Решение № 519 от 10.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Бургас, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100500560 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1568/15.02.2024г. на НРС от Н. С. С., ЕГН: **********, С. И. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., ул. „М. С.“ № * и И. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул.„С. С. К. М“ № **, ет. *, ап. *, подадена чрез процесуалния им представител адв. Пламен Ченголов от АК- Бургас, против решение № 19/19.01.24г., поправено с решение № 57 от 21.02.2024г. и двете по гр.д.№ 729/23г. по описа на НРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с.Равда, ул.

„Странджа“ № 8, представлявана от председателя на УС на ЕС Александър Михайлович Усков, искове за отмяна на решенията по т.1 – 8.3, т.10 и т.12т.15 на проведеното на 01.06.2023г. общо събрание на ЕС. Моли съдебният акт да бъде отменен в съответната част и постановен нов, с който исковете бъдат изцяло уважени. Въвежда оплаквания относно изводите за спазване на правилата за кворума при приемане на решенията; по приложението на чл.17, ал.4 ЗУЕС; по представителството по време на провеждане на събранието.

Поддържа, че съдът не се е произнесъл по оспорването на всички 1 пълномощни на ЕС, даващи мандат на други етажни собственици да ги представляват. Моли да бъдат изключени всички незаверени пълномощни, приложени към писмения отговор.

Също оспорва избора на Александър Усков за управител на ЕС.

Заявява, че той не е избран от Управителния съвет на ЕС, нито от собственици, притежаващи повече от 67% ид.ч. от общите части на сградата.

Въвежда и оплакване, че като несобственик, Усков е следвало да представлява собственици в ЕС с пълномощни с нотариална заверка на подписите, каквито липсват. Твърди, че в нарушение на чл.143, ал.3 ГПК първоинстанционният съд е дал на Усков възможност да ангажира доказателства, след 26.10.2023г. по въведените от самите въззивници оспорвания в проведеното о.с.з. на 26.10.2023г. Ето защо счита, че е следвало приложените след посоченото с.з. писмени доказателства да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Освен това се оплаква, че съдът не е приложил разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗУЕС и съответно в УС била избрана Р.

Р., която не присъствала лично на събранието, а била представлявана от пълномощник, без представителна власт.

Твърди, че книгата на ЕС е антидатирана. Оспорва упълномощаването на И. С. от В. Б., както и на Сергей Комаров от майка му.

Заявява, че пълномощното и съответно присъственият лист в частта, касеща А. Н., са неистински доказателства.

Оспорва приетото решение за заплащане на вноските за управление и поддръжка на общите части на ЕС еднократно, а не ежемесечно.

Оспорва приложения документ за площообразуване, като заявява, че извършената СТЕ е установила съвсем различни идеални части за всеки обект.

Моли за отмяна на решението на НРС в отхвърлителната му за въззивниците част и за постановяване на ново, в горния смисъл. Претендира разноски.

Въззиваемата Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с.Равда, ***, оспорва въззивната жалба чрез адв. Е. Вангелова, съд.адрес: гр.Варна, ***, ет.2, ап.2. Твърди, че не е основателна и моли да бъде потвърдено решението на НРС в обжалваната част. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

2

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл. 40, ал.1 ЗУЕС.

БОС, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени становищата на страните и закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред НРС е образувано по искова молба от Н. С. С., С.

И. С. и И. Д. К., чрез адв. Пламен Ченголов от АК- Бургас против Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с.Равда, ***.

Въззивниците молят за отмяна на всички решения, приети на проведеното на 01.06.2023г. общо събрание на етажните собственици в сграда „Емилия Романа“, с.Равда. Твърди се тяхната незаконосъобразност, като оплакванията са аналогични на описаните по въззивната жалба. Въведени са и други твърдения за незаконосъобразност - относно начина на определяне на дължимите вноски и др., които не са предмет на настоящото производство, понеже част от приетите решения на ОС ЕС са отменени с първоинстанционното решение и в тази част то не се атакува. Молят за решение в този смисъл. Ангажират доказателства. Молят за присъждане на разноски.

Въззиваемата Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с.Равда, ***, представлявана от адв. Е. Вангелова, е оспорила исковете с депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо място оспорва приложимостта на разпоредбата на чл.17, ал.4 ЗУЕС, като сочи, че в нотариалните актове на всеки собственик са посочени идеалните части от общите части на сградата, но не в проценти, а в кв.метри.

Въпреки това, за сградата е изготвено площообразуване – стр.108 и сл. по гр.д.№ 729/23г. НРС, като при провеждане на ОС ЕС определянето на кворума е съобразно това площообразуване.

На следващо място поддържа наличие на кворум при провеждане на събранието. Заявява, че собственици на 89.919% ид.ч. от общите части на сградата са присъствали на събранието.

По отношение на упълномощаването заявява, че В. Б. е упълномощила по телефона устно и пред трима свидетели И. С., а Т. К. е 3 упълномощила по същия начин сина си – Сергей Комаров.

Въпреки това, при законовото ограничение за съсобственик да представлява най-много три други съсобственика, дори и да не се зачете гласът на В. Б., отново ще е налице законоизискуемият кворум.

По отношение на срока за заплащане на дължимите такси – оспорва се исковата молба и се твърди правилност на решението на ОС ЕС, както и в частта относно начина на определяне на размера на ежемесечната такса.

Твърди се, че в региона масово се заплаща за кв.метър, а не според идеалните части или броя на обитателите.

Приложени са множество пълномощни, ангажирани са и други доказателства. Претендира се решение в горния смисъл и извършените по делото разноски.

