Решение № 73 от 02.06.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. В., 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря В. Б. Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20261300500193 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 590/05.11.2025 г. по гр.д. №20241320101267 по описа на Районен съд-В. за 2024 г. е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.

А. И. от гр.С.**** ,ЕГН **********, че Ц. И.

Ц. от гр.В.,******,ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот,представляващ апартамент, находящ се в гр. В., *******, с идентификатор ***, като на основание чл.108 ЗС е осъдена Р. А. И. от гр.С.***** ,ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на Ц. И. Ц. от гр.В.,******,ЕГН ********** ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. В., *****, с идентификатор ***.

Осъдена е Р. А. И. от гр.С.***** ,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.

И. Ц. от гр.В.,******,ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер от 2200 лв.

1

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Р. А. И., ЕГН **********, пост. адрес: гр. С.*****, представлявана от Адвокатско дружество К. и Желев,БУЛСТАТ 181029523, вписано под № 2500003227, тел. ***** чрез адв. В. Б. К., АК - Благоевград, вписан под №1000064127, с профил в ЕПЕП (електронен адрес за връчване), електронно връчване с адрес на кантора: гр. С.**** срещу Решение № 590/05.11.2025 г. по гр.д. №20241320101267 по описа на Районен съд-В. за 2024 г.

Поддържа се ,че първоинстанционното решение страда от следните пороци :

С обжалваното решение РС - В. бил допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно бил приложил материалния закон, като неправилно бил уважил исковата молба.

Съдът бил ограничил правото на участие и защита в процеса на ответницата , като не й бил дал възможност да подаде отговор на исковата молба, което било опорочило изцяло последващото развитие на процеса при ясно наведени възражения за фалшифициран подпис върху разписката за връчване на ИМ и при очевидно несъответствие на подписа от разписката с представени екземпляри.

По същество съдът грешно бил приложил материалния закон. Решени‐ ето се явявало неправилно: въпреки направените изявления на страните и събраните по делото доказателства, както и по-специално посочване на нищожност на процесното завещание, съдът не бил обсъдил конкретния довод и не бил дал каквито и да е мотиви защо счита завещанието за действително.

Ход на делото бил даден при нередовно връчване. Ответницата била възпрепятствана да прави твърдения за факти, да прави възражения, да оспори истинността на представен документ и да упражни правата си по чл.

211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, които действия можели да се извършват до изтичане на срока за отговор на ИМ. Константната съдебна практика категорично извеждала липсата на надлежно връчване на ИМ с възможност за отговор за грубо нарушение на съдопроизводствените правила.

В проведено на 16.06.2025 г. ОСЗ било направили аргументирано искане за назначаване на повторно заключение съобразно чл. 201 ГПК.

Отбелязано било,че заключението на вещото лице не е достатъчно пълно и 2 ясно (предпоставка за допълнително заключение), както и че не било обосновано и възниквало съмнение за неговата правилност. Била изложена съответна аргументация: вещото лице преповтаряло заучени фрази , не отговаряло на конкретни въпроси, не ползвало правилни термини от съответната специалност и най-вече - налице било очевидно и пълно несъответствие между изследвания подпис и разгледаните образци , а също и това, че показаните в експертизата градуси (169 ° и 11°) по никакъв начин не кореспондирали с парафите, върху които са насложени. Всичко това на‐ веждало на заключение, че ВЛ е използвало готов шаблон за експертизи, в съдържанието на който ВЛ не било отразило конкретни характеристики, т.е. дадена бил един безполезен за своите цели текст, който не бил подкрепен и от устната му защита. На съда било обяснено, че ако се твърди целенасочено подписване от едно лице с различен от обичайния му подпис, това се обосновавало с конкретни твърдения и се назовавало с конкретни термини, а вещото лице не е правило такива обосновки и назовавания.

Поради непрецизност на водения протокол не било отразено на чии въп‐ роси и на въпроси с какво съдържание как е отговаряло вещото лице. Въпреки това, и в този си вид протоколът установявал, че ВЛ не дава обяснение как конкретно е стигнало до извода си, какви конкретни признаци от образците е уловило, за да формира толкова

„категоричен положителен идентификационен извод". Вместо това се преповтаряли общи приказки и философски заключения от типа „нищо в този свят не се повтаря на едно и също място". Така съдът без аргументи бил приел, че не били налице основанията на чл. 201 ГПК и въпреки категоричната му неубедителност заключението на ВЛ било прието.

В своя доклад от 23.06.2025 г. съдът не бил взел предвид доводите , че не е имало връчване и въпреки незапочналия и неизтеклия срок, било прието, че отговор не е постъпил, но следвало процесът да продължи нататък. Съдът неясно бил формулирал и доказателствената тежест. Указано било, че ответницата имала тежест да провежда насрещно доказване.

Необходимо било препис от исковата молба да се връчи на въззивника и да й се даде възможност съобразно правилата на ГПК да подаде отговор на ИМ и при такива условия да се развие законосъобразен състезателен граждански процес.

3

Сочат се следните нарушения на материалния закон:

С ИМ били изложени твърдения за придобИ.е на процесния апартамент от ищеца по силата на завещание. По отношение на представения документ въззивникът обосновал извода, че е налице нищожност поради противоречие с императивните изисквания на ЗН. Съдът не бил обсъдил по същество доводите и съответно бил формирал заключенията си при липса от негова страна на безпристрастна преценка, базирана на фактите и правото.

Съгласно чл. 24, ал. 2, изр. второ ЗН нотариусът следвало да отбележи мястото и датата на съставянето му. Изискването било императивно и било абсолютна съставна част от формата за действителност, като за да се затвърди допълнително това положение, законодателят бил указал в чл. 42, б. „б" ЗН, че неспазването на разпоредбата на чл. 24 води до нищожност.

