Определение № 48762 от 25.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48762 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110150354 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „* срещу К. М. Н., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3366.42 лв. главница по договор за стоков кредит № 6142065 от 16.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1442.23 лв. възнаградителна лихва. В исковата молба са изложени твърдения, че исковете се предявяват в изпълнение на разпореждане по гр.д. № 320/2025 г. по описа на * състав след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК.

След извършена служебна справка се установява, че по цитираното от ищеца гр.д. № 320/2025 г. по описа на *, не са настъпили предпоставките за предявяване на иск за установяване на заявените вземания срещу длъжника К.

М. Н.. Следва да бъде посочено, че дадените от съда, пред когото е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, както и от дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск. В конкретния случай е издадена заповед за 1 изпълнение от 31.07.2025 г., която е връчена на длъжника К. М. Н. по реда на чл. 47 ГПК, а именно чрез залепване на уведомление, като не са установени достатъчно достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса. Също така в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника, поради което заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. При липсата на подадено в срока на чл. 414 ГПК възражение за вземането, на основание чл.

416 ГПК заповедният съд не е следвало да дава указания за предявяването на иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от заявителя. Обстоятелството, че задължението не е спорно се явява пречка за последващото развитие на производството респ. за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК и се явява обстоятелство, за което съдът следи служебно.

Заповедта за изпълнение, доколкото е влязла в сила представлява изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК, въз основа на което кредиторът се снабдява с изпълнителен лист, поради което за ищеца в настоящото производство липсва правен интерес от искова защита по реда на чл. 422 ГПК за вземанията си срещу К. М. Н.. Следователно, предявените искове срещу този ответник са недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба в тази част следва да бъде върната.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 354003/29.10.2025 г., с която са предявени искове от „* срещу К. М. Н., по която е образувано гр. д. № 503547/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 39 състав.

Разпореждането, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

След влизане на определението в сила, служебно изготвен заверен препис от настоящото определение да се изпрати на * по ч. гр.д. № 320/2025 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2