Решение № 441 от 22.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. П., 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20214400100236 по описа за 2021 година

Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ от Б. Ц. Д. от с.*** чрез пълномощника й адвокат П. К. от САК срещу *** гр.София.

В ИМ се твърди ,че на ищцата са причинени телесни увреждания в резултат на ПТП,станало на 26.07.2019г.,около 11.00ч.в частен имот,в м.

”***” в землището на с.***,като водачът Ц. АТ. М., управляващ МПС „***”,с рама *** след употреба на алкохол,при движение на заден ход ,нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал Б.Д.,като я притиснал до стена.

Посочено е,че за процесното ПТП е образувано НОХД №156/2020г.по описа на РС Кнежа,приключило със споразумение по силата на което Ц. АТ. М. се е признал за виновен затова,че на 26.07.2019г.в землището на с. ***,при управление на гореописаното МПС осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.3,б.”а”във вр.с ал.1,б.”б”вр.чл.342 ал.1 НК ,като причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Ц.М. нарушения на правилата за движение по пътищата-чл.5 ал.1,т.1;чл5 ал.2,т.1;чл.5,ал.3,т.1;чл.20 ал.1 и чл.40 ал.1 от ЗДвП.Посочено е,че с деянието си водачът е причинил на ищцата Б.Д. средна телесна повреда,като е налице пряка причинна връзка между деянието на Ц.М. и причинените на ищцата телесни увреждания.Ищцата се позовава на нормата на чл.557,ал.1т.2,б.”а”КЗ като счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ГФ,тъй като ПТП е станало на територията на Р.България,а 1 вредите са причинени от МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.Твърди се,че ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ГФ и е представила всички документи,с които разполага,като с писмо от 26.08.2019г. ГФ е уведомен за настъпилото събитие,заведена е щета №19-210320/28. 08. 2019г.,по която фондът не е изплатил обезщетение,което обуславя правния интерес на ищцата за предявяване на иск.Твърди се,че при ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:счупване на ацетабулума,охлузни рани,разкъсноконтузна рана,хематоми и др.,че след инцидента на 26.07. 2019г. пострадалата е откарана в КДБ/СО с оплаквания от болки в ляво и в дясно в областта на таза,направени са консултации с хирург и ортопед-траматолог,при което е установено,че е със счупване на ацетабулума,охлузни рани , разкъсна рана и хематоми,като след проведено ПХО на раните същата е освободена с диагноза –счупване на ацетабулума,закрито с препоръки за режим на легло за 30 дни.Изложени са доводи,че в резултат на ПТП ищцата търпи силни болки,не се чувства добре физически и емоционално,по времето на лечение и възстановяване е следвало да спазва режим на легло,да не се натоварва физически и за този период в ежедневното си обслужване е разчитала предимно на своите близки.Посочено е,че преди процесното ПТП *** е била в отлично здравословно състояние ,с динамичен начин на живот,но вследствие на инцидента за дълго време е била лишена от контактите с приятелите си ,изпитвала е неудобства ,не се е чувствала добре.Твърди се,че възстановяването продължава и към настоящия момент,че й предстои допълнително лечение на процесните увреждания в резултат на настъпили усложнения,че получените травми са се отразили и на придвижването й ,което е ставало с помощни средства,придружено с накуцване.Посочено е,че ищцата все още изпитва болки в увредените места,има нарушение на съня,напрегната е и не е в състояние да се натоварва психически и физически,а изживения силен стрес при инцидента ще остане за цял живот в нейното съзнание.Изложени са доводи,че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащото МПС Ц. АТ. М.,за което няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”,че съгласно чл.432 КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания,отговорна по задължителна застраховка

„Гражданска отговорност”,поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда 2 да определи справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.В заключение ищцата моли съда да постанови решение,с което да бъде осъден ответника *** гр.София да й заплати обезщетение в размер на 26 000лв.,частичен иск от 60 000лв.за причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в търпени болки и страдания,вследствие претърпяното ПТП .Претендира се законна лихва върху сумата,считано от 02.08.2019г.до окончателното й изплащане.Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 ЗА.с вкл.ДДС.

В съдебното заседание на 23.11.2021г.на което бе даден по същество,ищцата и нейния пълномощник не се явиха,депозирана е молба за разглеждане делото в тяхно отсъствие,с която молят съда да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан.На осн.чл.38 ал.2 ЗА пълномощникът на ищцата претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат П. К. от САК писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника –*** гр.София,чрез юрисконсулт Калоян Янев,с който предявения иск за неимуществени вреди се оспорва изцяло по основание и размер.Направено е възражение,че ГФ не е пасивно легитимиран,че увреждащото МПС „***”,съгласно §6,т.16 от ДР на ЗДвП попада в определението дадено в §1,т.12,б.”г”от ДР на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника,представляваща самоходна земеделска техника,която не подлежи на регистрация,респ.съгласно чл.483 КЗ не подлежи на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.На това основание ответникът счита,че не следва да покрие отговорността на водача на увреждащата машина. Посочено е,че ГФ вече е бил сезиран във вр.с процесното ПТП и по образувана щета №19210320/28.08.2019г.УС на ГФ е отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди.Относно размера на претенцията-26 000лв.е взето становище ,че искът е завишен ,не отговаря на съществуващите в страната икономически условия,стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП.Изложени са доводи,че претенцията на ищеца не кореспондира със задължителна практика –ППВС №4/1968г.и практиката на ВКС по чл.290 ГПК,в която насока са посочени решения на ВКС относно критерия справедливост ,съгласно чл.52 ЗЗД,като в тази насока са изложени подробни съображения.С отговора е направено 3 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е била в състояние да възприеме приближаващата към нея машина,но въпреки това не е предприела действия във връзка със своята безопасност. На основание чл.219 ал.1 ГПК е направено искане да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на *** сочения за виновен водач на процесното ПТП Ц. АТ. М. ,ЕГН *** от гр.П.,ж.к. ”***”, бл.***,вх.***, ап.*** съдебното заседание на 23.11.2021г.не се е явил представител на ответника.Депозирано е писмено становище от адвокат Н. Ил. от АК Велико Търново,пълномощник на ответника,в което са изложени подробни съображения по съществото на спора и със същото моли съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан,като се претендират и направените по делото разноски.