Наличието на незаконосъобразно завещателно разпореждане косвено се извличало и от разпитаната свидетелка. Въпреки предубедеността и заинте‐ ресоваността й от изхода на делото (съпруга на ищеца), свидетелката разкрила факти, от които се заключавало, че майката на ищеца (адресат на завещанието), както и цялото й семейство, не се отнасяли хуманно с починалата старица. Не били организирали погребение, не било отишли на погребението, но били взели имотите на жената с голяма охота. Поради препятстването да се организира защитата на въззивника съдът бил препречил и възможността да се докажат факти за липса на изразена воля в процесното завещание, а евентуално - и да се разкрият престъпни обстоятелства.

При правилно приложение на процесуалния и материалния закон и неп‐ реднамерено разглеждане на спора със зачитане на законните права на ответницата, първоинстанционният съд щял да стигне до извод, че исковата молба е неоснователна. Доколкото съдът бил изложил обратен и необоснован извод и бил уважил предявените искове, била налице необходимост от упражняване правата на справедливо въззивно преразглеждане на спора, начало на което се давало с настоящата жалба. С отстранени процесуалните пороци въззивният съд следвало да предостави на въззивника възможност да направи процесуални изявления и действително да проведе доказване съобразно доказателствената й тежест и направените искания.

Иска се да бъде постановено решение ,с което да се отмени 4 първоинстанционното Решение № 590/05.11.2025 г. по гр.д.№ 1267/2024 г., I състав, РС – В. и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли изцяло исковата молба, за което съответно да се установи, че Р. А.

И., ЕГН ********** е собственик на процесния апартамент.

Претендират се и направените и разноски.

Постъпил е писмен отговор вх.№3206/26.02.2026 г. от адвокатпълномощника И. А.-ВАК,съдебен адрес: гр.В. ***** ,пълномощник на Ц. И.

Ц., ЕГН: **********,с постоянен адрес: гр.В. ***** ,в който се изразяват доводи относно неоснователността на въззивната жалба.

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Ищецът Ц. И. Ц. от гр.В.,******,ЕГН ********** е предявил против Р.

А. И. от гр.С.***** ,ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Твърди се от ищеца,че е единствен наследник по закон на своите родители А. С. И., ЕГН: ********** ,починала на

20.12.2020 г. /акт за смърт № 0868/ 21.12.2020 г. издаден от община В./ и И. Ц.

И., ЕГН: **********, починал на 01.02.2022 г. /акт за смърт №0129/ 02.02.2022 г. издаден от община В./.

Сочи,че в наследство от майка му е придобил недвижим имот в гр.В., общ.В., находящ се на адрес: ******, представляващ имот с идентификатор *** , който имот притежава на основание наследяване по закон, като наследник на неговата майка А. С. И., която към датата на нейната смърт е притежавала в своя патримониум гореописания недвижим имот,който е придобила като наследник по завещание на И. Х. П., ЕГН: **********, починала на 22.03.2020 г. /акт за смърт №193/22.03.2020 г. издаден от община В./, по силата на Нотариално завещание от 04.05.2017 г., съставено с Акт за нотариално завещание №4 том I рег.№ 5488 дело №4 от 2017 г. на нотариус рег.№28 Н.А., вписано вх.дв.рег. №9 от 05.05.2017 г. акт №4 том I от 2017 г.

Излага, че този имот е бил собственост на покойния син на завещателката А. И. Х., ЕГН: **********, който е починал през 2017 г. и 5 единствен наследник му е била неговата майка И. Х. П., а нейн наследник по завещание се явява майка на ищеца А. С. И..

Поддържа, че той и неговото семейство се настанили да живеят в този имот още приживе на завещателката И. Х. П. и с нейно съгласие направили основен ремонт на жилището на стойност около 10 хиляди лева, като живяли в процесното жилище до смъртта на бащата на ищеца, след което се изместили в бащиния имот, находящ се на адрес: гр.В. *****.

Излага, че и брат му С. И. Ц. починал на 12.08.2020 г. от което събитие състоянието на майка му се влошило и няколко месеца след него починала и тя. Баща му започнал да подготвя документите за изваждане на нотариален акт по завещанието, но скоро след нейната смърт и той се разболял и починал и така починали всички от семейство му, като до ден днешен няма документ за собственост за този завещан имот и единствено може да се легитимира със самото нотариално завещание и удостоверенията за наследници.

Сочи, че след смъртта на завещателката винаги са демонстрирали своето право на собственост, упражнявали са го явно и спокойно, непрекъснато и ненарушавано и без никой да им пречи или оспорва. Като се върнали в дома на родителите му, имали намерение да пуснат процесната гарсониера под наем, за да си помагат финансово, защото имат три деца и изнемогват на минимални заплати.

Твърди, че в началото на месец май 2024 г. се е явило лице, което се представило за дъщеря на ответницата и обявила, че има пълномощно от нея и че майка й е наследник и собственик на имота. Останали крайно изненадани, защото никога не са предполагали, че може да има наследници, защото бабата била без роднини. Без тяхно знание дъщерята на ответницата била дошла с още хора, сменили патрона на входната врата на жилището, казала на съседите,че майка й е собственик и че е дошла да пусне имота за продажба.

Действително проверили и се установило, че жилището е обявено за продажба от агенция за недвижими имоти. Свързал се с нея по телефона, уведомила ги, че имат един ден да си изнесат багажа, при което ищецът отговорил, че има завещание и че този имот е негов.