Видно от исковата молба и становището на въззиваемата страна – ответник по делото, страните не спорят относно насрочването на ОС на ЕС на сграда „Емилия Романа“ с.Равда, както и по провеждането на събранието.

С оглед произнасяне по спорните въпроси по делото и за процесуална икономия, настоящият състав счита, че е нужно и достатъчно да обсъди въведените спорни въпроси, доколкото те представляват предмета на делото, при приложение на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 9 декември 2013г. по т.д.№ 1/2013г. ОСГТК на ВКС.

Както вече бе изложено по-горе, спори се относно наличието на кворум при приемане на решенията на ОС ЕС. Не се спори, че събранието е първо учредително събрание на ЕС и се подчинява на разпоредбата на чл.12, ал.6 ЗУЕС: „При нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части. Когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или ползвател“.

От приложените писмени доказателства – множество нотариални актове за закупуване на СОС в ЕС „Емилия Романа“, с.Равда се установява, че етажната собственост е възникнала през 2016г., със закупуването на отделните обекти в сградата. Ето защо общото събрание може да бъде свикано от всеки един от собствениците или ползвателите.

4

Както става ясно, свикването на ОС – спазване на срокове, излагане на дневния ред в поканата, провеждането му по този ред и др., не е предмет на обсъждане по делото, затова съдът не се концентрира на този аспект.

Оспорването на възможността Усков да бъде избиран за управител и да представлява други собственици в ЕС е въведено едва на 26.10.2023г., а не с исковата молба, затова по правилото на чл.143, ал.2 ГПК на ответната страна е дадена възможност да изрази становище по новите твърдения на въззивниците и да посочи доказателства.

С нарочна молба вх.№ 10428/06.11.2023г. на НРС А.Усков е изразил становище и е приложил писмени доказателства. Ето защо съдът приема, че не се обоснова оплакването за допуснато от НРС процесуално нарушение при приемане на описаните документи.

При изложеното, на следващо място подлежат на обсъждане оплакванията за нарушение на процедурата по чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС.

Съдът, след като се запозна с всички приложени документи за собственост на етажните собственици, установи, че в тях са посочени прилежащите към всеки обект общи част, макар и в кв.метри, а не в процентно изражение. По този повод следва да се съобрази, че законът не поставя изискване по какъв начин да бъдат определени идеалните части от общите части на сградата, прилежащи към всеки отделен обект. Затова няма пречка това да бъде описано както в кв.м. идеални части, така и в процент идеални части. Ето защо оплакването за неизвършване на процедурата по чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС са необосновани и не почиват на закона.

В тази връзка по делото е приложено площообразуване на сградата, извършено от лицензиран оценител, а също така е назначена и СТЕ.

В заключението си в.л. е посочило, че определените по площообразуването проценти ид.части от общите части на сградата не отговарят на изчисленията на експертизата, която експертиза е изготвена по правилото на чл.17, ал.4 ЗУЕС и за целите на ЗУЕС. Това означава – за случаите, в които в документите за собственост на лицата не са посочени притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Разликата между приложеното по делото площообразуване и съответно посочен процент от идеалните части от общите части на сградата за притежавания от всеки собственик обект и този, определен от вещото лице, се дължи на 5 различните компоненти при определянето. Площообразуването е извършено по правилото на чл.40 ЗС - съразмерно на съотношението между стойностите на отделните помещения, които собствениците притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост, като тези стойности не се определят само съобразно площта, а и съобразно етажност, изложение и др. специфични показатели.

Въпреки това, според В.л., на събранието са присъствали собственици – лично или чрез пълномощник, на 90.54% ид.ч. от общите части на сградата.

По повод представителството също е бил налице спор между страните, като въззивниците твърдят, че са оспорени всички приложени пълномощни относно тяхната истинност – т.е. автентичност. Също така е оспорена възможността на И. С. да представлява В. Б., както е оспорено и устното упълномощаване – по телефона, на Сергей Комаров от неговата майка. Оспорен е и мандатът на Александър Усков, с твърдение за неспазване на законоизискуемата форма на упълномощаване. Последното оспорване е от проведеното първо о.с.з. на 26.10.2023г. по гр.д.№ 729/23г. по описа на НРС и на практика представлява изменение на иска.

По отношение на оспорването на приложените пълномощни съдът отбелязва, че в проведеното на 26.10.2023г. по гр.д.№ 729/23г. по описа на НРС о.с.з., повереникът на въззивната страна изрично е оспорил протокола от учредителното общо събрание на ЕС по отношение на отразеното в него за присъствието на И. Л. и представителството на А. Н.. Оспорена е автентичността на подписите.

По този повод съдът отбелязва, че оспорването е извършено след преклузивния срок по чл.16, ал.9 ЗУЕС, при поставено съобщение за изготвения протокол на 08.06.2023г. – стр.139 по гр.д.№ 729/23г. НРС.

Въпреки това, дори да не бъдат зачетени гласовете на собствениците на ап.А18 – Д. М. (1.56% ид.ч. от общите части на сградата по експертното заключение), на ап. В32 - Ж. Б. ( 4.32% % ид.ч. от общите части на сградата по експертното заключение), на ап.Б 04 – В.Б. ( 1.46% % ид.ч. от общите части на сградата по експертното заключение), на ап. А 23 – Т.К. (1.41% % ид.ч. от общите части на сградата по експертното заключение), на ап.В 27 – А. Н. (1.46% ид.ч. от общите части на сградата по експертното заключение), отново се налага извод за присъствие на собственици с над 67% ид.ч. от 6 общите части на сградата по експертното заключение, а именно на собственици притежаващи 80.33 % ид.ч. от общите части на сградата по експертното заключение.