен в рамките на един месец след връчването на решението на страната и то именно на решението 2

,чието допълване се иска , а не на решението на горната инстанция . Това е така ,защото с молбата по чл.250 от ГПК се цели произнасяне по цялото искане ,като допълнителното решение също подлежи на обжалване по реда ,по който подлежи и основното решение.

Ето защо Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 229 от 25.03.2026 г., постановено по гр. д. № 361/2023 г. по описа на РС -Поморие , с което районният съд е оставил без разглеждане молбата на частния жалбоподател от 26.01.2026 г. за допълване на решение № 61/12.05.2025 г. постановено по делото по ред на чл.250 ГПК .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3