Определение № 744 от 26.08.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 744 гр. Разград, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500372 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК Постъпили са частни жалби с вх. № 2191/19.06.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД и с вх. № 2193/19.06.2025 г. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД против Решение № 86 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 20243320100719/24 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбите на „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да бъде изменено Решение № 51/07.04.2025 г. в частта за разноските, като бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение, което е присъдено в полза на ищеца в производството.

В частните жалби са изложени твърдения, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, като по въпроса има формирана константна съдебна практика. Сочи се, че не са събирани множество доказателства, като процесуалният представител на ищеца не се е явил в открито съдебно заседание, а е представил становище. Моли се съдът да отмени решението на РС-Кубрат и да се произнесе по същество на спорния въпрос, като намали присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв. за всеки от предявените искове.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частните жалби, законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Кубрат е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове за признаване на установено, че Договор за потребителски кредит № 2905456/17.01.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. М. С., както и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2024 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и С. М. С. са нищожни. От ответника „Кредисимо“ ЕАД е подаден насрещен иск за заплащане на 1225.36 лв. – неплатени падежирали месечни вноски за главница за периода от 30.04.2024 г. до 31.10.2024 г. и 1

3850.00 лв., представляваща чистата стойност на кредита по договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск – 14.11.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което не се явяват страните или техни процесуални представители, като представителят на ищеца е депозирал преди заседанието писмено становище по съществото на спора. В открито съдебно заседание е изслушана и приета ССЧЕ, назначена по искане на ищеца.

Съдът е уважил предявените установителни искове и насрещната претенция за заплащане на чистата стойност на кредита, като е отхвърлил претенцията на „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на падежиралите месечни вноски. При този изход на спора, първоинстанционният съд е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски по делото в общ размер на 2006 лв. или всеки от тях по 1003 лв., като това включва 1197 лв. – адвокатско възнаграждение, 359.02 лв. – платена държавна такса и 450 лв. – възнаграждение за вещо лице.

След подадени молби от ответниците по реда чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил атакуваното в настоящото производство решение, с което е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че е налице основание за присъждане всички претендирани разноски.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от легитимирани страни срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Въззивната инстанция приема, че частните жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение, като не намира определеното адвокатско възнаграждение за прекомерно. При определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да се отче броят предявени искове и правната им квалификация, броят на ответниците, цената на исковете, направените доказателствени искания и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти, както и активността на процесуалния представител на ищеца.

Фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуални действия се явяват съразмерни на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Действително, делото е с ниска правна и фактическа сложност, но е налице предявяване на обективно и субективно кумулативно съединени искове, депозираната искова молба не е формална, извършено е задълбочено проучване на съдебна практика на различни съдилища, направени са доказателствени искания, като в депозираното писмено становище отново са изложени подробни съображения по същество.

Уговореното и заплатено възнаграждение отговаря и на предвидения размер, определен съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 1197 лв., предвид материалния интерес по делото, не може да се приеме за необосновано висока, като в случая съдът я намира за съответна на обема и сложността на свършената работа.

В този смисъл настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, с които същият е оставил без уважение претенциите на ответниците в производството.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 20243320100719/24 г. по описа на Районен съд - Кубрат, с което е отказано изменение на постановеното по делото Решение № 51/07.04.2025 г. в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 744 гр. Разград, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500372 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК Постъпили са частни жалби с вх. № 2191/19.06.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД и с вх. № 2193/19.06.2025 г. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД против Решение № 86 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 20243320100719/24 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбите на „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да бъде изменено Решение № 51/07.04.2025 г. в частта за разноските, като бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение, което е присъдено в полза на ищеца в производството.

В частните жалби са изложени твърдения, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, като по въпроса има формирана константна съдебна практика. Сочи се, че не са събирани множество доказателства, като процесуалният представител на ищеца не се е явил в открито съдебно заседание, а е представил становище. Моли се съдът да отмени решението на РС-Кубрат и да се произнесе по същество на спорния въпрос, като намали присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв. за всеки от предявените искове.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частните жалби, законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Кубрат е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове за признаване на установено, че Договор за потребителски кредит № 2905456/17.01.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. М. С., както и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2024 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и С. М. С. са нищожни. От ответника „Кредисимо“ ЕАД е подаден насрещен иск за заплащане на 1225.36 лв. – неплатени падежирали месечни вноски за главница за периода от 30.04.2024 г. до 31.10.2024 г. и 1

3850.00 лв., представляваща чистата стойност на кредита по договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск – 14.11.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което не се явяват страните или техни процесуални представители, като представителят на ищеца е депозирал преди заседанието писмено становище по съществото на спора. В открито съдебно заседание е изслушана и приета ССЧЕ, назначена по искане на ищеца.

Съдът е уважил предявените установителни искове и насрещната претенция за заплащане на чистата стойност на кредита, като е отхвърлил претенцията на „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на падежиралите месечни вноски. При този изход на спора, първоинстанционният съд е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски по делото в общ размер на 2006 лв. или всеки от тях по 1003 лв., като това включва 1197 лв. – адвокатско възнаграждение, 359.02 лв. – платена държавна такса и 450 лв. – възнаграждение за вещо лице.

След подадени молби от ответниците по реда чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил атакуваното в настоящото производство решение, с което е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че е налице основание за присъждане всички претендирани разноски.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от легитимирани страни срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Въззивната инстанция приема, че частните жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение, като не намира определеното адвокатско възнаграждение за прекомерно. При определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да се отче броят предявени искове и правната им квалификация, броят на ответниците, цената на исковете, направените доказателствени искания и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти, както и активността на процесуалния представител на ищеца.

Фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуални действия се явяват съразмерни на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Действително, делото е с ниска правна и фактическа сложност, но е налице предявяване на обективно и субективно кумулативно съединени искове, депозираната искова молба не е формална, извършено е задълбочено проучване на съдебна практика на различни съдилища, направени са доказателствени искания, като в депозираното писмено становище отново са изложени подробни съображения по същество.

Уговореното и заплатено възнаграждение отговаря и на предвидения размер, определен съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 1197 лв., предвид материалния интерес по делото, не може да се приеме за необосновано висока, като в случая съдът я намира за съответна на обема и сложността на свършената работа.

В този смисъл настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, с които същият е оставил без уважение претенциите на ответниците в производството.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 20243320100719/24 г. по описа на Районен съд - Кубрат, с което е отказано изменение на постановеното по делото Решение № 51/07.04.2025 г. в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________