Третото лице-помагач Ц. АТ. М. взема становище,че претенцията e неоснователна,като посочва,че не е истина твърдението,че *** е работила преди,а сега не може да работи.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с чл.519 ал.1 във вр.с чл.чл.557 ,ал.1,т.2,б.“а“КЗ вр.чл.45 и чл.52

ЗЗД.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.,частичен иск от 60 000лв., вследствие непозволено увреждане ПТП,станало на 26.07.2019г.в с.***,Пл.обл.,което деяние е и престъпление по чл.343 ал.3,б.”а”вр.с ал.1,б.”б” във вр.чл.342 ал.1 вр.чл.129 ал.2 НК,за което виновният водач Ц. АТ. М. е признат за виновен ,съгласно одобреното от КРС споразумение по НОХД №156/2020г.по описа на КРС с последиците на влязла в сила присъда ,а на ищцата са причинени травматични увреждания-средна телесна повреда.Върху сумата се претендира и законна лихва, считано от 02.08.2019г.до окончателното й изплащане.

Ищцата е направила увеличение на така предявения иск по реда на чл.214 ал.1 ГПК,допуснато от съда в съдебното заседание на 28.09.2021г.,като искът се счита предявен за сумата 50 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди, частичен иск от иск с цена 60 000лв.

Така предявеният иск е допустим. Съгласно чл.558 ал.5 от КЗ 4 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380.Разпоредбата е аналогична на чл.498 ал.3 КЗ.С цитираната норма е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу Гаранционния фонд, който предвижда изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение.За да е допустима и да се приеме за разглеждане претенцията по чл. 519 във вр.чл.558 ал.5 вр.чл.557 ал.1 от КЗ, е необходимо ищецът да удостовери,че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 ГПК и че е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ, като същият не е платил, отказал е да плати или увреденият не е съгласен с размера на обезщетението. В този смисъл е определение на ВКС № 165 от 24.03.2017 г.по ч.т.д.№ 306/2017 г., II т. о., ТК.

В конкретната хипотеза горепосочените предпоставки са налице .От приложената преписка по щета №19-210320/28.08.2019г.е видно ,че преди завеждане на исковата молба,на 28.08.2019г.ищцата Б.Д. чрез своя пълномощник адвокат А.Б. от САК е депозирала пред *** гр.София претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като увредено лице,в резултат на ПТП станало на 26.07.2019г.в с.*** с ПС „***“-***,управлявано от Ц. АТ. М. ,който при маневра на заден ход блъска пешеходката Б.Д. и я притиска към стена,в резултат на което същата е получила травматични увреждания ,а описаното превозно средство е без валидно сключена задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“.Претенцията е с вх.№24-01-581/28.08.2019г.и по нея е образувана щета №19-210320/28. 08. 2019г. С писмо от 28.11.2019г.ищцата е уведомена,че УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение , поради непредставяне на доказателства за резултата от образуваното ДП,копие на автотехническа и съдебно медицинска експертиза и др.документи.Изтекъл е и тримесечният срок от сезирането на ГФ,доколкото ИМ е постъпила в съда на 22.03.2021г.

5

Безспорно между страните е с оглед приложеното НОХД №156/2020г. по описа на Кнежански Районен съд,че същото е приключило със споразумение,одобрено от съда,по силата на което Ц. АТ. М./в настоящото производство трето лице-помагач/се е признал за виновен,затова,че на 26.07.2019г.,в землището на с.***,в частен имот,собственост на „***“ООД гр.София,при управление на МПС ***,марка „***“, нарушил правилата за движение-чл.5,ал.1,т.1;чл.5 ал.2,т.1;чл.5 ал.3,т.1;чл.40 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Б. Ц. Д. от с.*** ,Пл.обл.средна телесна повреда,изразяваща се в счупване в десните хълбочна/областта на ставната ямка-ацетабулум/ лонна и седалищна кост,довели до трайно затрудняване движението на долния десен крайник ,като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,68 на хиляда ,престъпление по чл.343 ал.3,б.“а“ във вр.ал.1,б.“б“ вр.чл.342 ал.1,вр.чл.129 ал.2 вр.чл.55 ал1,т.1 НК.За извършеното престъпление на Ц. АТ. М. е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода,като на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. Съгласно чл.