Решение № 2847 от 15.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16461/2021
- Вид
- Решение № 2847
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2847 гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20211110216461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на *** срещу наказателно постановление (НП) № 22-2100051 от 29.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
С подадената жалба се твърди, че: жалбоподателят не е извършил нарушението; че не е спазен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Моли съда да отмени НП.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. В писмен вид излага доводи, че не се е установило, че лицето е полагало труд по трудово правоотношение. Сочи, че лица са от сирийски произход и деклараторът не е разбрал какво е декларирал. Изтъква, че в декларацията не са посочени други елементи на трудовото правоотношение – работни дни в седмицата, работно време. Поддържа, че св. Х. Б. е работел като ЕТ в собствено заведение, а не в това, в което е била извършена проверката. Моли за отмяна на НП или намаляване на санкцията до минимум. Претендира присъждане на разноски.
Пълномощникът на наказващия орган оспорва жалбата. Сочи, че се установява, че св. Б. не само в процесния ден, но и в предишни е работил на същото място. Счита, че е извършено нарушението и моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.09.2021 г. в 12:30 ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда” – София, сред които и св. Г. – инспектор, извършили проверка в заведение за бързо хранене /дюнерджийница/ ***, находящо се в гр. София, ул. ***, стопанисвано от ***. На място заварили да работят трима души – сирийци, сред които и св. Х. Б. – брат на управителя и собственик на *** - ***. В декларация на арабски език, дадена му от проверяващите, св. Х.
Б. посочил, че работи за *** от 20.09.2021 г., с работно време - 8 часа, с дневна почивка – 2 часа, почивен ден- неделя; възнаграждение – 800 лева. Между св. Х. Б. и *** не бил сключен трудов договор.
Д. Я. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – София счела, че е налице трудово правоотношение между св. Х. Б. и ***. Приела, че дружеството, като работодател на св. Х.
Б., е нарушило нормата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като не е сключило с него трудов договор в писмен вид и съставила срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 22-2100051 от 11.10.2021 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Г. и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Г. се установиха обстоятелствата при извършване на проверката, това че св. Х. Б. е работел в обекта и е попълнил декларация на арабски език без да му е било диктувано какво да напише.
Показанията на св. А. и св. Х. Б. не се кредитират от съда. Те се опровергават от декларацията, попълнена от Х. Б. и показанията на св. Г.. Действително, от писмените материали се установява, че св. Х. Б. бил регистриран като *** и стопанисвал заведение за бързо хранене /дюнерджийница/, намиращо се в гр. София, бул. ***. Въпреки това, съдът приема, че той е полагал труд в процесния обект. Причината за това да работи там, при положение, че е регистриран като ЕТ, е неустановена, но възможна такава е, че заведението, което той е стопанисвал като ЕТ, не е работело успешно. Ако това заведение е функционирало, той не би вписал в декларацията следните обстоятелства - че работи в заведението на дружеството на брат си, че има работно време и дневна и седмична почивка, 2 че получава заплата от 800 лева. Просто би посочил, че е дошъл за кратко да помогне. Няма логика и, ако неговото заведение е било работещо, той вместо да остане в него да работи в процесния ден, да отиде да помага на брат си в неговия обект. Следва да се обърне внимание на това, че е посочил, че работи в обекта от 20.09.2021 г., което е в противоречие с казаното от него и св. А., че бил дошъл да помогне само в деня на проверката. Не се споделя възражението, че не е разбрал смисъла на декларацията – същата е била на разбираем за него език /арабски/. Дори не всичко да му е било ясно, няма логика да вписва посочените погоре обстоятелства и то с такава конкретика – размер на трудово възнаграждение, работно време и точни почивни дни, ден в който е започнал работа. Няма логика и в позицията, че проверяващите са диктували на св. Х. Б. какво да напише, тъй като надали биха диктували тези обстоятелства с посочната конкретика. Тази версия е обичайна защитна теза в такива казуси и в случая не се възприема от съда. Ето защо, съдът прие, че св. Х. Б. принципно, а не инцидентно, е полагал труд в процесния обект без сключен трудов договор.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на процесуалните правила за това.
НП е издадено от компетентен административен орган - със заповед № 3-0058/11.02.2014г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е упълномощил директорите дирекции „Инспекция по труда” да издават НП по актове на инспектори в Д”ИТ”.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Правната квалификация съответства на описанието. Няма противоречие между НП и акта.
По същество:
Чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормата е императивна и не предвижда друга форма за трудовия договор. За нарушаването на тази разпоредба, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ към датата на деянието предвижда за работодателя наказване с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Към момента на извършване на проверката св. Х. Б. е работел, нает от жалбоподателя, предоставяйки работната сила и поради това правоотношенията му с дружеството е трябвало да бъдат уредени като трудови такива, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал.
2 КТ, според която “отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения”. Съдът прие, че в случая се касае именно за отношения по предоставяне на работна сила по смисъла на КТ, доколкото той е работел при дружеството – 3 жалбоподател с работно време, дневна и седмична почивка, уговорено възнаграждение.
Всичко това сочи, че се касае за отношения по предоставяне на работна сила - т.е. за полагане на труд срещу определено възнаграждение, а не до граждански правоотношения, при които се дължи определен резултат. Касае се за правоотношения по предоставянето на работна сила в полза на жалбоподателя, но тези отношения не са били уредени съгласно изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ, задължаващ отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат единствено и само като трудови такива - т.е. да се сключва писмен трудов договор за уреждането им.
Работникът е бил приет на работа без да е бил сключен с него писмен трудов договор, с което е осъществено от обективна страна нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ.
Легална дефиниция на понятието „работодател” е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение.
Деянието е извършено от юридическо лице и касае се за обективна /безвиновна/ отговорност – т.е. не следва да се обсъжда въпросът за субективната му страна.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАН дава възможност на наказващия орган при наличието на маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като с тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност и наказващият орган е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба.
Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от него, а са налице предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът, намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Няма обстоятелства, които да водят до извод за по-малка обществена опасност на деянието от тази на типичните за вида нарушения.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За нарушението санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ к предвижда за работодателя 4 имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева. Съдът счита, че размерът на наложената „имуществена санкция” /2 000 лев/а е неправилно индивидуализиран. Няма данни за други нарушения от страна на жалбоподателя. Срокът, през който работникът е работел без трудов договор не е голям. В този смисъл, съдът намира, че адекватна е имуществена санкция в минималния установен от закона размер – 1 500 лв.
По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП, трябва да бъде изменено в частта относно размера на санкцията.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на Дирекция „Инспекция по труда” – София, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален размер. Съдът намира, че той следва да е около средата – 110 лева, с оглед това, че делото се разви в няколко съдебни заседания, в които се явяваше пълномощник на наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 22-2100051 от 29.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2 000 на 1 500 лева.
ОСЪЖДА *** на основание 63д, ал. 4 ЗАНН да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – София сумата от 110 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.