Решение № 186 от 13.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000502271 по описа за 2025 година

С решение № 15 от 28.04.2025г., постановено по т.д.№ 17/2023г. по описа на ОСКюстендил е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430, ал.1 ТЗ вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9 и сл. ЗПК, че съществува вземане на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319 към Т. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, пк ****,ул.“***“, №*, вх.*, ет.*, ап.* на основание подписан от двете страни Договор за потребителски кредит №74 685/12.07.2018г. за сумата просрочена главница – 26 745.34 ла ( двадесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и тридесет и четири стотинки), за което в полза на ищеца са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1006/2022 Районен съд- Кюстендил, представляваща предоставена в заем, подлежаща на връщане парична сума, както и законната лихва върху сумата 26 745.34 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2022г. до окончателното погасяване на задължението.

В останалата им част установителните искова по чл.422,ал.1 от ГПК са отхвърлени.

Против това решение в осъдителната му част в законоустановения срок е подадена въззивната жалба от ответника в производството чрез назначения му особен представител . В същата се посочва, че решението в обжалваната му част е неправилно, доколкото в хода на съдебното производство не е доказано по категоричен начин, че претендираната сума е дължима на твърдяното в исковата молба основание.

1

Въззивният съд приема,че след като в жалбата не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение, а са направени само общи твърдения ,то жалбата е бланкетна такава.

Насрещната страна в производството в срока по чл.263,ал.1 от ГПК е подала отговор на жалбата, с който я оспорва.

Софийският апелативен съд, намира следното:

Пред Окръжен съд – Кюстендил са предявени обективно съединени искове с прано основание чл.422,ал.1 от ГПК за признаване за установено съществуването към 02.06.2022г.- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ,на вземане към ответника Т. И. Д., ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит/ обезпечен със залог на бъдещо вземане на кредитополучателя към трето лице, №74685 от 12.07.2018г. , за суми, както са посочени в издадените изпълнителни листове и заповеди за незабавно изпълнение, както следва: 1.По изпълнителен лист от 03.06.2022г.- ч.гр.д. №1006/22г. РС Кюстендил, Договор за потребителски кредит/ обезпечен със залог на бъдещо вземане на кредитополучателя към трето лице №74685/12.07.2018г., просрочена главница – 26745.34 лв., разходи за връчване на предсрочна изискуемост – 36.00 лв., просрочени възнаградителни лихви 196.73 лв., за периода 16.08.2020г. до 01.06.2022г. вкл., законна лихва върху главницата от 02.06.2022г. до окончателното погасяване на дълга и съдебни разноски:598.50 лв. – дт и 260 лв. адв.хонорар.; 2.По изпълнителен лист от 24.06.2022г., гр.д.№1160/22г. РС Кюстендил, Договор за потребителски кредит/ обезпечен със залог на бъдещо вземане на кредитополучателя към трето лице /№74685 от 12.07.2018г.

– наказателна лихва за просрочена главница -752.93 лв. от 16.08.2020г. до 01.06.2022г., просрочени възнаградителни лихви – 2194.12 лв. от 16.08.2020г. до 19.05.2022г., съдебни разноски – ДТ – 58.94 лв. и 100.00 лв. адв.х-р.

В исковата молба се съдържа и искане за осъждането на ответника да заплати на Банката, всички направени в производството разноски, които към датата на образуване на производството, са определени на 1236.60 ла и адв.възнаграждение на основание Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адв.възнаграждения – чл.7, ал.2 т.4 и чл.78 ГПК в размер на 3123.24 ла, както и останалите съдебни разноски, направени по време на съдебния процес.

С постановеното решение окръжният съд е счел, че така предявените искове са частично основателни, като е приел за установено ,че ответникът дължи на ищцовата банка само сумите, посочени по-горе.

След като вече беше прието, че в конкретния случай въззивната инстанция е сезирана с бланкетна въззивна жалба, то решаващата дейност по същество на материалния спор съгласно нормата на чл.269 от ГПК е ограничена само до преценка на валидността изцяло, допустимостта на решението в обжалваната му част, а по същество - до изрично посочените в т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС случаи, в които по изключение 2 служебното начало взема превес.

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от съдебният състав, който е разгледал делото и в рамките на правораздавателната власт на съда. Същото е и допустимо, тъй като са изпълнени особените изисквания при предявяване на иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – исковата претенция съответства на заявеното в заповедното производство и искът е предявен в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК.

При проверката на обжалваното решение апелативният съд не констатира нарушение на императивни материално правни норми. Такива норми, за които съдът следи служебно, са тези, регламентиращи потребителската закрила в ЗЗП и установяващи нищожност на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В случая обаче те са съобразени от първоинстанционния съд и именно с оглед на тяхното приложение исковете са отхвърлени частично.

Предвид на изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Независимо от горното, и за пълнота на изложението следва да се посочи, че и при проверка на правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част след извършена от въззивния съд самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, не се налага различен от направения от окръжния съд извод за основателност на иска в частта му, касеща признаването за установено, че ответникът дължи на ищцовата банка непогасената част усвоената главница по договора за кредит съобразно предвиденото в чл.23 от ЗПК.

С оглед изхода на делото въззивникът Т. И. Д. следва да бъде осъден ода заплати по сметка на САС сумата от 273.50 евро / 534.91 лева/ ДТ, а на въззиваемата страна направените за това производство разноски, които са в размер на 2295,51 евро равностойност на заплатените общо 4 468,63 лв. / 1700лв. внесени за възнаграждение на особения представител и 2789,63 лв. възнаграждение на адв.Т. за въззивното производство/.

Водим от гореизложеното Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 28.04.2025г., постановено по т.д.№ 17/2023г. по описа на ОС-Кюстендил.

ОСЪЖДА Т. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, пк ****,ул.“***“, №*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „Алианц Банк България “ АД, ЕИК 128001319 сума от 4468,63лв. / 2295,51 евро/ направени разноски за въззивното производство ,а по сметка на Апелативен – София сумата 273.50 евро / 534.91 лева/ държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4