Решение № 447 от 05.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. гр. Червен бряг, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100394 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.422 вр. с чл.415 и чл.219, ал.3 от ГПК В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от взискателя по ч.гр.д. № 156/2023 г. по описа на ЧРС – *** с ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр.***“, Бизнес център, представлявано от двама члена на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие К.

М. – юрисконсулт против Т. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** за установяване на вземане по Заповед за изпълнение № 80/16.02.2023 г. издадена по ч.гр.д.№ 156/2023 г., че ответницата дължи сумата от 4 695,74 лева (четири хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и 74 стотинки), представляваща задължения за период от 12.01.2022 г. до 08.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 188,98 лева (сто осемдесет и осем лева и 98 стотинки), представляваща лихва за период от 28.05.2022 г. до 31.01.2023 г., както и държавна такса в размер на 97,69 лева (деветдесет и седем лева и 69 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева). В исковата молба се твърди, че служители на ищцовото дружество извършили множество проверки на адреса на електроснабдения имот като за целта били съставени констативни протоколи, в които отразили незаконосъобразно присъединяване към електроснабдителната мрежа. С оглед изложеното се твърди, че претендираната от ищцовото дружество сума е реално дължима от страна на ответника, поради което и предявените искове са основателни и доказани изцяло.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни и в тази връзка са релевирани съображения, че ответницата не е извършила 1 описаните вмешателства и манипулации в електропреносната мрежа и съответните измервателни уреди, същата не е знаела, че е закрита старата партида и на нейно място е открита нова с кл. номер 310267700117, на която също е титуляр, поради факта, че е продала имота още преди да е сключен предварителният договор.

Направено е искане за привличане на М. М. И. като трето лице помагач на страната на ответника и е предявен от ответника по основния иск Т. Г. Т. срещу конституирания в настоящото производство като трето лице помагач М. М. И. обратен иск за стойността на начислената ел. енергия в размер на същата сума, поради неизпълнение на договорни задължения по сключения Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.07.2019 г., свързани със задължението за смяна на клиентския номер и заплащането на използваната ел. енергия.

По делото е постъпил отговор на обратния иск, с който третото лице помагач М. М. И. признава иска и заявява, че същия е основателен и отговаря на истината. В условията на евентуалност е направено съгласие за погасяване на вземането, след изповядване на сделката и прехвърляне на имота.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД и иск с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК на ответницата срещу третото лице помагач.

Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД: Видно от приложеното по делото ч. гр. д.

№ 156/2023 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предявена с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явява допустим.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. За да бъде уважен искът, съдът следва да установи наличието на следните предпоставки: 1. валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на електрическа енергия за електроснабдения недвижим имот, 2. качеството потребител за ответника – собственик или ползвател. 3. възникнало в полза на ищеца потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел. енергия от ответника, както и че ответникът незаконосъобразно се е присъединил към електроснабдителната мрежа без СТИ /средство за търговско измерване/.

С изготвения по делото доклад е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че служители на ищцовото дружество са извършили многобройни проверки на адреса на електроснабдения имот, за което са съставени констативни протоколи - КП № 3034933/05.10.2022 г., КП№ 3035094/08.11.2022 г., КП № 3034343/11.04.2022 г.

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск, следва да се изложат следните съображения: видно от публично достъпните данни в регистъра на 2 лицензиите на КЕВР и представеното към исковата молба доказателство /л. 34 и сл./, че ищцовото дружество ***, с ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр.***“, Бизнес център /с предишно наименование *** притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия за територията на гр. София за срок от 35 години № Л-1357/13.08.2004 г., изменена с решение № И2-Л-135/09.12.2013 г. на ДКЕВР. От представеното доказателство се установява, че ищцовото дружество притежава лиценз за извършване на дейност по разпределение на електрическа енергия на територията на лицензията, включваща право и задължение за транспортиране на електрическа енергия през мрежата в съответствие с действащото законодателство; да експлоатира и поддържа съществуващата мрежа, да изгражда нови елементи от мрежата с цел нейното развитие за осигуряване непрекъснато и ефективно транспортиране на електрическа енергия до потребителите; да присъединява към мрежата потребители и производители на електрическа енергия, разположени на територията на лицензията; да сключва договори за пренос на електрическа енергия през мрежата по регулирани цени; да купува необходимата електрическа енергия за покриване на технологичните разходи на преноса; да монтира, поддържа, отчита и контролира средствата за търговско измерване на електрическа енергия; да извършва други необходими услуги, свързани с дейността по разпределение на електрическата енергия.

По делото е безспорно установено обстоятелството, че ответникът е собственик на имот, представляващ къща, находяща се на адрес: с. *** – частен имот. Същевременно обаче с Определение № 256 от 27.05.2023 г. е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 19.07.2019 г. между ТЛП и ответника е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с предмет процесния имот. Посоченото обстоятелство се установява и от представения по делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ето защо първият спорен момент по делото е кой в случая следва да заплати процесното вземане – собственикът или ползвателят.

В тази връзка следва да се посочи, че по силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

Легалната дефиниция на понятието “битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител.

Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент 3 на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО;Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г./. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, където е дадено определение на понятието “потребител на електроразпределителна мрежа”, а именно –лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа.

Доколкото по делото не е представен договор за продажба на електрическа енергия за процесния имот, сключен между ТЛП и ищцовото дружество, то съдът намира, че по така предявения иск следва да отговаря ответникът. Посоченото обстоятелство се установява и от представения по делото договор за предоставяне на достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, сключен между ищеца и ответника.

Преценката за основателността на предявения установителен иск следва да се извърши въз основа на действащата нормативна уредба към момента на възникване на твърдяното от ищеца право едностранно да коригира сметката на ищцовото дружество – Закон за енергетиката /ЗЕ/, Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.

С действащите към момента на извършване на проверката и корекцията разпоредби на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, е предвидена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава оператора на електроразпределителната мрежа от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия. Правото на оператора да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение под формата на обезщетение за вреди (в този смисъл е и Решение № 118/18.09.2017г. по т. д. № 961/2016 г. по описа на ВКС).

Другият спорен въпрос между страните по делото е кой има право да получи от крайния клиент начислената в резултат на извършената корекция сума – крайният доставчик или операторът на електроразпределителната мрежа, както и дали противоречат на ЗЕ предписанията на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ, съобразно които при неизмерена, неточно или неправилно измерена потребена електрическа енергия, корекционната сума следва да се начисли от и в полза на оператора на електроразпределителната мрежа. По така повдигнатия 4 спор настоящият съдебен състав приема следното: налице е делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора, която се съдържа в закон, който я предвижда - нормата на чл. 83, ал.